Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Червен килим, ниско прелитащи военни изтребители, вечеря с риба по китайски маниер, в компанията на големите техбизнеси. Двете страни си разменят любезности, докато под масата се води битка за съдбата на изкуствения интелект и глобалните вериги за доставки. В Белия дом се разигра един от онези театрални спектакли, които Доналд Тръмп обича да превръща в геополитика.
Срещата между Тръмп и Си Цзинпин беше повече за демонстрация на „великото приятелство“, отколкото за решаване на кризите, които разкъсват света: Китай продължава да подкрепя Иран и Русия в двете продължаващи войни. Докато Вашингтон и Пекин си играят на котка и мишка, Европа навлиза и в екзистенциален риск за икономиката си.
Индустриалното ядро на Европа усеща опасността. През първото тримесечие на 2026 г. Китай отбеляза най-големия си търговски излишък с ЕС в историята - 83 милиарда долара.
Френската агенция за планиране оценява, че една четвърт от френския износ, една трета от германския износ и две трети от германското вътрешно производство са пряко застрашени от китайските конкуренти, като „цели сегменти от европейската индустрия“ могат да колабират в рамките на няколко години.
Само в Германия по 10 000 души губят работата си всеки месец заради закриване на предприятия, загубили състезанието с Китай. Консултантската компания Rhodium Group изчислява, че половината от всички работни места в германското производство сега са изложени на риск и че ЕС губи дневно по 500 работни места в производството поради неадекватна защита срещу китайската конкуренция.
Заплахата от деиндустриализация на Европа се превръща в реалност с дни, а все повече европейски лидери се убеждават, че опитът да се убеди Китай да промени подхода си е загубена кауза.
В много области на производството Пекин вече не просто търси пазари, а е системен съперник, елиминиращ конкуренцията чрез държавни помощи.
Новият доклад на Европейския съвет по външна политика (ECFR) „Изкуството на рояка“ предлага план за оцеляване – как Европа може да запази своята отвореност, без да бъде експлоатирана и доминирана от Китай.
Отговорът изглежда радикален, но е необходим: Европа трябва да превърне своята сложна система в сила и да се съпротивлява. Това означава да накара Китай да приеме условия за достъп до единния пазар, базирани на прозрачност, справедлива конкуренция и реципрочност. Не просто да сложи по-висока митническа бариера, а да промени самата пазарна логика, която в момента е в полза на Китай.
Вместо да чакаме Пекин да се промени, трябва да променим правилата на играта, така че нашите високи стандарти да станат стратегическо предимство за европейските фирми.
Докладът предлага „рояк“ от спешни мерки. Вместо едно голямо, видимо мито, което да даде на Пекин ясна цел за контраатака, Европа трябва да използва тактиката на рояка: много малки, но синхронизирани удари – разследвания за субсидии, гаранции, антидъмпингови мерки – които заедно защитават единния пазар, без да предизвикат тотална търговска война.
Срещата Тръмп – Си показа, че светът се движи към двуполюсност, в която Европа не е играч, а терен за битка. Ако Брюксел не се събуди, ще остане с илюзията, че може да се разчита на „дипломацията на вечерите“ и любезностите, докато реално се изправя пред системна заплаха.
Тръмп и Си може да са постигнали „разбирателство“ за търговията с редкоземни елементи и чипове в следващите месеци, но това е само временно примирие в дългата игра за глобално господство.
Европа трябва да се научи да казва „не“ – не с агресията на Китай отпреди 30 години, а с твърдостта на субект, който защитава своите принципи.
Тази бариера е цената, която трябва да платим, за да запазим отворения си пазар. Ако не го направим сега, рискуваме да се превърнем в периферия на собствената си история, докато другите решават бъдещето.
Въпреки че през последните месеци има много контакти между София и Пекин, свързани с инвестиции, интересът на Китай към България може да е продиктуван и от желанието да замени Орбан с Радев в Европейския съвет.
Унгарският премиер беше китайската спирачка пред политиките за търговска защита в ЕС.
Вместо това българските фирми трябва да бъдат включени в обсъждането на правилата на играта, които Европа трябва сама да напише.
Време е да спрем да бъдем пасивни наблюдатели на „изкуството на рояка“ и да се превърнем в неговите архитекти. България не може да си позволи да бъде откъсната от този процес.
