Европейците вече не вярват в САЩ. Българите - донякъде и в ЕС. Поуката е от Боб Дилън - Външнополитически дневници

"На 80 човек е като стария цар на изчезнало царство". Това казва певецът поет Боб Дилън в анкета на "Ню Йорк Таймс" по повод 80-ия рожден ден на Доналд Тръмп. Погледнато от европейска гледна точка, това сравнение е повече от вярно. Тръмп успя да загуби трансатлантическото царство, което възникна след края на Втората световна война и беше основен стълб на глобалната архитектура на сигурност.

Последното проучване на общественото мнение, проведено от Европейския съвет за външна политика, регистрира рекорден спад в доверието към гаранциите от САЩ. От ноември 2024 досега вярата, че Америка е надежден съюзник в НАТО е намаляла от 22 на 11 %. Увеличили са се онези европейци, които не смятат, че нещата ще се оправят, когато се смени президентът след две години и половина.

И това не е странно предвид гренландския епизод, който вероятно ще има повторение, американско-израелската война в Близкия изток с дългосрочните ѝ последици, заплахите на Доналд Тръмп за изтегляне на войски от европейски бази, както и двусмислените му изявления за бъдещето на НАТО.

Българите са в общия тренд на европейските отговори по отношение на САЩ, но единствени не вярват, че някой ще ни се притече на помощ в случай на нужда. Изглежда, че насаждането на недоверие към ЕС, особено в предизборната кампания, има своя ефект. Това съмнение не само че не отговаря на истината, както виждаме при всяко по-сериозно бедствие, но и не издава особено самочувствие. Защото вероятно и мнозинството от запитаните българи не смятат, че могат да помогнат на някого – или пък не искат.

Недоверието към ЕС, разбира се, има и друго, по-просто обяснение. От години повечето политици обвиняват Брюксел за всички беди, а самите те се закичват с ползите.

Така изглежда и казусът с прекомерния дефицит, която Европейската комисия започна срещу България – процедура, която при всички случаи се съгласува със съответната страна преди обявяването. Защо правителството на Румен Радев реши да раздуха това в месеците, когато трябваше да извлечем най-бързите ползи от подобрения ни икономически рейтинг след влизането в еврозоната? За да бъде в Брюксел причината за неприятните реформи, а властта да се е “справила с тежката ситуация”.

Използването на европейски реалности за вътрешни цели го има навсякъде, но у нас сме свидетели на неговото кресчендо. Затова когато мнозинството европейските граждани остават ангажирани с подкрепата за Украйна, както и с поддържането на общоевропейската забрана за внос на руски енергоносители, в България общоприето е обратното.

Всеки пети смята, че България е в конфликт с Украйна, а половината от запитаните са против изпращането на мироопазващи сили там след края на войната. Може би не им е било обяснено, че след дипломацията неизбежно следват гаранциите зад договореното. Но защо да се вглеждаме в детайли, след като Брюксел ще може да носи евентуалните негативи, когато се стигне до там?

България да има по-силен глас в ЕС е достойна цел и отдавна трябваше да се постави. Но този глас няма да е силен, ако просто по-силно обиждаме ЕС - който всъщност е нищо повече или по-малко от сбор на политическите действия на страните членки.

В свят, в който трансатлантическото царство вече не съществува, ни остава нашият собствен съюз, с всичките му дефекти. Или както казват The Rolling Stones: “Невинаги получаваш това, което искаш, но ако опиташ, ще разбереш, че получаваш онова, от което имаш нужда” (You can’t always get what you want, but if you try sometimes, you might find you get what you need).

Още от Външнополитическите дневници с Весела Чернева:

Готови ли сме за следващата Специална военна операция?