Добре дошли в живота на инфлуенсърите - онези, които светът обича да мрази, но за чиято слава и привилегии тайно си мечтае. Илюзията, която Instagram създава, е, че всяко момче или момиче може да стане световна знаменитост с няколко добре подбрани селфита и клипове. Инфлуенсърството, според легендата, ще им отвори директен достъп до ексклузивни партита, безплатни тестови продукти, пътувания с частни самолети и безгрижен живот.

Кой не би заменил безперспективното си всекидневие за парченце от Instagram-мечтата? Нима не е толкова лесно? 

"Повече от всяка друга професия - децата в Америка твърдят, че искат да бъдат известни инфлуенсъри", казва създателят на "Fake Famous" Ник Билтън, дългогодишен технологичен журналист и специален кореспондент на Vanity Fair. Ник Билтън прави и заснема социален експеримент, в който от обикновени хора прави инфлуенсъри.

"Това, за което не си дават сметка, е, че по-голямата част от този фантастичен живот просто не е истина". 

"Fake Famous" е новият документален филм на Билтън за HBO, който показва каква е цената (и гледката зад кулисите) на т.нар. инфлуенсърски лайфстайл. 

Историята проследява какво се случва с живота на начинаещата актриса Доминик Друкман, модния дизайнер Крис Бейли и брокера на недвижими имоти Уайли Хайнър (и тримата са на 20-тина години и живеят в Лос Анджелис), докато Билтън се опитва да ги превърне в звезди на Instagram с манипулирани фотосесии и ботове. 

Когато Доминик се тагва от спа център в Холивуд, отпусната блажено върху вълни от розови листенца, реалността не може да бъде по-далеч от снимката. Всъщност младата жена се намира в задния двор на нечия къща, лежи върху стар матрак, главата й плува в миниатюрен детски басейн, а над нея се е надвесила фотографка, която търси подходящ кадър.

Последователите на актрисата трябва да се убедят, че тя се къпе в лукс, за да поискат онова, което тя има: в случая, скъпи очила и кецове. 

Билтън използва относително малката фен-база на тримата си герои, за да покаже колко елементарно е тя да бъде раздута до неподозирани размери. Тримата са избрани след кастинг, в който участват близо 4000 души. Въпросът, който ги привлича към експеримента, е "Искате ли да станете известни?". 

"Fake Famous" показва как броят на последователите, харесванията и коментарите се превръща във "валута". 

Емоционалното привързване към славата може да се окаже много силно, независимо от съзнанието за фалшивия й характер. 

Билтън купува хиляди ботове за своите "звезди", като показва, че може да ги подбира по пол, националност и политически "убеждения". Според един от търговците на фалшиви профили - дори някои от най-популярните онлайн личности разполагат с 50-60% ботове сред последователите си. За да не го заподозре алгоритъма на Instagram, Ник купува малки количества последователи в продължение на дни. Те обаче не започват автоматично да лайкват и да коментират постовете, защото това струва още пари. Така колелото се завърта и Ник постоянно трябва да плаща, за да обслужва "известността" на тримата герои в експеримента му. 

Филмът демонстрира, че всички знаят за измамата - и агенциите, които поддържат профилите на известни хора, и бранд мениджърите, които харчат бюджетите си в Instagram, включително и самата платформа. Просто никой няма интерес да спука балона.  

Колко лесно е да се заблуди "повлияната" аудитория?

Вероятно отговорът няма да се хареса на Instagram-потребителите. Един от примерите, които "Fake Famous" показва, е, че е достатъчно да сложите снимка на облаци до тоалетна седалка, за да имитирате гледка през прозореца на първа класа в самолет, кръжащ над мечтана дестинация. 

Инфлуенсърството не е задължително паразитиране върху зависимостта на хората от социалните мрежи. То може да окаже положителен ефект, когато се ангажира с каузи от обществен интерес. Но фабрикуването на онлайн-самоличност не е безобидно занимание. 

Докато една от героините на "Fake Famous" получава все повече оферти за реклама на продукти  в замяна на безплатни подаръци, друг осъзнава, че фалшивото надуване на последователи в Instagram трови психическото му здраве, и се сблъсква с паник-атаки. При всеки нов пост той се страхува дали ще получи достатъчно харесвания на снимката, дали ботовете работят, дали ще има коментари. 

След като профилът на едната от героините на експеримента прилича вече на такъв на истински инфлуенсър, Ник прави експеримент - пуска акаунта ѝ за тест през програма, която би трябвало да прави одит за фалшиви профили. Според Ник моментът на истината настъпва.

Нищо подобно. Софтуерът показва, че профилът на Доминик Друкман е от истински по-истински. Така картината се изяснява - всички участват в една обща лъжа и се подхранват един друг, защото иначе никой от тях не би съществувал.

Независимо от лъжата, инфлуенсърството е бизнес с реален паричен оборот, а двигателят му е огромна социална мрежа. Компаниите, движени от интерес към печалба и продажби, нямат особен интерес да спукат балона, който им води клиенти и разпознаваемост. 


Този текст е част от newsletter-а на "Булевард България". Ако искате да получавате избрани от екипа ни статии веднъж седмично, абонирайте се тук.