Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
На 1 декември 2010, Джоан Джулиет Бък, журналист, който пише за Vogue, получава съдбоносно обаждане.
Главната редакторка на списанието ѝ предлага да замине за Сирия за ексклузивно интервю с Асма Ал-Асад.
След сложна дипломатическа PR мисия първата дама на Сирия се е съгласила да се срещне с лайфстайл журналист - никаква политика, разговорът трябва да се върти около изкуство, антики и музеи.
На Джоан това ѝ звучи като възможност. Тя се обажда на Барбер Шрьодер, автор на документалния филм "Генерал Иди Амин Дада: автопортрет", който представя ежедневието на диктатора от Уганда в най-силните години от управлението му.
Шрьодер я уверява, че бащата на Башар Асад - Хадез Ал-Асад, управлявал Сирия 30 години, е бил най-ужасяващият зъл гений в света, но синът му е реформатор.
Така журналистиката решава да замине, без да подозира, че това ще промени целия ѝ живот.
"Не знаех, че ще срещна убиец. Нямаше как да знам, че Асад, кроткият офталмолог, ще убие повече от своите хора, отколкото баща си, и ще измъчва десетки хиляди души, много, от които деца."
През 2010 година статусът на Сирия варира между държава на престъпления и нова модерна дестинация.
Статия от 2008 година в Condé Nast Traveller възхвалява нарастващата популярност на Дамаск.
В модните списания Сирия е представяна като забранено кралство, изпълнено с коприна, магични аромати, дворци и руини, управлявано от президент-визионер - Башар Асад и красива млада първа дама Асма Ал-Асад.
Страната е посещавана от личности като Нанси Пелоси, Джон Кери, Стинг, Анджелина Джоли, Брад Пит и Франсис Форд Копола.
Всичко, което журналиската научава за първата дама на Сирия в предварителното си проучване, е положително.
Башар Асад и Асма Ал-Асад са високообразовани, възпитани, елегантни. Външният им вид не подксазва за способността им да проявяват жестокост и кръвожадна амбиция.
Асма Ал-Асад е завършила Кралския колеж в Лондон с бакалавърска степен по компютърни науки и френска литература.
След това е работила като инвестиционен банкер и е планирала да започне магистърска степен по бизнес администрация в Харвардския университет, когато се омъжва за Башар ал-Асад. Това става на 13 декември 2000 година.
Асма Ал-Асад е известна със своята елегантност и стил, често е наричана "розата на пустинята".
Като първа дама, тя активно участва в различни благотворителни инициативи и проекти, насочени към подобряване на живота на децата и жените в Сирия.
Джоан е поканена на вечеря при семейството, Асма Ал-Асад дори готви - любимото на цялата фамилия фондю. Журналистката пита Башар Асад защо е избрал офталмологията. "Няма много кръв", отвръща той.
Според Джоан Асма Асад е потайна, но изключително умела в общуването.
Докато е във фоайето на хотела си пратеничката на Vogue започва разговор с френския посланик в Сирия, пита го каква е истинската ситуация в страната. Той взема телефона ѝ и вади батерията, прави същото и със своя. На следващия ден на журналистката ѝ е казано, че разговори с посланика не са желателни.
Когато Джоан се прибира в САЩ, събитията е Близкия изток вече са станали прекалено интензивни и е очевидно, че ще застигнат и Сирия.
Арабската пролет започва в Тунис след като уличният търговец Мохамед Буазизи се запалва в знак на протест срещу полицейския тормоз и корупцията. Това води до свалянето на президента Зин ал-Абидин бен Али и първите свободни избори в страната. Следват Египет и Либия.
Протестите в Египет водят до падането на дългогодишния президент Хосни Мубарак. След продължителни демонстрации и сблъсъци с полицията, армията поема контрола и организира преход към демокрация. Протестите в Либия бързо прерастват в гражданска война между силите на режима на Муамар Кадафи и опозиционните групи. С международна военна намеса, режимът на Кадафи е свален, но страната остава в хаос и политическа нестабилност.
Джоан настоява екипът на Vogue да забави материала.
В Сирия бунтовете срещу властта не постигат същия резултат - а именно свалянето на режима, и се преобразуват в тежка и продължителна гражданска война между властта и бунтовниците.
През февруари 2010 статията на Джоан излиза първо в онлайн изданието на Vogue със заглавието "Розата на пустинята" и моментално предизвиква вълна от критика.
Първата дама на Сирия е описана като "млада, блестяща и много шик." Има суперлативи за нейните красота и ум.
Материалът е свален окончателно през май месец 2011, а на журналистката ѝ е забранено да обсъжда казуса. Договорът ѝ за Vogue не е подновен, кариерата ѝ е съсипана.
The New York Times разкрива и че семейството на Асад плаща на вашингтонската фирма за връзки с обществеността Brown Lloyd James 5000 долара на месец, за да посредничи между Vogue и първата дама.
"Много често си мисля за Асма Ал-Асад", казва Джоан Джулиет Бък в своята статия, която тя пише, за да разкаже за цялата ситуация около злополучната публикация.
"Тя обичаше младежите на Сирия. Как можеше да не знае какво се случва? Как можеше да стои безучастно, докато сирийският режим унищожаваше собствените си деца?"
Днес вече знаем, че чрез гражданската война, потисничество и подкрепата на Кремъл фамилия Ал-Асад трупа незаконно богатство за сметка на сирийския народ, оценено от правителството на САЩ на 1 мрд. долара.
В началото на декември 2024 година, когато режимът на Асад беше свален, той и съпругата му получиха политическо убежище в Москва.
В момента съпругата на сваления сирийски президент Башар Асад е тежко болна, тя има левкимия, а слуховете са, че иска развод.
Въпреки че е родена в Лондон, на Асма Ал-Асад ѝ е забранено да влиза във Великобритания, а страната отказва да ѝ предостави лечение.
Министърът на вътрешните работи Ивет Купър даде да се разбере, че правителството има твърда позиция и няма да взима “решения единствено на основата на здравословни причини".
Асма Асад стана обект на санкции от Обединеното кралство и ЕС още през 2012 година, като те включват замразяване на активи и забрана за пътуване.
Обвиненията към Асма са, че е изиграла ключова роля в подкрепата на съпруга си по време на гражданската война в Сирия.
През 2017 година 68-годишната Джоан публикува мемоари "The Price of illusion" (Цената на илюзията).
След всичко преживяно иска отново да има контрол върху собствената си история.
Факт е, че след публикуването на материала "Розата на пустинята" Джоан не е защитена от никого. Тя е талантлив журналист, първият редактор от американски произход на френското издание на Vogue, произхожда от артистично семейство, баща ѝ е продуцент, който открива за киното Питър О'Тул.
"Навярно много преди мен са постъпили мъдро и са отказали да заминат за Сирия за интервю с първата дама. Е, аз заминах и книгата ми беше начин да си обясня какво се случи - как тази среща провали целия ми живот."
