Не исках да правя филм, който да разказва защо държавата не си върши работата. Всички знаем, че приоритетите са изкривени. Исках да покажа, че въпреки това има хора, които действат и правят добро. В крайна сметка, нещата зависят от нас.
Така започва разказа си Николай Урумов - режисьор на документалния филм „Нищо не може да те спре“, посветен на доброволчеството в България.
Филмът ще излезе по кината през април, а печалбата от всички билети ще бъде дарена за благотворителност.
Николай Урумов стои зад някои от най-успешните съвременни български филмови проекти в ролята на продуцент - като "Петя на моята Петя", посветен на поетесата Петя Дубарова. В професионалния му път се преплитат киното, социалната ангажираност и музиката. Бил е вокалист на група "Епизод" и след години пауза се връща към създаването на музика.
Щом чухме за „Нищо не може да те спре“, го поканихме да участва в парньорската ни рубрика с Dr. Oetker, семейната компания с над 130-годишна история, заедно с която разказваме за хора, които носят промяната. Личности, които обичат работата си и които с всекидневните си действия успяват да направят средата една идея по-добра. Идеята е, че понякога големите промени започват с нечии малки стъпки.
Със същата идея и Ники Урумов тръгва с камера и екип след хора, които с упоритост и отдаденост опитват да правят ако не света, то поне България по-приятно място. Или както гласи слоганът на Dr. Oetker - "Малките жестове са от голямо значение". Рецепта, която важи с пълна сила и за живия живот.
За Ники „Нищо не може да те спре“ е най-важният му проект до момента. Казва, че заснемането на филма се е превърнало в истинско приключение, изпълнено с неочаквани обрати. „Първоначално имахме ясен план, но всичко беше много интензивно. Постоянно изникваха нови истории, нови хора, които не можехме просто да подминем. Процесът беше труден, но всяка минута си струваше.“, разказва той.
Продукцията представя вдъхновяващите истории на три от най-големите доброволчески организации в България, както и на няколко по-малки инициативи.
Сред тях са Гората.бг на Никола Рахнев и Капачки за бъдеще на Лазар Радков.
Първата показва, че опазването на природата е споделена отговорност, която свързва хората чрез активни действия.
Втората доказва как нещо толкова малко като пластмасова капачка може да се превърне в животоспасяваща помощ – чрез събраните средства от рециклиране се купува жизненоважна медицинска апаратура за най-малките пациенти в болниците.
Филмът обаче не се ограничава само до утвърдените кампании. Урумов избира да разкаже и за инициативи, които не са толкова мащабни, но са изключително важни за онези, към които са насочени - помощ и социализация за възрастни мъже и жени, които в края на живота си се оказват сами, или хора, бягащи от война, които попадат в чужда държава.
Образът на доброто във филма на Ники Урумов има много лица и това всъщност е най-ценното. Някои - като Лазар Радков, са с милиони последователи в социалните мрежи, а други - като учениците от Златица, тепърва влизат в живота на големите, но вече със съзнанието за мисия.
Ники признава, че е най-силно впечатлен от тях. Може би защото не е знаел какво да очаква. Младите хора от "Златица" всъщност са автори на „Учебник по доброта“ – нещо толкова просто, което не се учи в училище, сборник с разкази и илюстрации, който не само насърчава съпричастността.
Със събраните средства от продажбата на книгата успяват да купят специално устройство за комуникация, което позволява на деца с говорни затруднения да общуват чрез погледа си.
Освен това финансират обучението на учители, за да могат ефективно да работят с тази технология. „Тези деца са успели да създадат нещо със стойност и смисъл. Това е истинско вдъхновение,“ споделя режисьорът.
Ники осъзнава, че няма как да бъде страничен наблюдател – самият той става част от всички инициативи.
„Имаме филми, които почти никой не гледа, и такива, които залагат единствено на комерсиалния успех. По средата – там, където би трябвало да са добрите, смислени и достъпни филми – няма нищо,“ анализира той контекста, в който попада.
Филмът му "Петя на моята Петя", продуциран от него, е доказателство, че балансът е възможен – художествено стойностен, но и достатъчно достъпен, за да привлече зрителски интерес. С над 100 000 зрители, това е един пример за успешен български филм, който достига до публиката.
Продукцията е показвана и в училища из цялата страна. „Учениците приеха филма много емоционално, някои от тях, разбира се, не всички, но дори едно дете да бъде вдъхновено - за мен това е достатъчно", разказва Ники.
Имало е и изключително емоционални моменти. „След прожекцията едно момче се изправи и сподели, че е правило опит за самоубийство. Каза, че филмът му е помогнал да разбере чувствата си. Винаги има изход, просто понякога не можем да го видим."
Ролята на продуцента – митове и реалност
Често се смята, че продуцентът е просто човекът, който осигурява финансирането на филмите. Николай Урумов разбива този мит и обяснява, че ролята на продуцента е далеч по-сложна и отговорна.
„Той започва с идеята, намира творческия и техническия екип, осигурява финансиране, следи реализацията, координира постпродукцията и маркетинга. В крайна сметка, за да бъде успешен един филм, продуцентът трябва да бъде навсякъде,“ казва той.
Но професията е изтощителна и Ники не крие, че би предпочел да се фокусира върху творческия аспект на киното. „От години искам да се откажа от продуцентската работа, но все още не намирам кой да поеме тази част“, признава той.
Сред бъдещите му проекти е създаването на филми за деца.
„В България почти няма детски филми. Имам четири проекта в развитие, но липсата на финансиране прави реализирането им изключително трудно,“ казва той. За него детското кино е ключово за изграждането на културния вкус на бъдещите поколения.
Любовта към музиката
Освен киното, музиката също е част от живота на Ники.
Един от важните му проекти е песента, създадена от покойния Димо от P.I.F., която остава неиздадена с години. „Това беше нещо, което трябваше да поправя. Записахме я наново с момчетата от P.I.F. и ѝ дадохме нов живот,“ разказва той.
„Музиката ми носи огромно удоволствие. Ако можех, бих се занимавал само с това.“
Голямото значение на малките моменти
„За мен рецептата за щастие не е някаква тайна формула, а въпрос на осъзнатост – да умееш да спираш, да усещаш, да не се изгубиш в надпревата.
Пълноценният живот изисква баланс: между работата и времето за себе си, между създаването и тишината, между това да даваш и да имаш сили да приемаш. Смисълът не е само в големите постижения, а в малките неща, които понякога подценяваме – добрата дума, вниманието, споделеното време, онзи жест, който не струва нищо, но остава дълго.
Вярвам, че именно тези малки знаци на грижа са това, което крепи връзките между хората. Понякога едно „тук съм“ е по-силно от всякакви обяснения в любов.“
Ако има нещо, което Николай Урумов би искал хората да запомнят, то е, че думите имат значение, но действията са тези, които променят света. „Предпочитам да показвам, а не просто да говоря,“ казва той.
Dr. Oetker е семеен бранд, който над 130 години помага на хората по цял свят да създават повече от моментите, които са наистина важни, и да ги споделят в компанията на вкусната храна.
Сега марката празнува и своята 30-годишнина от първата ѝ среща с българските кулинари и семейства през 1995 г. За този период Dr. Oetker се превръща в неизменна част от всяко домакинство.
„Малките жестове са от голямо значение“ е посланието на компанията. От създаването си Dr. Oetker България фокусира работата си около “малките“ неща, които ни свързват и събират, които ни правят семейство именно в онази част от дома - около трапезата. Кухнята е онова магическо място, където любимата торта не е просто десерт, а и грижа за другия. Не са нужни скъпи подаръци. Достатъчен е малък жест, но приготвен от сърце и с любов. Радостта е още по-голяма, когато е споделена, и е по-сладка в компанията на Dr. Oetker.
Всичко започва през 1891 г. в Билефелд, където младият аптекар Д-р Аугуст Йоткер прави своя пробив и пуска на пазара Bakin – бакпулвер, който е може да се използва у дома. Формулата на бакпулвера вече е съществувала, но единствен Д-р Йоткер съумява не само да формулира точното съотношение на съставките, но и да създаде смес, която може да се съхранява вкъщи. Това е било революция в домашното сладкарство, защото до преди това традиционният Гугелхупф – кекс, се е приготвял с много яйца и заради това е бил скъпо начинание.
Ванилената захар на Dr. Oetker e следващият продукт, който предприемчивият фармацевт пуска на пазара. Благодарение на малките кристалчета захар ароматът на ванилия се разпределя равномерно в целия сладкиш. Още една иновация стъпва преди 30 години в България - оригиналният пудинг на марката, който бързо се превръща в любим десерт на малки и големи с финия си вкус.
Dr. Oetker създава още няколко емблематични продукта, които свързваме с най-интимните, най-топлите и най-уютни моменти у дома. От маята, през небезизвестния Crème Ole, овесените каши Vitalis, специалния пудинг за бисквитена торта, до първата замразена пица, пусната на пазара в Европа, която е под световноизвестната марка Dr.Oetker.
Днес, с повече от 130 години история зад гърба си, Dr. Oetker продължава да е семейна компания, присъстваща в над 40 държави, а неуморният ангажимент към качество и иновации са я превърнали в един от най-разпознаваемите и предпочитани брандове за висококачествени добавки за домашно сладкарство и печене и в България, и по в света.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
