Фотографът Невена Цветкова и хората с големи сърца от малкото родопско село

Някъде в Родопите, на 1300 метра над морското равнище, има едно родопско село с четирима или петима постоянни жители. Последният и най-младият от тях, който е вписан в регистрите, е фотографът Невена Цветкова. След като живее няколко години във Франция, тя се връща в България и родната си Стара Загора. Малко по-късно се озовава в планината, където става горд собственик на 115-годишна къща в родопското село Гращица.

Споделя моменти, снимки и сгряващи сърцето разкази от високопланинското си ежедневие в инстаграм профила „Бубайко ти“ (на родопски диалект – „бубайко“ означава „татко“).

Разговаряме с Невена в рамките на специалния проект на Булевард България с Dr. Oetker – семейната компания с над 130-годишна история, заедно с която разказваме за хора, които носят промяната.

Личности, които с всекидневните си действия успяват да направят средата една идея по-добра, по-красива или по-топла. Или както гласи слоганът на Dr. Oetker – „Малките жестове са от голямо значение“. Рецепта, която важи с пълна сила и за живия живот. Независимо дали се намираш във Франция, Стара Загора или село Гращица.

Да излезеш на разходка в гората и да срещнеш сърна. Да си сготвиш на плоча на открит огън. Да се насладиш на всеки залез. Това са само част от малките радости, които животът на село носи на Невена. Казва, че простотата на нещата и липсата на суета е това, което я привлича в Родопите.

За живота на село говори с огромно вълнение и топлина. Тук открива вдъхновение - нещо, без което не може в професията си на фотограф.

Макар животът ѝ все още да е разделен между Стара Загора и Гращица заради продължаващата реставрация на къщата, планира скоро изцяло да загърби градския си дом и да се посвети на селото с безкрайните му ливади, ароматните билки, магичния звън от тюмбелеците (родопска дума за “чанове”) на овцете, звука на каба гайдата и гласа на родопската песен.

Пътищата на живота водят Невена между България и Франция от тийнейджърските ѝ години. След като завършва гимназия, заминава да учи в Лион. Френската култура и кулинария, които попива там, и до днес ѝ оказват влияние. Завръща се в България няколко години по-късно и е категорична: “В никакъв случай не съжалявам за решението си, защото в момента имам щастието да се нарека свободен човек и да работя нещо, което обожавам”.

Неслучайно думите, с които ви посреща сайтът ѝ за фотография, са тези на Конфуций: "Избери работата, която обичаш, и тогава няма да бъдеш принуден да работиш и един ден през живота си".

Невена е част от хората, за които пандемията е повод да се обърнат към живот, който е по-свързан с природата. Макар да е човек, който много пътува, село Гращица е единственото място, което я кара да мечтае да има тук свой дом.

“В мен се зароди нуждата да се свържа физически и емоционално с това място. Изпитах желание за принадлежност”, спомня си тя. Постоянните жители на Гращица се броят на пръстите на едната ръка.

Първоначално те посрещат новодошлата с недоверие. След като я опознават, нещата се променят, защото всички се радват, когато идва нов живот в селото. “Родопчани са добри и гостоприемни хора с големи и чисти сърца, но едва ли ви казвам нещо нечувано”, разказва Невена за първите си впечатления от хората. И допълва със смях: “В Родопите гладен, жаден и без покрив няма кой да те остави”.

Когато се захваща с реставрацията на къщата си, Невена разбира още две неща. Първото е, че в Родопите помощта може да бъде безплатна. Получава я за всичко и по всяко време. “И това е толкова хубаво, толкова човешко! В града сме свикнали все да питаме кое колко струва, тук е важно работата да бъде свършена”.

Второто е, че реновирането на вековна къща в действителност няма нищо общо с риалити предаванията, които сме гледали по телевизията. Невена иска да върне блясъка на дома си, като използва естествените материали, от които е изградена тя - дялани на ръка дървени греди, кал, слама и вар. Стараят се да сведат до минимум новите технологии и материали, да вземат най-доброто от миналото и настоящето.

Списъкът с предизвикателствата е дълъг - труднодостъпен район, голяма денивелация, по-големи от очакваните разходи. “Реставрирането се оказва много по-скъпо от това да градиш наново”, разказва Невена. “Изключително трудно е да реставрираш толкова стара къща и да се опитваш да запазиш дори и малка част от нейната автентичност”.

Но малко по малко намира точните хора, а част от работата извършва и сама, като запазва знакови елементи, които показват някогашния вид на къщата. Понякога се чувства отчаяна от всички трудности, но като обърне поглед към гледката от верандата си, си припомня, че всичко има смисъл.

В малко село няма как да живееш отделно от другите. Съседите са малцина и общуват помежду си според родопския етикет. “Всеки може да ти дойде на гости във всеки един момент. Не е нужно предупреждение.

Иначе, разбира се, технологиите са навсякъде, включително и тук, но е по-лично да ти подсвирнат, извикат или бибитнат, докато минават пред дома ти”. Когато някой ходи на пазар до града, минава по къщите да пита другите дали не искат нещо. Кой какво е готвил можеш да разбереш по ароматите, които се носят из въздуха. Често се случва да си разменят и храна като жест на грижа и внимание за другия. “Друго си е комшията да ти донесе я бурканче, я чинийка с домашно приготвена храна. Самите човешки отношения са малките жестове с голямо значение”, казва Невена.

Спомня си за случай, в който съседката ѝ баба Мария ѝ дава буркан домашна туршия от тиквички. След като я опитва, Невена ѝ иска рецептата, а съседката се връща с още два буркана зимнина плюс няколко листа със стари родопски инструкции. Самата Невена има слабост към готвенето и обича да прекарва време в кухнята, да експериментира и да влага страст в храната, която приготвя.

Обожава пататник и е щастлива, че вече може да го приготвя добре. Харесва ѝ това, че е ястие за споделяне, което събира хората около масата. “Като е готов, просто го слагаш на трапезата и всеки си сипва от общия съд. А защо сядаме заедно да се храним? За да споделяме - радост, мъка и залък”.

Събира местни рецепти, а много често те идват при нея и сами. “Подарявали са ми рецепти на хартия, без дори да знаят, че изобщо търся. Това идва от родопските баби, които много обичам. Те са пазителките на дома и на традициите. От тях много съм научила и продължавам да уча”.

Невена вярва, че да сготвиш за някого, означава да му засвидетелстваш уважение, благодарност и любов. Успява да вплете това послание и в изкуството си.

Когато започва да се занимава с фотография преди 12 години, първоначално се фокусира предимно върху детските и семейни фотосесии, но през последните 5 години се обръща и към кулинарната фотография и фудстайлинга. Казва, че когато снима хранителен продукт, тя не просто го рекламира, а показва отношението си към него и се опитва да създаде и отношение у другите.

Любовта на Невена към Родопите намира и други проявления. През 2024 г. заедно с приятелката си Ива организира фестивал в Родопите, с който двете искат да заразят хората с обичта си към българските занаяти. Първото издание на гостуващия “Музата” арт фестивал е в село Смилян.

Това, че и двете са живели зад граница, ги кара по-силно да оценят и заобичат българското. На фестивала идват хора от цяла България и от чужбина. Посетители, участници и местни създават нови приятелства в планината, докато се завръщат към корените си и се учат да творят с ръцете си.

През 2025 г. фестивалът ще има второ издание, което ще се проведе на открито на ливадите край село Стойките. Местните хора с готовност се включват в организацията и в програмата. Предвидени са срещи с основни български занаяти като грънчарство, ножарство, тъкачество, както и музика и кино под звездите.

Творци от цялата страна ще учат посетителите на забравени занаяти. “Искаме да създадем и продължим връзката между поколенията, между селото и града, старото и новото. Искаме да покажем, че демодето всъщност е на мода”, казва Невена. Скоро ще бъдат обявени дати и подробности за програмата.

За финал питаме Невена Цветкова за нейната рецепта за щастие. Отговорът ѝ е: “Щастието е вътре в нас. Не можем да го докоснем и да разберем от какъв материал е. Не можем да го измерим в килограми или градуси. Щастието го усещаш със сърцето си, а останалите го виждат в очите ти. Щастието е в здравето, свободата, себеизразяването ни чрез творчество, семейството, приятелите и любовта към всичко, което ни заобикаля”.

Dr. Oetker е семеен бранд, който над 130 години помага на хората по цял свят да създават повече от моментите, които са наистина важни, и да ги споделят в компанията на вкусната храна.

Сега марката празнува и своята 30-годишнина от първата ѝ среща с българските кулинари и семейства през 1995 г. За този период Dr. Oetker се превръща в неизменна част от всяко домакинство.

„Малките жестове са от голямо значение“ е посланието на компанията. От създаването си Dr. Oetker България фокусира работата си около “малките“ неща, които ни свързват и събират, които ни правят семейство именно в онази част от дома - около трапезата. Кухнята е онова магическо място, където любимата торта не е просто десерт, а и грижа за другия. Не са нужни скъпи подаръци. Достатъчен е малък жест, но приготвен от сърце и с любов. Радостта е още по-голяма, когато е споделена, и е по-сладка в компанията на Dr. Oetker.

Всичко започва през 1891 г. в Билефелд, където младият аптекар Д-р Аугуст Йоткер прави своя пробив и пуска на пазара Bakin – бакпулвер, който е може да се използва у дома. Формулата на бакпулвера вече е съществувала, но единствен Д-р Йоткер съумява не само да формулира точното съотношение на съставките, но и да създаде смес, която може да се съхранява вкъщи. Това е било революция в домашното сладкарство, защото до преди това традиционният Гугелхупф – кекс, се е приготвял с много яйца и заради това е бил скъпо начинание.

Ванилената захар на Dr. Oetker e следващият продукт, който предприемчивият фармацевт пуска на пазара. Благодарение на малките кристалчета захар ароматът на ванилия се разпределя равномерно в целия сладкиш. Още една иновация стъпва преди 30 години в България - оригиналният пудинг на марката, който бързо се превръща в любим десерт на малки и големи с финия си вкус.

Dr. Oetker създава още няколко емблематични продукта, които свързваме с най-интимните, най-топлите и най-уютни моменти у дома. От маята, през небезизвестния Crème Ole, овесените каши Vitalis, специалния пудинг за бисквитена торта, до първата замразена пица, пусната на пазара в Европа, която е под световноизвестната марка Dr.Oetker.

Днес, с повече от 130 години история зад гърба си, Dr. Oetker продължава да е семейна компания, присъстваща в над 40 държави, а неуморният ангажимент към качество и иновации са я превърнали в един от най-разпознаваемите и предпочитани брандове за висококачествени добавки за домашно сладкарство и печене и в България, и по в света.