Френският филм, заради който поискаха бойкот на Netflix

Над 600 000 подписа бяха събрани в онлайн петиция с призив "Спрете абонамента си за Netflix", след като платформата започна излъчването на френския филм "Mignonnes" ("Сладури").

Премиерата му беше последвана от над 200 000 туита, които превърнаха хаштага #CancelNetflix във водещ тренд в Twitter.

Филмът показва историята на 11-годишно момиче от Сенегал, което живее в Париж със семейството си. Детето, отглеждано в строга консервативна среда, мечтае да стане част от местна танцувална група. Въпреки несъгласието на родителите си, Ами и три нейни приятелки започват да участват в конкурси и да набират популярност с танците си. Колкото по-провокативни са изпълненията им, толкова повече внимание получават от социалните мрежи.

Създателите на "Mignonnes" го описват като "критика на сексуализацията на момичетата в обществото", негативното влияние на социалните мрежи върху възпитанието им и загубата на невинността и свободата на детството.

Филмът спечели награда за драматична режисура на фестивала "Сънданс" и получи високи оценки за пресъздаването на трудностите в живота на момичетата. Още през януари Netflix откупи правата за глобално онлайн-разпространение, но маркетинговата кампания на платформата провокира скандал още преди продукцията да бъде излъчена.

През август Netflix публикува постер на филма с анонс за датата на премиерата му. Изображението е създадено от екипа на стрийминг-платформата и сякаш представя напълно различен филм от този, който би трябвало да се излъчи.

Оригиналният френски постер показва как четирите главни героини тичат усмихнати по улиците на Париж след шопинг.

Този на Netflix показва 11-годишните момичета в изрязани костюми на професионални танцьорки.

Колажът използва изображения от самия филм, но изваждането им извън контекст и употребата им за реклама заблуждават за смисъла на продукцията. Сцената, която плакатът би трябвало да показва, завършва с бягството на Ами от сцената и преосмилянето на отношенията със строгата майка.

Малко след появата на плаката, компанията беше принудена да го изтрие и да се извини за използването на "неподходяща визия" за промоцията на филма: "Това не беше правилно и не е представително за френския филм, който спечели награда от "Сънданс".

Въпреки това в началото на септември турският медиен регулатор обяви, че ще нареди на Netflix да блокира локалното разпространение на "Mignonnes", защото съдържа "образи на детска експлоатация".

Политици и активисти на Републиканската партия в САЩ също взеха темата на въоръжение, като обвиниха стрийминг-гиганта в злоупотреба с децата. Режисьорката на филма съобщава пред Deadline, че е получила множество заплахи с убийство от хора, които никога не са го гледали и смятат, че тя оправдава хипер-сексуализацията на децата, вместо да я осъжда.

"Може би Джефри Епстийн не се е самоубил. Може би е станал консултант на филмови проекти", казва консервативната коментаторка Тами Брус по Fox News.

Част от гневната вълна около "Mignonnes" се подхранва и от поддръжници на QAnon - онлайн-група, която разпространява конспиративни теории за предполагаем заговор на педофили в Холивуд и либералните политически среди.

Посланието на филма отдавна е изгубено в потопа от интерпретации, предубеждения, гняв и политически интереси, който все по-често провалят всеки опит за социален дебат в САЩ.

Историята на "Mignonnes" е провокирана от това, което се случва в действителността - все повече млади момичета се опитват да подражават на жените, които създават впечатлението, че за да бъдат успешни, трябва да се изградят като обект на желанието. Много от децата имитират поведението на "ролевите модели", без да разбират напълно какво се случва с тях.

Медиите също допринасят за тази тенденция - през 2017 г. списание W постави 13-годишната актриса Мили Боби Браун (Stranger Things) в списък със звезди, които "правят телевизията секси".

В Америка филмът се излъчва с предварително записано обяснение на мотивите от страна на създателите му: "Ами търси свободата чрез хиперсексуализирано поведение. Но дали това е истинска свобода? Особено за едно дете? Разбира се че не".

Както Spiegel коментира: "Това обяснение е напълно излишно. Филмът казва именно това, много точно и ясно. Просто трябва да се види".