Институциите на Европейския съюз критикуват Унгария и Полша за това, че не спазват върховенството на закона, но отношението им към България е „по-меко“. Това показва двоен стандарт, който може да засегне фонда на стойност 750 млрд. евро за възстановяване от кризата, предизвикана от пандемията. Това гласи коментар на експерта по европейска политика на Financial Times Тони Барбър*.
Повече от 100 поредни дни българите, на които им е писнало от всеобхватната корупция, се събират на мирни демонстрации в столицата София, пише той. Протестите изразяват объркването около целта, която ЕС сам си постави – да държи сметка на правителствата, които подкопават върховенството на закона.
По думите на Барбър – тук става дума не само за ясно изразен двоен аршин, но и за съзнателен политически избор от гледна точка на европейските партии и лидери, позиционирани в център-дясно на спектъра. „И най-напред от всички – за Ангела Меркел и нейната управляваща партия на християндемократите“.
Приоритет на Бойко Борисов е да поддържа близки отношения с Меркел още от 2009, когато започна първият от трите му мандата до този момент, пише в коментара си Барбър. По думите му – германският канцлер е оценила усилията на българския премиер да убеди Турция да спази споразумението от 2016, което изискваше блокиране на нелегалните имигранти, опитващи да си проправят път към ЕС от югоизточната част на континента. Но в главата на Меркел и европейските ѝ партньори има и едно друго уравнение. ГЕРБ осигурява важни гласове в Европейския парламент за Европейската народна партия (ЕНП) – централно-десният блок, който включва и партията на Меркел, пише експертът от Financial Times.
Дългогодишната доминация на ЕНП обаче запада и затова тя се нуждае от всяка възможна подкрепа, която може да си осигури. ЕНП скочи в защита на Борисов и срещу резолюцията на Европейския парламент, която осъди корупцията в България. Усилията им се провалиха и документът мина с 358 гласа „за“, 277 „против“ и 56 въздържали се. В израз на недоволство заради подкрепата на партията към Борисов, шестима народни представители от ЕНП гласуваха "за" резолюцията, а други 24 се въздържаха. И все пак - стана ясно каква позиция заема Европейската народна партия, смята Барбър.
Какво прочете Бойко Борисов от резолюцията на ЕП?
За протестиращите в София подкрепата към правителството на Борисов от страна на други европейски правителства, е обезсърчаващо събитие. Няколко смели български адвокати, активисти, журналисти и политици от малките партии правят всичко, което могат, за да привлекат вниманието към проблема с корупцията – понякога дори изправени пред риск за самите себе си, пише Барбър. Но когато им е нужно ЕС да защитава своите собствени принципи, те често не чуват подобно нещо.
Мащабът на корупцията в България не се поставя под съмнение. В последните си оценки на инвестиционния климат в страната, държавният департамент на САЩ съобщи: „Корупцията е ендемична – особено при големите инфраструктурни проекти и в енергийния сектор“. Според доклад на Центъра за изследване на демокрацията в България от миналата година – поне в 35% от договорите за обществени поръчки присъстват корупционни практики. Неправителствената организация „Прозрачност без граници“ поставя България на последна позиция сред членките на ЕС, що се отнася до индекса за възприемане на корупцията, пише Барбър.
Корупцията в България не е необичаен политически феномен, нито е била свързвана само с централно-десните правителства след падането на комунизма през 1989. Тя е мрежа от непрозрачни връзки между политическия свят, публичната администрация и властови бизнес интереси, които поеха контрол над голяма част от българската икономика през 90-те години на 20 век. Тези мрежи пречат на безпристрастното прилагане на закона, смята експертът по европейска политика на Financial Times.
Българският проблем изправя ЕС пред странен тест във времена, в които блокът опитва да върви напред с фонда за възстановяване на стойност 750 млрд. евро. Според плана – България ще получи около 11,7 млрд. евро от тези средства, или малко под 20% от брутния национален продукт. Като най-бедната страна в ЕС, България също така ще се възползва от субсидии и програми за подпомагане, заложени в бюджета на Съюза в периода 2021-2027 г.
Няколко правителства на държавите от Северна Европа искат да блокират еврофондове към страни, които нарушават върховенството на закона и ценностите на демокрацията. Съвсем правилно, те отбелязват, че колкото по-слабо е върховенството на закона, толкова по-голям става рискът връзкарството, липсата на прозрачност и други подобни нарушения да процъфтят, когато правителствата започнат да получават европейски пари, смята Тони Барбър.
Фондът за възстановяване ще изправи ЕС в ново, невиждано положение, тъй като за първи път той ще взема заеми от капиталовите пазари, за да финансира трансфери към държавите членки. Но ако позицията на европейците се обърне срещу тази инициатива заради корупционни скандали, това ще е тежък удар по проекта за по-голяма интеграция в ЕС, смята Барбър.
Европейският съюз със сигурност ще се изправи пред различни опасности в следващите години, но корупцията може да се окаже най-голямата от тях.
* Тони Барбър e автор по темите за европейска политика на Financial Times. Той е бивш кореспондент в Австрия, Белгия, Германия, Италия, Полша, бившия Съветски съюз и бивша Югославия.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
