Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Няма как да забравим расистките обиди от страна на български фенове към футболистите от националния отбор на Англия през 2019 г., когато „лъвовете“ ги приеха за евроклалификация на стадион „Васил Левски“. Не защото случаят е свързан с България и привържениците ни бяха обвинени от британската преса, а защото подобни неща се случват по терените всяка седмица и по целия свят.
Расизмът, сексизмът и речта на омразата вече са дълбоко вкоренени във футбола, а клубовете, играчите, властите и медиите изглеждат безсилни.
През миналата седмица Ян Данда от „Суонзи“ беше подложен на обиди в социалните мрежи. Преди това Аксел Туанзебе и Антони Марсиал от „Манчестър Юнайтед“ срещнаха расистки нападки заради слабото си представяне. Същото се случи с Алекс Янкевич от „Саутхемптън“ и Ромен Сойърс от УБА. Подобни бяха случаите с футболистката на „Юнайтед“ Лорън Джеймс и с брат ѝ Рийс, играещ в „Челси“.
Виждали сме как белгиецът Ромелу Лукаку е обиждан в Италия заради различния цвят на кожата си, същото се случи и с младия национал на „Скуадра Адзура“ Мойс Кийн.
Проблемът е толкова сериозен, че когато 22-годишният Данда прочете обидните съобщения в Instagram профила си след загубата с 1:3 от „Манчестър Сити“, веднага подаде сигнал в полицията на Южен Уелс. И отборът на „лебедите“, и този на „гражданите“ осъдиха речта на омразата. Десетки хора от футболните среди подкрепиха младия футболист, но това никога не слага край на расистките прояви.
Случаят на Данда се повтаря всеки уикенд. Понякога обектът на омраза е сред по-известните имена и хората обръщат по-голямо внимание на проблема. Друг път играчът е напълно неизвестен и случаят затъва дълбоко в медийното блато от новини. Понякога пресата осъжда виновниците, друг път не го прави. Често има санкции, но в някои случаи нарушителите остават ненаказани.
Инцидентите обаче стават един след друг – винаги се случва едно и също, само имената на жертвите са различни.
Расизъм, реч на омразата и сексизъм има по целия свят, но той е изваден на най-голям показ във футбола. Спортът остава безпомощен, въпреки че в цяла Европа, а и по други части на земното кълбо, текат кампании против расизма и насилието. Те се увеличиха особено много след появата на движението „Black Lives Matter“. Хората вече го възприемат като по-сериозен проблем, смята журналистът от The New York Times Рори Смит, който сравнява ситуацията на Стария континент с тази в САЩ.
През последната седмица футболните асоциации направиха още една стъпка към разрешаване на проблема. Те написаха отворено писмо, подписано от представители на английската Висша лига, Футболната лига, Футболната асоциация, играчи, треньори и анти-дискриминационната кампания „Kick It Out“. Изпратиха го до директорите на Facebook и Twitter – Марк Зукърбърг и Джак Дорси, и призоваха социалните мрежи да „поемат отговорност“ за разпространението на реч на омразата в платформите си.
С право футболът иска действия от страна на технологичните гиганти. Социалните мрежи винаги са изпитвали огромни проблеми да ограничат речта на омразата. Twitter и Facebook са не просто сцените, на които се води тази битка – неволно или не, те „предоставят силно оръжие на едната страна“, смята Рори Смит. Дорси и Зукърбърг разполагат с нужния капацитет и ресурси да блокират профили, да филтрират онлайн съдържание и да докладват случаи на реч на омразата към полицията.
И все пак – в писмото, пуснато от футболния свят към Силициевата долина, има някаква ирония. Расизмът и сексизмът не са проблеми на социалните мрежи – те са социални проблеми, а футболните асоциации и клубове опитват да прехвърлят топката, за да намерят виновник за собственото си бездействие.
Да, свикнали сме да чуваме по няколко пъти „Кажете „не“ на расизма" по време на рекламите преди и след мач, виждаме посланието по рекламни пана на стадионите, плакати и билборди. По света има стотици кампании, които водят тази битка, но истината е, че футболът създава комфортна среда за прояви на реч на омразата и онлайн насилие.
Да си част от фенската база на един отбор означава, че изпитваш любов, страст и вярност към този тим, но в същото време разполагаш със сцена, на която можеш да изразиш гняв и отчаяние, а те да прелеят в омраза. Този проблем се наблюдава най-вече във Великобритания, особено по време на пандемията, когато хората са затворени у дома. Футболният свят не може изведнъж да го реши, но със сигурност поне е способен да се бори срещу културата на насилие, на която сам даде път за развитие през последните години.
През 2021 се появиха два перфектни примера, които аргументират тази теза. Един от най-опитните рефери в английската Висша Лига – Майк Дийн – няма да ръководи мач този уикенд, защото семейството му получи смъртни заплахи на лични съобщения в социалните мрежи и съдията поиска да бъде у дома при тях.
Причината за случилото се е червеният картон, който Дийн показа на Томас Сучек от „Уест Хем“ в мача срещу „Фулъм“. Разгневените фенове на „чуковете“ от Лондон са решили да заплашат съдията, който е докладвал на полицията, но щом един рефер не може да изпълнява нормално служебните си задължения без страх за живота на семейството си, търсенето на отговорност само от социалните мрежи е неуместно.
В началото на годината дори един от клубовете във Висшата лига показа проява на сексизъм. След като репортерката Карън Карни (бивш национал на Англия) критикува футболния подход на „Лийдс Юнайтед“ по телевизията, отборът ѝ се подигра чрез своя профил в Twitter.
Журналистката изрази мнение, че тимът се е изкачил в елитното първенство миналата година заради пандемията, която им е дала предимство. Клипът от Amazon Prime бе качен в акаунта на „Лийдс“, които направиха подигравателен коментар, а в социалната мрежа веднага се разпространиха обиди към Карни от страна на феновете. „Връщай се в кухнята“ и „Жена да коментира футбол?“ са само два от най-красноречивите примери за сексистки прояви.
Винаги мениджърът, съдията или отделен играч понасят цялата вина от загубата. Медиите говорят за „криза“ след всяко поражение. „Кликбейт“ коментарите на журналистите, целящи провокация, нагнетяват атмосферата още повече. Те не представляват смъртни заплахи и прояви на расизъм, но помагат за разрастването на средата, в която расизмът и речта на омразата живеят.
Асоциациите, федерациите и клубовете заслужават адмирации за това, че се борят срещу тези проблеми с различни кампании и че всяка година удвояват усилията си в битката. За да си дадат най-голям шанс за успех обаче, трябва малко да намалят температурата в собствената си „стая“ и да създадат една по-благоприятна среда, която да не дава поле за изява на омразата.
Прочетете още:
"Барселона" стана жертва на собствения си успех и плаща висока цена
