Снимка: © Getty Images

Руският газов гигант "Газпром" обявява "форсмажор" за това, че не може да изпълни доставки на природен газ за поне един свой клиент. "Форсмажорът" значи, че компанията смята, че е пред неизпълнение на договор, до което се стига по независещи от нея обстоятелства и затова не трябва да подлежи на санкции или неустойки, ако наруши контракт. Новината дойде от "Ройтерс", като агенцията се позовава на писмо, до което екипът е имал достъп.

По всяка вероятност става дума за доставките на синьо гориво за Германия по газопровода "Северен поток" 1. Руският газов доставчик вече намали драстично износа към западната страна с оправданието, че се бави ремонт по трасето. А това на свой ред се случва заради забавени дейности по инфраструктурата - поправка на турбината на Siemens за компресорната станция "Портовая", която трябва да се случи в Канада. Съоръжението вече е изпратено от ремонтното предприятие в Канада към Германия със самолет, за да може да стигне по-бързо до предназначеното си място. Правителството на Отава се съгласи да направи изключение от санкциите срещу Москва заради войната в Украйна, включващи и забрана за износ на оборудване към Русия, само задари газовата криза, пред която е изправена най-голямата европейска икономика.

"Газпром" обаче не е потвърдил дали ще увеличи доставките по газопровода до Германия в момента, в който турбината пристигне, въпреки че именно проблемът с доставката й бе мотивът на руснаците почти да врътнат кранчето на газа по газопровода.

По план спирането на "Северен поток 1" трябваше да продължи само 10 дни - между 11 и 21 юли. "Газпром" не увеличи подаването по алтернативните газопроводи през Украйна, за да компенсира дефицита за Германия, която е най-големият вносител на руския природен газ в Европа. Заради недостига Берлин е бил принуден да черпи газ от хранилищата си посред лято - към момента те са запълнени на 65%.

Експерти обаче се съмняват, че възстановяването на доставките изобщо ще се случи.

"Газпром" държи Германия като заложник със спрените доставки по "Северен поток"

На този фон и след като спря доставките по редица газопроводи за много страни от ЕС, в това число и България, "Газпром" се изправи пред най-големия си срив за 33-годишната си история. Данните изнесе преди дни англоезичното издание "Moscow Times", базирано в Амстердам, като се позовава на данни, събрани от самия газов гигант.

Заради прекратените доставки за ЕС през април "Газпром" намалява производството с 10% (до 40,4 милиарда кубически метра на месец), през май - с 14% (до 36 милиарда кубически метра на месец), през юни - вече с 30% (до 27 милиарда кубически метра).

Така пред първата половина на юли сривът вече е с безпрецедентните 37% - добивът на природен газ е 11,3 милиарда кубически метра срещу 18 милиарда през същия период на 2021 г.

Обобщените данни сочат, че за второто тримесечие на 2022 г. "Газпром" свива 20% от производството си, което е прецедент от основаването на компанията през 1989 г.

Данните за износа, осъществяван от руския газов гигант след спирането на доставки за 10 европейски страни и драстичното орязване на газа за Германия, Италия и Австрия, показват, че през юни "Газпром" е продал само 7,9 милиарда кубически метра синьо гориво на страни извън ОНД, което е с 49% по-малко в сравнение с юни миналата година. На практика Москва е достигнала до обемите газ, които продава през 80-те години на миналия век.

Други пазари трудно могат да компенсират загубите за "Газпром". Например за Китай в момента се доставят около 15 милиарда кубически метра природен газ годишно. Това обаче е едва 1/10 от обема, който е предназначен за Европа.

Разбира се, никой в Европа не вярва, че причините Москва да спира или намалява газовите доставки имат нещо общо с технически причини - ясно е, че мотивите са политически. И затова Европа търси всякакви начини, за да се справи с "газовия шантаж" и да набави газ от алтернативни източници.

На този фон Азербайджан и Европейската комисия подписаха меморандум за удвояване обема на природния газ, доставян за страните от Европейския съюз от Баку. Става дума за достигане на 20 млрд. куб.м годишно към 2027 г., а целта е намаляване на зависимостта от доставките от Русия.

Меморандумът бе подписан по време на посещението в азербайджанската столица на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен и еврокомисаря по въпросите на енергетиката Кадри Симсън.

"ЕС се обръща към енергийни доставчици, на които може да се има доверие. Азербайджан е един от тях", каза Фон дер Лайен. Според нея в момента, в който се достигнат 12 млрд. куб.м доставки годишно (в момента са около 8 млрд. куб.м), ще се прекрати зависимостта от Русия.


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

всичко от деня

Автобус с деца катастрофира на АМ "Тракия"

Децата са от Сърбия и са се връщали от море