Георги Ангелов: Дефицитът трябва да бъде овладян преди да паднем в пропастта

„Бюджет 2027“ прави опит да промени посоката на публичните финанси, но без достатъчно решителни действия, смята икономистът Георги Ангелов.

При представянето на бюджета за 2027 г. премиерът Румен Радев определи финансовото състояние на страната като тежък камион с отказали спирачки, движещ се към пропастта.

„Ако трябва да допълня алегорията, камионът няма и шофьор. Всъщност идеята на Бюджет 2027 е шофьорът да се качи в камиона и да започне да прави завой, преди да падне в пропастта. Проблемът според мен е, че бюджетът осъзнава това, правителството също осъзнава този проблем. Но не иска да прави твърде рязък завой, за да не друса пътниците“, коментира Ангелов в предаването „Тази неделя“ по bTV.

Според икономиста бюджетът за 2026 г. е “толкова зле”, че в сравнение с него финансовата рамка за следващата година изглежда като подобрение.

Той изчислява, че дефицитът в края на 2026 г. ще бъде 6%, най-големият за последните 30 години, а това води до висока инфлация и раздуване на дълговете.

“Оттам се надува един финансов балон, който, ако се спука, ще има много тежки последици. Спомняме си преди 15 години, когато предишният такъв финансов балон се спука. Колко години след това не можехме да се възстановим“, добави Ангелов и посочи, че е нужна по-категорична промяна и по-рестриктивна бюджетна политика, защото цената на отлагането може да бъде по-висока:

„По-добре да направим по-рязък завой, но да избегнем пропастта, отколкото да се притесняваме дали на някой му друса“.

Той допълни, че през 2026 г. българите ще обеднеят именно заради високия дефицит, а най-високата инфлация се очаква в последните 3 месеца на годината.

Ангелов припомни и, че България се намира в европейска процедура за прекомерен дефицит и най-късно до 2029 г. трябва приведе публичните финанси в съответствие с европейските изисквания. Ако това не се случи, има реален риск от спиране на европейското финансиране.

Бюджет 2027 г. се крепи на нереалистични прогнози, предвижда трайно обедняване и вдига данъчната тежест с 1,9 млрд. евро