Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Решението на служебния кабинет да забрани временно вноса на зърно от Украйна в България няма да реши проблема на българските земеделски производители - това каза старши икономистът от "Отворено общество" Георги Ангелов.
"Вносът от Украйна е минимален - при пшеницата е 0,3% от българското производство. Това не може да окаже и не е оказало влияние върху цените в България. В момента, като се спре вносът на украинско зърно, ще се види, че няма да има никакъв ефект. Очаквам дори зърното да продължи да поевтинява, защото очакваме нова реколта, което ще окаже допълнително влияние върху цените", каза той.
Данните за цената на пшеницата на световните борси показва, че тя вече се е върнала на нивото от септември 2021 г. - т.е. преди избухването на войната в Украйна, заради която се отбеляза огромен пик поради риска от глобален дефицит.
"Миналата година цените бяха изкуствено и спекулативно завишени и на световния, и на българския пазар. Много от производителите задържаха част от производството, очаквайки все по-високи цени. Тази година вече има нормализация на цените и те се върнаха на нивото от преди началото на войната в Украйна. Няма нищо извънредно в цената и по никакъв начин действията на България не могат да повлияят на световната цена на зърното, това трябва да е ясно", каза още Ангелов.
България произвежда между 6-7 млн. тона зърно и потребява само 1,5 млн. тона. Ние сме голям износител и няма как цената в България да е по-висока от световната. Напразни са надеждите, че това ще промени каквото и да е, каза още икономистът, който определи действията на българския служебен кабинет и други правителства в Източна Европа като "добре изработена PR-кампания", която обаче не решава проблемите на производителите със спадащите борсови цени.
Зърнопроизводителите заплашиха с протести заради това, че са принудени да продадат продукцията си под себестойност и са заплашени от фалит - като обвиняват за това вноса на стоки от Украйна, а не световната тенденция.
Оплакванията им са свързани с увеличените разходи за гориво, торове, семена и консумативи, които също поскъпнаха през 2022 г. в разгара на руската военна инвазия в Украйна.
ЕС позволи безмитния транзит на украински храни като извънредна мярка през пролетта на 2022 г., когато имаше опасност от блокиране на световните вериги на доставки, а Украйна беше подложена на пълномащабна военна агресия.
България, Полша, Унгария и Словакия вече забраниха вноса на украински селскостопански стоки заради недоволството на местните фермери.
Полша се съгласи да допусне транзит под наблюдение на зърновозите от Украйна, за да се проследява кога напускат територията на страната.
Какво забранява България за внос от Украйна между 24 април и 30 юни:
Мека и твърда пшеница, пшенично брашно, семена от слънчоглед, слънчогледово масло, царевица, пчелен мед и пчелни продукти, сурово мляко, сухо мляко, млечен концентрат, орехи, лешници, яйца, птиче месо, свинско месо, овче и козе месо, ръж, ечемик, овесени ядки, сорго, елда, нишестета, инулин, пшеничен глутен, соя, ленено семе, рапица, вино, винен оцет, етилов алкохол.
Забраната няма да бъде прилагана за транзитно преминаващите стоки през територията на България, в случай че партидите са в специализирани транспортни средства, запечатани и пломбирани на границата, без да се допуска разтоварване и претоварването им на територията на страната ни. Забраната не важи и в случай че в декларацията, придружаваща пратката, се декларира, че крайната дестинация на товара не е Република България.
„Големите са най-гласовити“. Защо държавата подкрепя зърнените протести за по-високи цени?
