Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Зърнената конкуренция от Украйна изкара българските земеделски производители на протест, който ще продължи и в петък – нищо че служебното правителство всъщност споделя позицията им и обещава да я брани пред Европейския съюз.
Българските производители недоволстват срещу облекчения внос на украинско зърно, което заради бушуващата война, която Русия води, не може да се изнася по море. Затова чрез директива на ЕС бяха организирани безмитни коридори. Един от тези „маршрути на солидарност“ минава през България.
От бранша от месеци се оплакват от ситуацията, която по думите им подбива местния пазар, а и чуждата продукция - твърдят те - била със съмнително качество. Българските земеделците изчисляват, че има 20-кратен ръст на вноса към страната, в резултат на който тяхната суровина остава непродаваема.
Във вторник и сряда зърнопроизводители блокираха граничните пунктове към Румъния, както и основни пътища. Затвориха за кратко и „Дунав мост 2“ при Видин. В четвъртък лидери от бранша се срещнаха с президента Румен Радев и ресорните служебни министри на земеделието и икономиката, които официално ги подкрепиха в недоволството им. Въпреки това заявката е, че протестите ще продължат и днес.
Служебният министър на земеделието Явор Гечев вече обяви, че България ще бъде една от няколко страни членки на ЕС, които ще поискат промяна на единния регламент за безмитния внос на селскостопански стоки от Украйна. „Искаме отпадането на невъзможността да се прилагат антидъмпингови механизми по отношение на свръхнасищане на пазара“, каза Гечев, цитиран от БТА.
Дъмпингът се отнася до подбиване на цените при внос на стоки, които се продават по-скъпо на местния пазар. От бранша се оплакват, че точно това се случва в резултат на увеличения внос на украинско зърно – местните производители се принуждават да намалят цените си, за да направят продукцията си по-конкурентна.
„Като държава имаме позиция, че искаме отпадане на невъзможността да се прилагат антидъмпингови механизми при пренасищане на пазара. Другото, което сме отправили като искане е, че при констатации на държавите, че има прекомерен внос и натрупване на стоки, и тук не говорим само за зърно, а за храни от всякакъв тип, то държавата да може да прилага депозити (при внос на продукцията), които след излизането на продукцията да бъдат възстановявани“, представи позицията на държавата министърът на земеделието Явор Гечев.
Миналата седмица ЕС обяви, че отпуска 56 млн. евро в помощ на трите най-засегнати страни от „маршрутите на солидарността“, като България получава почти 17 млн. евро от тях. Също така на държавата се дава право да удвои тази сума с пари от националния бюджет. Според властта обаче загубите на местните зърнопроизводители не могат да бъдат компенсирани.
През 2021 г. внесеният в България украински слънчоглед например е бил 20 хил. тона, а за 2022 г. – почти 900 хил. тона, каза пред БНР Тодор Джиков, зам.-министър на земеделието. За сравнение, годишният добив на България е около 1,2 милиона тона. По думите му близо 80% от годишния добив на българските производители не е продаден, а е заместен от слънчогледа от Украйна.
Дали не е въпрос на лобизъм?
Някои експерти, като Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика, разпознават лобизъм в действията на бранша, който е един от традиционно най-субсидираните в земеделието. Той напомни за „продавачите на страх“, които миналата пролет вещаеха дефицит и цена от 10 лева за бутилка олио.
„Година по-късно производители на слънчоглед искат ограничаване на конкуренцията и държавна помощ. Не, че не сме свикнали точно най-големите бизнеси да са най-гласовити, и често – особено успешни – в състезанието за субсидии“, коментира той в публикация във Facebook.
Данните показват, че България е вторият най-голям производител на слънчоглед в Европейския съюз, изоставайки леко от Румъния, и вторият най-голям износител в света, по данни за 2022 г.
През 2022 г. износът на слънчогледово олио нараства с над 116% (повече от двукратно) спрямо 2021 г., или с близо 760 милиона евро. Българските преработватели са изнесли олио на стойност над 1,4 милиарда евро през миналата година, което подрежда България на 2-ро място в света по износ на този продукт след Турция (за Украйна и Русия, които са големи износители, няма данни).
„Нито слънчогледът, нито олиото ще „свършат“, още по-малко ще има цени по 7 лева бутилката. Нито трябва да има високи цени на олиото в магазините, нито се налагат (допълнителни) субсидии“, коментира Лъчезар Богданов,
Миналата седмица икономистът Георги Ангелов – в коментар по повод обвиненията срещу търговските вериги за предполагаем картел – отбеляза, че проблем може да има по-скоро при олиото, където текат разследвания от почти година именно покрай спекулациите с дефицита.
Актовете на подкрепа на служебното правителство в полза на желанието за по-високи цени на определен бранш идват на фона на шумните му опити за овладяване на поскъпването на хранителните продукти.
„Това не е рекламен сайт“: Държавата стартира foodprice.bg за борба с високите цени
