Какво представлява картелът и защо се доказва толкова трудно?

Обвиненията срещу големите търговски вериги и производителите на храни, че участват в картелни споразумения и спекулират с високите цени, прераснаха в официално разследване на Комисията за защита на конкуренцията. В четвъртък антимонополният орган обяви, че се е самосезирал и е образувал три производства за предполагаеми задкулисни договорки в разрез със закона.

Самата Юлия Ненкова, председател на Комисията, призна в ефир, че картел „е много трудно да се докаже“. Това бе повторено по-късно в съобщение на регулатора до медиите, където се посочва още, че по тази причина резултати от стартираните щателни проверки няма да има скоро.

Те обаче са факт и това повдига няколко въпроса около картелите, смятани за едно от най-тежките нарушения на свободния пазар.

Какво е картелът и кой доказва наличието на такъв?

Накратко, картел възниква, когато между поне две конкурентни фирми има съгласуване на действията, целящо постигането на пазарно предимство. Договорките помежду им може да се отнасят до определяне на цени, разпределяне на пазари или манипулиране на публични търгове, конкурси, обществени поръчки.

Изкуственото завишаване на цени – каквито са съмненията по адрес на веригите и производителите на храни в България – е класически пример за картел. Хипотетично той може да включва наговаряне между производители на даден хранителен продукт едновременно да вдигнат цените на едро с 40 стотинки, а оттам магазините да поемат щафетата и също да координират действията си.

Сред забранените от закона за защита на конкуренцията действия са:

• пряко или косвено определяне на цени;
• разпределяне на пазари или доставчици;
• контролиране или ограничаване на производството, търговията, техническото развитие или инвестициите;
• прилагане на различни условия при еднакви сделки спрямо определени партньори;
• поставяне на допълнителни задължения, които не са в сключения договор.

Контрол по спазването на правилата на свободния пазар има за задача да изпълнява Комисията за защита на конкуренцията. Тя е тази, която определя дали е извършено нарушение, като има правото да налага и финансови санкции. Органът може да се самосезира, какъвто е сегашният случай, а може да стартира разследване и по искане на прокурор; искане на лица, чиито интереси са засегнати; искане на друг държавен орган по конкуренцията на държава членка на ЕС; искане на ЕК; искане за становище на държавен орган, включително и орган на изпълнителната власт.

Защо е толкова трудно да се установи наличието на картел?

За да се установи наличието на картел, са нужни конкретни доказателства за постигнато споразумение – при косвени данни като например еднаква ценова политика на конкурентите (ценови паралелизъм), пазарът се анализира детайлно, за да се провери дали не съществуват обективни икономически фактори за подобно поведение.

Историята показва, че за да се изобличи картел, някой от участниците в него трябва да изнесе вътрешна информация. Понякога това правят притиснати играчи, с цел намаляване на наказанието си.

„Трудно се доказва картел и затова няма много практика. Обикновено някой трябва да „изпее“, т.е. някой от картела да излезе и да каже: ето, аз издадох всичко, отменете ми наказанието“, коментира икономистът Георги Ангелов в ефира на Nova тази сутрин.

Подобен случай имаше през 2021 г., когато КЗК глоби 30 фирми за съгласувано участие в обществени поръчки за държавното саниране. Разследването се проточи пет години, а установяването на картел стана благодарение на информация от двама участници в него – „Научноизследователски строителен институт – НИСИ“ ЕООД и „Трансконсулт-БГ“ ООД.

Друг случай от близкото минало е разследването за нарушение срещу Shell, OMV България, Петрол, НИС Петрол, Лукойл и Еко. Там обаче КЗК не можа да установи картел на пазара на горива, а наличието на ценови паралелизъм.

В този контекст важен компонент от всяко такова разследване е анализът на пазарната ситуация и при какви условия възниква въпросното поведение, будещо съмнения. Тук попадат динамиката на цените на суровините, разходи, брой доставчици (колкото по-малко, толкова по-трудно е да се води кой знае колко различна ценова политика например) и брой клиенти, алтернативи за доставки, влияние на международни или регионални пазари и др.

Каква е пазарната ситуация в момента?

Много наблюдатели и мениджъри в сектора я описват като „перфектна буря“, след като негативните ефекти от пандемията бързо бяха задълбочени от избухналата война в Украйна. Към вече разбърканата верига на доставки се добавиха нови проблеми, най-вече с цените на енергията и пшеницата, която е компас за по-широката палитра от храни.

В международен план инфлацията скочи, в някои страни като САЩ стигна невиждани от десетилетия нива. В еврозоната тя удари рекорд, надхвърляйки 10%, а в България скочи до 18,7% (б.р. – през февруари е 16%).

Част от критиките в България са, че двигателят на инфлацията – цените на енергоносителите – се връщат надолу, но това не оказва влияние върху нивата на цените. В интервю миналата седмица бившият премиер (1997-2001) Иван Костов обясни, че високите процентни стойности в страната се дължат на грешни политически решения, като отпускане на средства „на калпак“, а оттам напомпване на потреблението.

На пръв поглед съществуват редица фактори, предполагащи наличието на специфични пазарни условия, които тласкат фирмите в една и съща посока. Т. нар. ценови паралелизъм обаче често характеризира пазарите с високо ниво на концентрация, т.е. малко на брой големи участници. В теорията ценовият паралелизъм се възприема като признак за наличие на ценова координация, но не може да бъде определен като картел без убедителни доказателства за постигнато съглашение на конкуренти (срещи, обмен на информация).

Какво има КЗК по казуса с храните?

Към момента КЗК няма доказателства и тепърва ще търси такива, разполага само интервюта по медиите. В едно такова например председателят на Асоциацията на млекопреработвателите Димитър Зоров коментира колко би трябвало да е цената на килограм кашкавал, за да може да се говори за качествен продукт. „Това не доказва картел, а може би навежда Комисията, че вътре в Асоциацията си разменят чувствителна информация“, отбеляза Георги Ангелов.

„Не подвеждаме потребителите“, каза Димитър Зоров днес пред bTV. Той потвърди, че има ръст на производствените цени, както и в надценките обаче. Според него за съюзяване не може да става дума, а всичко се дължи на пазарни механизми.

„Когато в един пазар има 300 производители, не може да има и помисъл за картел. Това е невъзможно“, каза Зоров.

Асоциацията на птицевъдите пък попада във фокуса на КЗК заради публично участие на Ивайло Гълъбов, в което той заявява, че няма никакво основание цените на яйцата да се повишат за Великден заради започналото поевтиняване на базовите цени на суровините. „Ние не можем да определяме цените на яйцата, можем да правим прогнози и анализи“, каза той.

По думите му местното производство е в добра кондиция и затова „нашите яйца са толкова евтини и изнасяме в съседните страни“. Именно този продукт бе сред широко дискутираните заради драстичното му поскъпване през последните месеци. Гълъбов цитира справка в Евростат, според която България в момента е трета по най-ниски цени на яйцата в ЕС.

„Цените ни са конкурентни", увери той. Хранителната индустрия печели от оборот, не от високи цени, високите цени са във висшата мода“, каза още Гълъбов.

Според Георги Ангелов проблем може да има по-скоро при олиото, където текат разследвания от почти година. „Ако нещо излезе, може би ще е там“, смята той и отбелязва спецификата на този пазар – наличието на голям доминиращ играч.

Проблемът с олиото започна със слух, че то е свършило, в резултат на което настана паника. „Ако някой нарочно го е създал умишлено това, например чрез тролове във Facebook, може би има документална среда“, каза икономистът.