Новите промени в Закона за радиото и телевизията, предложени от Вежди Рашидов, нямат никакъв реформаторски потенциал по отношение на медиите, а се занимават изцяло с наместването на възможности за кадрови подбор.
Това казва доц. Георги Лозанов в интервю за "Булевард България". Доц. Лозанов е бивш дългогодишен член на медийните регулатори НСРТ и СЕМ, преподавател във Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ "Св. Климент Охридски".
Предложенията бяха внесени от Рашидов в петък, 10 юли, в разгара на антиправителствените протести в България. Основният им замисъл е в
Рашидов предлага удължаване мандата на директорите на БНТ и БНР
, който ще може да се подновява още веднъж. Ако първият мандат обаче бъде предсрочно прекратен, "броенето" за следващите 5+5 години в управлението на обществените медии ще започне отначало.
Изненадващо - на 14 юли стана ясно, че
Вежди Рашидов е оттеглил предложението за удължен мандат на директорите на БНТ и БНР
. Мотивите за решението му все още не са ясни.
Настоящият генерален директор на БНТ Емил Кошлуков зае поста си на 5 юли 2019 г. Формално той би могъл да продължи да управлява телевизията за още 10 години, ако законът влезе в сила и СЕМ го преизбере по новите условия. В същото време - БНТ под неговото управление е критикувана за това, че не осигурява плурализъм на гледните точки по време на отразяването на протестите срещу кабинета "Борисов 3" и срещу главния прокурор Иван Гешев. Оставката на Кошлуков беше поставена като искане в ефира на БНТ от лидера на "Да, България" Христо Иванов.
Тук можете да прочетете пълния разговор с Георги Лозанов:
Георги Лозанов: Основанията за искането на оставката на Емил Кошлуков са, че БНТ не изпълнява своята обществена функция и не спазва закона, като не поддържа плурализъм на гледните точки при отразяването на протестите. Христо Иванов го свърза по-общо с отразяването въобще на опозиционните извънпарламентарни сили, каквато е "Да, България", на която той е председател и не е бил канен от много отдавна в ефира на БНТ.
Това е действително реално нарушение на закона, защото по закон се изисква да има плурализъм на гледните точки във всяко предаване на политическа и икономическа тема. Политическият плурализъм е абсолютно задължителен, и е странно и парадоксално, че генералният директор на БНТ настояваше за плурализъм и санкционира предаването "Вяра и общество" за липсата на плурализъм, като очевидно, че това предаване не е на икономическа и политическа тема, и да няма плурализъм - не е нарушение на закона. Докато обратното - да отразяваш едно политическо събитие, какъвто е този протест, без плурализъм на гледните точки е абсолютно пряко нарушение на закона.
В какво се състои липсата на плурализъм: когато се твърди, че протестите са протести в подкрепа на президента Румен Радев, се преобръща гледната точка на голяма част от протестиращите. Тя не само не се чува, но и се фалшифицира, защото протестите са срещу корупцията, с искане за оставка на правителството, на главния прокурор. А Радев вторично се ангажира с тези протести и, така да се каже, се прилепи към тях. Това е своеобразен политически PR, може би нетърсен, на който му се придава значимостта, която протестите имат в момента в нашето общество.
Сибина Григорова: Ако се нарушава законът в частта за плурализма на обществената телевизия, каква е процедурата? СЕМ ли трябва да разгледа този въпрос, за да се стигне до решение?
Георги Лозанов: СЕМ трябва да направи мониторинг. Те са задължителни по време на такива събития като многохилядни протести в големите градове. Винаги трябва изключително внимателно да се следи за плурализма в медията. Дали първата крачка е оставка или други санкции, които законът предвижда, това трябва да реши СЕМ. Но първо СЕМ трябва да направи мониторинг. Навремето когато имаше протести през 2013 г., БНТ и БНР бяха следени изключително отблизко от СЕМ и от мониторинга на СЕМ за това дали се спазва плурализма. Действително тогава БНТ в много голяма степен отрази плуралистично тези протести. И това се отрази на нейната гражданска репутация, която сега за съжаление твърде бързо изгуби.
Асен Григоров: Погледнато извън строгото следене на законовите текстове, имайки предвид какво представлява БНТ в последните години, и извън собственото желание и възмущение на Христо Иванов: как ти изглежда БНТ като обществена медия? Има ли основание за оставка?
Георги Лозанов: Не един път съм писал скептични текстове по отношение на генералния директор, защото ми се струва, че той влезе с една мисия в това място - да ограничи един тип говорене, критическо говорене от либерални позиции, с неговите основни говорители, които преди бяха в ефира на БНТ и които започнаха да изчезват. Тези говорители, впрочем, бяха много ясно описани в една статия от името на Вежди Рашидов, който пряко ги посочи по име и с доста обидни квалификации. Иска се и оставката на Вежди Рашидов и той самият е в твърде слабо време, за да извърши каквото и да е, камо ли да внася закон, разчитайки на авторитета на собствения си пост.
Асен Григоров: Да стигнем до внесените поправки в Закона за радиото и телевизията...
Георги Лозанов: Оттам да започнем, че Вежди Рашидов няма подкрепата - а при промени в закона е много важно да имаш подкрепа и то на кръговете, свързани с медиите и културата - защото там са лидерите на мнение по отношение на тези въпроси. Важно е да има тази подкрепа, а с това, което той написа и влезе в разправа с уважавани фигури от хуманитарната интелигенция, от творческата интелигенция, които бяха обидени. Най-малкото, което очакват от него, е извинение, но освен това искат и оставката му. Вместо това той внася закон.
Сибина Григорова: Има ли нещо в предложенията, което бие на очи и което изглежда смущаващо?
Георги Лозанов: Това, което се набива на очи, е, че двете обществени медии се нуждаят от много дълбоки реформи. За това е ставало дума много пъти. Това идва и от технологичното развитие, и какво ли не. Идва и от развитието на общностното европейско право, което следи процесите и търси нови регламенти - включително за начина, по който съдържанието минава през нови платформи. Самото управление на обществените медии е пирамидално, твърде остаряло и т.н. Само че нищо от това не се пипа.
Този закон няма никакъв реформаторски потенциал по отношение на медиите. Той изцяло е кадрови закон, занимава се с кадрите и с наместване на възможностите за подбор на кадри, така както законодателят или властта си представят, че това трябва да стане. Кое е бие на очи? Увеличаването на мандата на директорите от 3 на 5 години. Това е стара идея и в някакъв смисъл е логична. Отдавна се видя, че тригодишният мандат е много малък. Но това е известно отдавна и е предлагано от не една гражданска организация, не един експерт. Самите медии са търсили по-адекватни мандати, но това никога досега не се е случвало. Никога досега не се е намирала политическа воля да се внесе този текст. Сега се внася и като се има предвид, че Кошлуков изпълнява доста точно онова, което Вежди Рашидов описа в собствената си статия, може да се предполага, че това е персонален жест към него.
Асен Григоров: Тоест - идеята е като при Путин в Русия да му се нулира мандатът и да започне наново още пет години.
Георги Лозанов: Не знам дали да се нулира, но тъй или иначе да се удължи на пет години, след това да има следващ. Не е като Путин, защото става дума за два мандата, но явно е, че заради него е предизвикана най-после тази промяна, която не е излишна, напротив.
За сметка на това има нещо много обезпокоително. Сред основанията за отстраняване и предсрочно прекратяване на мандатите на членовете на СЕМ е добавено нещо ново - и то е "при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения". Това е нова точка 5 в чл. 30, ал. 1.
Асен Григоров: Какво е притеснителното в него?
Георги Лозанов: Това значи следното: това е разтеглива разпоредба, в която може да попаднат много неща. Много неща могат да бъдат интерпретирани като системно неизпълнение на служебните задължения. Ако отказваш да се съобразиш с едно или друго решение на органа, ползвайки автономността на собствената си позиция и глас.
Асен Григоров: Тримата от мандата на по-голямата квота да отстранят този, който им пречи.
Георги Лозанов: Точно така. Това се появява за първи път и е изключително сериозна заплаха за независимостта на този орган, за който не може да се каже, че независимостта му е кой знае колко гарантирана.
Асен Григоров: Това ще ги държи в напрежение и ще гледат да слушат, очевидно.
Георги Лозанов: Първо, въвеждането на служебни задължения е едно понятие, което няма юридическа плътност. Звучи разговорно-административно.
Асен Григоров: Трябва да се пишат подробни длъжностни характеристики, да се върви по тях...
Георги Лозанов: Членовете на СЕМ нямат длъжностни характеристики - те са избрани по закон, където са описани техните правомощия.
Сибина Григорова: На мен ми направи впечатление още нещо - отпада изречението от чл. 29, което гласи, че "съставът на СЕМ се обновява през две години от квотата на НС и през 3 години от президента".
Георги Лозанов: Отпада тази ротация. Тя беше въведена, за да се разминат мандатите. Доколкото те са разминати, ротацията оттук нататък може би няма тази функция. Това, разбира се, също не е в полза на демократичната среда в Съвета. Ротацията винаги е момент за обновяване, който дава друг тип индивидуална стойност на членовете. Но щом са разминати, се приема, че тя е изиграла своята роля. Това е известно отстъпление от възможността този орган да е максимално освободен от възможността някой отвън да влияе или да прекратява предсрочно мандатите, или обратното - да сложи свой човек, който да не подлежи на ротация, и т.н.
Асен Григоров: Ти си по-скоро песимист по това дали ще се приеме законът?..
Георги Лозанов: Според мен ще се приеме, нищо чудно да има някакъв политически бартер зад него във връзка с евентуалните кадрови разпределения.
Сибина Григорова: По отношение на изискванията за експертност на членовете на СЕМ - възможно ли е след приемането на тези поправки да се окаже, че някой от сегашните членове няма нужния 5-годишен опит в тези сфери или че не отговаря на друга поправка от закона?
Георги Лозанов: Не знам, въведен е тук "професионален опит", каквото и да значи това.
Асен Григоров: И не се уточнява от коя професия.
Георги Лозанов: Преди имаше възможност за хора с академична кариера в сферата на медиите да присъстват. Имам чувството, че това е отпаднало, трябва да се провери. Но в тези поправки не е предвидено това условие, а то беше важно, защото високата експертност обикновено отвежда експертите в университетите или в други академични звена. Тя винаги е привилегия за регулацията, защото регулацията е експертна дейност. Тя е съотнасяне на един правен текст с конкретни реалии, което изисква експертна компетентност, близка до критическата, близка до медийния анализ. Такъв вид фигури са полезни в органа и не един път са присъствали в него.
Сибина Григорова: А какво налага правилникът на СЕМ в бъдеще да бъде обнародван в Държавен вестник?
Георги Лозанов: Не мога да предвидя какъв е подводният камък на тази разпоредба, но не виждам в това някакви специални рискове. Такива поправки обикновено се правят за един-два текста, които да свършат работа и те трябва да бъдат затрупани с други и да станат по-приемливи, да бъде по-трудно да се види къде са рисковете.
Сибина Григорова: Тоест няма да ги намерим в мотивите накрая.
Георги Лозанов: Отпада изискването за трудов стаж на директорите на БНТ и БНР, което е странно. Повишават се професионалните изисквания за участие в медиите към членовете на СЕМ, а се намаляват за директорите, които все пак управляват медиите.
Асен Григоров: Изброени са и други професии - юристи и д.р.
Георги Лозанов: Това би могло да бъде част от една по-цялостна реформа: например, отделните програми най-после да добият по-голяма тежест, а генералният директор да престане да бъде фигура, която решава всичко. Аз съм си позволявал сравнение, което не знам доколко в съзнанието на по-младото поколение говори нещо, но той се е превърнал в председател на ТКЗС. Върху целия терен взима решения за всичко - от чистачките до това какво ще има в новините. Това е абсолютно сбъркана позиция от гледна точка на модерна обществена медия. Трябва цялостна реформа.
Управителните съвети, в които директорът си назначава хора, няма възможност да има какъвто и да е коректив на политиката на медията. Даже се смята като най-логично и най-ценно - слагаш един директор, а той да си посочи хората, с които работи.
Асен Григоров: Това е заимствано от корпоративния свят, но изцяло обезсмисля наличието на съвет на директорите, ако изпълнителният директор ще си ги назначава сам.
Георги Лозанов: Само че обществената медия е нещо различно от фирма, нали така.
Асен Григоров: Така е, казвам го точно заради възможността в този съвет на директорите да има хора с различно мнение, с различна тежест, които да могат да упражняват контрол върху директора.
Георги Лозанов: Разбира се, това е в един идеален свят, в който приемаме, че хората от управителния съвет са независими, че не са хора на някой, че не започват вътре лобистки игри. Тежестта трябва да бъде върху директорите на програмите, които да се занимават преди всичко със съдържание.
Сибина Григорова: Ако СЕМ не работи добре, кой в органът, който може да го коригира? Той вече е прекалено малък като брой и състав. Има всички предпоставки - ако се напишат изискванията за стаж според характеристиките на няколко души, удължи се правото на мандатността и се премахне обсъждането на неговия доклад за работата и се сведе само до внасянето му - кой може да каже дали СЕМ си върши работата добре или зле, освен медиите?
Георги Лозанов: Важно е СЕМ да бъде независим орган. След като някой от членовете му веднъж е влязъл (през президентската или парламентарната квота), той трябва да има независимост. А не върху него да стои тази точка 5, по която всеки момент могат да му кажат, че не си изпълнява служебните задължения и да започне дълъг спор, след който с едно просто мнозинство да бъде прекратен мандатът.
Обратният проблем - досега съветът внасяше отчетите си два пъти годишно. Сега са редуцирани до веднъж годишно. Внасянето на тези отчети никак не е излишно, независимо че НС няма право на пряка санкция върху СЕМ. Но е добре да има обсъждане, което да мине и през медиите. Тогава обществото би могло да се съсредоточи върху работата на съвета. Това във всички случаи е коректив.
Този закон излезе един жест към действащия директор на БНТ и към парламентарната квота на СЕМ. Възможно е и понякога се е случвало разделението в СЕМ да не е по квоти (парламентарна / президентска). Когато СЕМ не е разделен в гласуванията си по квоти, вотът буди най-голямо доверие, защото иначе изглежда като политически предпоставен. Понякога сме гласували с мнозинство, което минава между квотите, но това е рядко и пожелателно.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
