Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Трите партии от мнозинството зад кабинета на Росен Желязков вече са излъчили общи кандидати за членове на новата Антикорупционна комисия (КПК) - след като месеци наред отказваха да се заемат с темата и изведнъж се разбързаха с назначенията.
Службата, която в момента води някои от най-шумните разследвания като това срещу кмета на Варна Благомир Коцев, работи извън мандат под ръководството на Антон Славчев от почти 2 години. Опозицията, в лицето на ПП-ДБ, нарича институцията "бухалка".
Интересното е, че името на Славчев не е сред номинираните от ГЕРБ, БСП и ИТН. Но дори да не остане в Комисията за противодействие на корупцията, той ще остане "безсрочен" шеф на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), поне до нейното попълване с нови членове от Народното събрание.
От 2023 г. на Славчев му се пази място и в прокуратурата, след като премина конкурс и получи щатно назначение в Софийската градска прокуратура.
КПК - според последните промени в закона, има трима членове и се председателства на ротационен принцип за по две години от всеки от тях.
Номинациите на коалицията за членовете са:
Мария Даскалова
- по информация на Mediapool - тя е адвокатът на "Лев Инс", които водят дело-шамар срещу медията за 1 милион лева (и го губят на две инстанции).
- завършила право в СУ през 1980 г., работила е като адвокат от 1996 г. насам, като до 2021 г. е била съдружник в адвокатска компания във Варна;
- между 1990 - 1996 г. е била прокурор в Окръжна прокуратура София, преди 1989 г. има стаж като районен прокурор в Костинброд
- За нея се знае още, че участва като граждански обвинител и ищец в делото в нашумелия случай срещу акушерката Емилия Ковачева, която бе осъдена за побой над новородено.
Стоян Петков
- завършил е право в ЮЗУ в Благоевград през 2011 г., преди това има диплома за историк-археолог от СУ
- от 2018 г. до момента е директор на дирекция "Противодействие на корупцията" в съществуващата КПК и в бившата КПКОНПИ
- между 2013 и 2018 г. е работил в ДАНС, като е заемал и длъжност началник отдел в Дирекция "Корупция"
- между 2002 и 2013 работи в МВР, като от 2007 до 2013 е служител в ГДБОП
Петър Коев
- завършил е "Национална сигурност" в Академията на МВР, после - право и икономика във Великотърновския университет. Има докторска степен по наказателно право от 2019 г. с тема "Престъпления против държавна тайна"
- работил е в НСС - МВР във Велико Търново и в местната служба на ДАНС от 2008 до 2012.
- От 2017 до 2018 работи на ръководна позиция в ДАНС в дирекция "Противодействие на корупцията"
- От 2018 досега е началник на отдели и зам-директор на същата дирекция, но в КПК
Прави впечатление, че кариерите на Петков и Коев вървят в паралелни структури на ДАНС и КПКОНПИ от 2017 г. насам.
Номинирани са колективно от Деница Сачева, Кирил Добрев, Станислав Балабанов и други депутати от трите партии.
Сред вносителите няма представители на групата на "Новото начало" на Делян Пеевски.
В сайта на Народното събрание е внесена и още една номинация - на Аделина Натина, адвокатката на бившата директорка на "Митници" Петя Банкова.
- Натина е завършила право в ЮЗУ в Благоевград
- Адвокат е от 2003 г.
- Управител е на адвокатско дружество "Натина и Бънев" от 2012 г. и на компания на име "Прима консултинг".
Вносител на това предложение е Фондация "Креативна общност", чийто управител е Мустафа Емин.
Емин наскоро стана парламентарен съветник на Ивелин Михайлов от "Величие" - изненадваща кариерна ротация, след като той съветваше екс-министъра на отбраната Тодор Тагарев в кабинета "Денков".
Кой ще избере кандидатите за членове на КПК?
Предложенията за членове се правят от народни представители или от юридически лица с нестопанска цел в обществена полза.
Кандидатите трябва да бъдат изслушани и оценени от нарочна номинационна комисия от петима независими членове.
Тези независими членове са представители от Върховния касационен съд, Висшия адвокатски съвет, Министерството на правосъдието, омбудсмана на Република България и от Сметната палата, излъчени от самите институции.
Изборът доскоро беше бавен не само по политически причини, а и заради липсата на омбудсман - тоест комисията по ночинациите щеше да е непълна, но отскоро постът вече беше попълнен от предложената от ГЕРБ Велислава Делчева.
Номинационната комисия може да провежда заседания и да приема решения с гласовете на всички нейни членове, но не по-малко от четирима. След изслушванията те трябва да класират кандидатите, но Народното събрание може и да не се съгласи с подредбата им..
Финалното решение за избора на членовете на Антикорупционната комисия ще вземе Народното събрание. Неотдавна властта промени закона и вече е нужно обикновено мнозинство за кадруване в органа, а не 160 гласа, както беше досега.
Борисов намери оправдание за запазването на антикорупционнната комисия
