Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Като "работен вариант", преди да бъде формирана позицията на България при гласуването на резолюция на ООН за геноцида в Сребреница, определя служебният премиер Димитър Главчев изтеклата грама, с която той се опитва да промени българската позиция по темата.
Това се разбира от негов отговор до депутата от ПП-ДБ Кристина Петкова.
В него тя пита окончателна ли е позицията на България, в качеството ѝ на съавтор, да гласува в подкрепа на резолюцията, с която ООН обявява 11 юли за Международен ден за почит на жертвите на геноцида в Сребреница, и правени ли са опити представители на Сърбия и Русия да окажат влияние на страната да промени позицията си и да се противопостави на решението.
Питането на Кристина Петкова е внесено на 22 май, ден преди гласуването в Ню Йорк и преди Главчев да изпрати искане до постоянния представител в ООН на България да гласува с "въздържал се", въпреки че страната е съавтор на документа.
Грамата е получена в Ню Йорк на 23 май в 8:55 ч - тоест броени часове преди вота.
За документа се разбра няколко дни по-късно, а отговорът на Главчев на сайта на Народното събрание е с дата 3 юни.
В него той потвърждава, че на 23 април тази година сръбският посланик в София Желко Йович е направил демарш в Министерството на външните работи и е настоял България да се противопостави на внасянето на резолюцията, с която 11 юли става международен ден в памет на жертвите на геноцида в Сребреница през 1995 г.
"В процеса на представянето на резолюцията до нейното приемане на 23 май т.г. Република Сърбия, подкрепена от Руската федерация, водиха широкомащабна и агресивна кампания против резолюцията," казва Главчев, като обяснява, че пред сръбския посланик е била представена българската позиция, без да уточнява каква е била тя.
След това текстът на отговора му е витиеват и казва, че "динамиката при осъществяването на дипломатическата служба и формирането на позиция е свързана с множество "работни" варианти, които непрекъснато еволюират в процеса на формиране на национална позиция на страната ни".
"Важна е официалната позиция, а до нея се стига след становища на експерти от ресорните структурни звена на Министерството на външните работи, които включват различни комуникационни канали," се посочва още в отговора на Главчев.
Затова изтеклите "указания" били само част от процеса на вземане на решение, а разпространената грама не съдържала окончателните указания към постоянния представител на страната в ООН.
Нещо повече, Главчев вижда в изтичането на грамата удар срещу служебното правителство.
"Изтичането на служебна кореспонденция и безогледното ѝ разпространение в публичното пространство може да се окачестви само като елемент на хибридна атака," защитава се той.
В отговора си служебният премиер казва още, че случаят се използва политически по време на предизоборната кампания и това вреди на България, която "следва неотклонно евро-атлантическия си път и перспектива. "
В неделя Народното събрание трябваше да изслуша Главчев устно в пленарната зала по същата тема, но ГЕРБ, ДПС, БСП и "Възраждане" провалиха извънредното заседание, поискано от ПП-ДБ и насрочено от председателстващата парламента Росица Кирова (ГЕРБ) точно за почивния ден.
