Глобалният дълг нарасна с 8,3 трилиона долара през първите три месеца на година и се доближава до рекордните 305 трилиона долара, докато световната икономика преминава през „криза на адаптацията“ към бързото затягане на паричната политика от страна на централните банки. Това показва докладът на Института за международни финанси, цитиран от CNBC.
Според финансовия орган комбинацията от толкова високи нива на дълга и повишаващи се лихвени проценти е довела до повишаване на разходите по обслужването му, което поражда опасения относно финансовата система.
Още през миналата година централните банки по света започнаха да повишават лихвените проценти в опит да овладеят високата инфлация.
„При положение че финансовите условия са на най-рестриктивните си нива от финансовата криза през 2008-2009 г. насам, кредитната криза би предизвикала по-високи нива на неизпълнение на задълженията и би довела до появата на повече „фирми-зомбита“ (б.р. – компании, които генерират приходи, достатъчни само да покриват дълговете си)“, заяви IIF в тримесечния си доклад Global Debt Monitor късно в сряда.
Рязкото нарастване на глобалната дългова тежест през трите месеца до края на март бележи второ поредно тримесечно увеличение след две тримесечия на рязък спад по време на агресивното затягане на паричната политика през миналата година.
„Глобалният дълг, възлизащ на близо 305 трилиона щатски долара, вече е с 45 трилиона щатски долара по-висок от нивото си преди пандемията и се очаква да продължи да нараства бързо“, заяви IIF. Причината е, че въпреки опасенията за потенциална кредитна криза след неотдавнашните сътресения в банковите сектори на САЩ и Швейцария, нуждите на правителствата от заеми остават високи.
Натиск върху държавните баланси оказват застаряващото население, нарастващите разходи за здравеопазване и изменението на климата. На този предвидим фон напоследък се изостри и необходимостта от увеличаване на харчовете за национална отбрана поради засиленото геополитическо напрежение. „Ако тази тенденция се запази, тя ще има значителни последици за международните дългови пазари, особено ако лихвените проценти останат по-високи за по-дълго време“, се отбелязва в доклада.
Общият дълг на развиващите се пазари достигна нов рекорд от над 100 трлн. долара, което представлява около 250% от БВП, в сравнение със 75 трлн. долара през 2019 г. Китай, Мексико, Бразилия, Индия и Турция са допринесли най-много за увеличението.
При развитите пазари най-рязко увеличение през тримесечието отбелязаха Япония, САЩ, Франция и Обединеното кралство.
Банкови сътресения и „криза на адаптацията“
Бързото затягане на паричната политика разкри крехки ликвидни позиции в редица малки и средни банки в САЩ и доведе до поредица от фалити и спасителни операции през последните месеци. Последвалата пазарна паника в крайна сметка се разпространи в Европа и наложи спешната продажба на швейцарския гигант Credit Suisse на UBS
Според IIF корпорациите преминават през „криза на адаптация“ към т.нар. нов паричен режим. Макар че последните банкови фалити не изглеждат като системен проблем, а финансовите институции в САЩ имат много по-малък дълг (78% от БВП), отколкото в периода преди кризата от 2007/8 г. (110% през 2006 г.), страхът от разпространение на болестта предизвика значително изтегляне на депозити от регионалните банки, посочват анализаторите.
Те допускат възможността от рязко свиване на кредитирането на някои сегменти, включително на домакинствата и предприятията с недостатъчно банково обслужване. Това от своя страна би могло да засегне значително малките компании, като наред с това ще доведе до по-високи нива на неизпълнение на задълженията и повече „зомби фирми във всички области“.
Зомби фирмите са компании, чиито приходи са достатъчни, за да могат да продължат да работят и да плащат лихвите по дълга си, но не и да погасяват главницата. Това означава, че всички генерирани парични средства се изразходват незабавно за погасяване на дълга. Следователно фирмата е „нито жива, нито мъртва“. „По наши оценки около 14% от американските компании могат да се считат за зомбита, като значителна част от тях са в секторите на здравеопазването и информационните технологии“, дават пример от IIF.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
