Големият победител от коронакризата се оказа Китай

Колко достоверни са данните за икономически растеж, идващи от Китай? Икономистите си задават този въпрос на всеки три месеца - времето, в което националният статистически орган обявява новите данни за тримесечието.

Според резултатите за второто тримесечие на 2020 – от юли до септември, в разгара на глобалната криза от пандемията, втората най-голяма икономика в света е нараснала с 4,9% в сравнение с предходното тримесечие. И, което е още по-впечатляващо, увеличение с 0,7% спрямо предходната година. Кумулативният износ също се очаква да бъде по-висок от този през 2019 г.

В първите три месеца от настоящата година икономиката на Китай се сви с 6,8% заради националната блокада и затварянето на фабрики и предприятия. Това бе първият случай, в който икономиката на страната не регистрира растеж, откакто през 1992 се поддържа статистика по тримесечията.

Въпросът е дали Китай оставя пандемията зад гърба си или числата просто са манипулирани? Съмненията не са без основание, защото националната статистика на Китай винаги е била добра в предоставянето на невероятни икономически данни.

В разгара на глобални финансови кризи, терористични вълни или войни, бюрократите в Пекин винаги обявяват растеж на всеки три месеца, който дори и да е в рамките на една десета, прекрасно се вписва в плана на ръководството на Комунистическата партия. Твърде хубаво, за да е истина, ще кажат някои.

Този път eкспертите смятат, че последната информация от Пекин може и да е достоверна. „Цифрите изглеждат солидни“, казва Макс Ценглaйн, цитиран от "Шпигел" главен икономист в Берлинския институт за китайски изследвания Mercator (Merics). "Оптимист съм, че Китай ще се измъкне от кризата. Правителството досега владее добре ситуацията и ограничи икономическите последици, особено за средната класа."

„Не мисля, че този процент е лош“, е мнението и на Ирис Панг – главен икономист на ING в Хонконг, цитиран от BBC. „Създаването на нови работни места в Китай е доста стабилен процес, а това води до по-голямо потребление“.

Данните за септември също са обнадеждаващи за Пекин – износът е нараснал с 9,9%, а вносът – с 13,2 на сто, в сравнение със същия месец миналата година.

През последните две десетилетия икономиката на Китай расте средно с по 9%, макар напоследък да се наблюдава известен застой, подплатен не само от кризата с коронавируса, но и с търговската война със САЩ.

Сега властите в Пекин очакват икономиката да се възползва и от „Златната седмица“ – годишната ваканция в Китай през октомври, в която милиони граждани пътуват из страната. Вместо да харчат парите си в чужбина, тъй като повечето граници са затворени, китайците вложиха средствата си в собствената си страна. Осъществени са 637 милиона вътрешни пътувания, което е донесло около 70 млрд. долара, гласят данните на Министерството на културата и туризма.

Индустриалното производство нараства от месеци - не на последно място благодарение на програмите за държавна подкрепа. За първи път от началото на пандемията продажбите на дребно нарастват: Според статистиката китайците са купували с 3,3% повече през септември 2020, отколкото в същия период на миналата година.

Правителството въведе ред антикризисни мерки: намаляване на данъците, спешни заеми и ваучери за пазаруване в подкрепа на средни компании и частни домакинства.

Други данни, които потвърждават истиността на възхода, обявен от Пекин, са например нарасналото национално потребление на електроенергия, както и броят на продадените автомобили.

Ситуацията сега връща спомените за световната финансова криза от 2008/9, когато режимът в Пекин подхрани собствената си икономика с гигантска икономическа програма, от която се възползваха и страни като Германия заради бума в търсенето.

В последните месеци Китай успя да изпревари Франция и се превърна във втория най-голям пазар за германската експортна индустрия. Азиатският гигант може да се окаже спасението за автомобилния сектор на Германия. През второто тримесечие на 2020 г., когато повечето западни държави бяха в блокада, Volkswagen дължи 53% от всички глобални продажби на Китай. За Daimler - делът на изнесените автомобили за Китай възлиза на 45% от всички продажби в същия период. При BMW този показател стои на 44%.

Също както при кризата от 2008-2009, китайската икономика отново изтегля автомобилната индустрия от пропастта.

Това се дължи и на бързите реакции на властите в Пекин - от началото на пандемията правителството обяви програма за стимулиране на покупката на нови автомобили. Ограничителните режими за издаване на регистрационни номера бяха отслабени; държавата удължи и програмата си за подпомагане на нови собственици на електромобили, която иначе щеше да приключи в края на годината.

За шести пореден месец продажбите в автомобилния сектор бележат по-високи стойности от 2019. Въпреки кризата, икономистите очакват, че до края на годината Китай ще купи 20 млн. леки коли - значително повече от САЩ (около 16 млн.) или Западна и Централна Европа (12 млн.). Прогнозите са, че пазарът ще продължи да расте в следващите пет години и може да надмине 25 млн. нови продажби на автомобили в Китай към 2025 г.

Възможно ли е десетилетният растеж на китайската икономика да продължава със същите темпове и в следващите години?

Според Ценглайн (Mercator), структурните проблеми като високата задлъжнялост на компаниите и регионалните власти остават нерешени. Неяснота възниква и около въпроса какво ще се случи с работниците-мигранти, мнозина от които изгубиха работните си места по време на пандемията. Дори в краткосрочен план е възможно да се появят препятствия пред растежа заради повторното налагане на ограничения за икономическия живот в западните държави, на които Китай разчита за своя износ.

Във всички случаи, Пекин стабилизира икономиката си в последните месеци. И това е необичаен резултат във време на пандемия.