Околосветското приключение на Гордън Рамзи продължава във втория сезон на „Кулинарния изследовател“ по National Geographic. Във втория епизод на поредицата Рамзи се запозна с уникалната култура на зулусите и приготви екзотичен специалитет за един от най-влиятелните местни вождове, но сега му предстои не по-малко трудна и опасна задача.
В третия епизод Гордън се насочва към Америка и по-конкретно към блатата на Южна Луизиана – място, което местните със сериозно основание наричат „Края на света“. Техните предци са оцелявали в продължение на векове, ловейки животни, за които по-голямата част от света дори не предполага, че стават за ядене. През това време милиони емигранти от Европа, Африка и Южна Америка са оставили своя отпечатък върху местната кухня, правейки я наистина единствена по рода си.
Теренът е много опасен, но Гордън има възможно най-добрия водач – бившия морски пехотинец от американската армия Ерик Кук, който понастоящем е един от най-популярните и успешни готвачи в Луизиана.
Ерик показва на Гордън няколко местни специалитета като пастърма от глиган, желе „Цацума“ и яхния с глиганско, приготвена с традиционното луизианско Ру – смес от мас и брашно с доста широка употреба в каджунската кухня.
Именно приготвеното от двамата ру ще стои в основата на кулинарното съревнование. А залогът в него е висок, тъй като те ще готвят за местния корпус от доброволци, които помагат на хората, пострадали от природни бедствия. За да приготви ястията, които те толкова обичат, Рамзи трябва да тръгне на опасна експедиция през блатата и да улови няколко вида животни, които при нормални обстоятелства дори не би допуснал близо до кухнята си.
Първото от тях е луизианска речна видра, която местните наричат „блатен плъх“. През XIX век 20 животни от този вид са донесени от Южна Америка за целите на кожарската индустрия, но днес милиони от тях обитават блатата на Луизиана и причиняват такива щети, че властите са обявили награда от 6 долара за всеки убит екземпляр.
След като пропуска при първите няколко изстрела, Гордън най-после улучва целта и ловната дружина изважда от водата това, което той описва като „плъх на стероиди“. Уловът идва точно навреме за обяд и един от спътниците на Рамзи споделя с него съдържанието на своя термос – топла и прясна яхния от току-що уловеното животно. Шотландецът не крие възхищението си от вкуса, въпреки че съзнанието му не позволява да забрави, че яде плъх.
Следващата съставка, от която Рамзи се нуждае, е риба. За целта той е отведен на място, наричано от местните „Раят на рибарите“ заради изобилието от няколко различни вида риба. Раят обаче се оказва ад за Гордън, който така и не успява да улови нищо. За щастие неговите домакини имат план „Б“ и Рамзи се озовава в крайбрежието на един от необитаемите острови на Луизиана.
След доста време, прекарано в безплодни усилия, Гордън е на път да се превърне от ловец в плячка, след като на метри от него се появява акула. За щастие хищникът си тръгва, а Рамзи все пак успява да улови пъстърва.
Но само тя няма да е достатъчна, за да задоволи специфичния вкус на местните. Затова на следващия ден Гордън отново тръгва на лов, като този път целта е друга – раци и омари. След доста обезкуражаващото начало на деня късметът му все пак сработва и той се връща на брега с доста добър улов, след което получава няколко ценни урока за приготвянето на речните обитатели.
Световноизвестният готвач научава и едно от най-характерните кулинарни предпочитания на луизианците, което той описва така – „Ако врялата вода не убие раците, всички тези подправки ще го направят“.
Гордън има нужда от една последна съставка. В каджунската кухня има силно френско влияние, така че не е никак чудно, че жабешките бутчета са сред любимите деликатеси на местните. Рамзи се отправя на среднощен лов, чиято цел е местната жаба-бик. Този път ловът протича доста бързо и гладко и Гордън вече е готов за кулинарната битка с Кук.
Тъй като готвенето на плъх продължава да бъде в твърдо противоречие с кулинарните му вярвания, Гордън решава да приготви ру, като замени месото от видрата с пилешко. Тъй като не е сигурен как гостите ще приемат тази иновация, той убеждава Ерик да разменят ястията си, преди да ги поднесат.
Моментът на истината настъпва. Доброволците от корпуса се настаняват около масата и в духа на местната традиция казват молитва, преди да започнат да се хранят. Дълбоко в себе си Гордън също започва да се моли.
Следващото приключение на Гордън Рамзи ще го отведе на екзотичния индонезийски остров Суматра, където ще му се наложи да излезе в открито море и да изследва пещери, от които дори някои местни се страхуват.
Какво ще открие в тях, разберете като гледате новия епизод на „Гордън Рамзи: Кулинарният изследовател“ тази неделя от 22:00 ч. само по National Geographic.
Прочетете още:
Гордън Рамзи: Приключението в Африка и подправката "убиец на тъщи"
Гордън Рамзи: Кулинарният изследовател, който не признава границите
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
