Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Може ли базови правила на Конституцията да се поставят под въпрос на всеки 4 месеца?
Може, ако държавата е България, а властта се "търкаля по улицата" вече четири години.
Няма и седмица след като Румен Радев назначи двама съдии в Конституционния съд, вече са внесени три жалби, които може да му върнат правомощията да назначава собствен служебен кабинет.
- Първите две жалби дойдоха от БСП + Възраждане, и ИТН + Възраждане, като атакуват т.нар. "домова книга" за служебни премиери и въведеното през 2023 г. право на хора с двойно гражданство да стават депутати.
- Екипът на Румен Радев внесе и своя жалба до КС със сходни искания, но и с атака срещу още една важна промяна от 2023 г. - непрекъсваемостта в работата на Народното събрание.
И новият вид на служебните правителства, и постоянно действащият парламент, и двойното гражданство са теми, по които КС вече трябваше да се произнесе веднъж, през лятото на 2024 г. - но отказа.
Тогавашният 12-членен състав на съда се раздели наполовина - 6 гласа "за", 6 гласа "против" - и в крайна сметка така и не реши дали трите точки противоречат на Конституцията. За сметка на това КС почти изцяло занули съдебната реформа, която от ПП-ДБ прокараха с цената на самоубийствената "сглобка" с ГЕРБ и Пеевски.
Липсата на ясна позиция на КС развърза ръцете на всеки, който пожелае, да оспори промените в произволен момент, стига мнозинството в съда да съвпадне с неговия интерес. Това прави в момента Румен Радев - и самостоятелно, и чрез приближените си съмишленици в парламента.
Ще има ли обрат?
За да може КС да вземе решение в една или друга посока, е нужно мнозинство от 7 гласа. Към юли 2024 г. то не съществуваше.
Днес обаче има съществена промяна в състава на съда. Четирима от 12-те негови стари членове го напуснаха заради изтекъл мандат.
- Двама от тях са от някогашната президентска квота на Росен Плевнелиев - Филип Димитров и Мариана Карагьозова. Те се разделиха в двата противомислещи лагера през лятото на 2024.
- Един представител на старата съдийска квота Таня Райковска гласува в полза на правата на президента.
- Бившият председател на ВАС Константин Пенчев, който беше конституционен съдия от квотата на парламента, гласува против връщането на президентската власт в съставянето на служебни правителства.
Кой влезе на тяхно място? Само трима души, двама от които са лично посочени от Румен Радев. Народното събрание, естествено, не успя да излъчи свой конституционен съдия, а и няма изгледи да го направи скоро.
Последният ключов елемент е Галина Тонева - доскорошен съдия във ВКС и бивш зам.-главен прокурор по времето на Борис Велчев. Тя беше кандидат за главен прокурор, но губи избора от избрания за наследник на Велчев Сотир Цацаров.
От нейния глас зависи дали "домовата книга" ще бъде анулирана или не.
Ако приемем, че никой от заварените съдии няма да промени мнението си за четири месеца, то разпределението на гласовете в момента е 6 "за" Радев / 4 "против" и 1 "неизвестен".
Интересното е, че кампанията по връщането на стария режим на избор на служебни кабинети дойде координирано от БСП, Възраждане и ИТН и от Румен Радев в първия възможен момент. Дали причината е увереността им, че този път искането ще мине, или трите партии сигнализират на избирателите си друго послание със стиковането с "Дондуков 2", остава под въпрос.
Две от тях бяха разпределени на съдия Борислав Белазелков (квота НС, номинация на ПП-ДБ), а една - на Янаки Стоилов (квота Радев). Вероятно е трите да се слеят в едно дело заради общия предмет на спора.
Решението по тях - в комбинация с произнасянето по жалбите за касирането на вота от 27 октомври - ще има огромно значение за управлението в следващите месеци.
Какво иска Румен Радев? И с какви мотиви?
1) Да отпадне текстът, че клетвата на новоизбраните депутати прекратява пълномощията на предишния парламент
- До 2023 г. всяко предсрочно прекратило мандата си Народно събрание се разпускаше в периода между два избора (т.е. за поне 60 дни), от момента на назначаването на служебно правителство. В променената Конституция беше записано правилото, че парламентът има право да заседава непрекъснато, т.е. дори в предизборните кампании, а мандатът му приключва, когато новите депутати се закълнат.
- Какво ще стане, ако този текст отпадне? Служебните кабинети ще действат в условия на поне 2-месечна липса на парламентарен контрол.
2) Да се забрани хора с двойно гражданство да бъдат избрани за народни представители
- Според Румен Радев това решение може да бъде взето само от Велико Народно събрание.
- Какво ще стане, ако този текст отпадне? За последната година няма случай на избран депутат с двойно гражданство - но аргументите в полза на тази промяна бяха свързани с възстановяване на правата на големия брой българи в чужбина, взели и втори паспорт. Принудителната емигрирация се оказва ограничение за тяхното основно право да се явяват на избори като кандидати. В Конституцията остана текстът, който изрично забранява на хора с друго гражданство освен българско да стават министри.
3) Да отпадне "домовата книга" за служебни премиери
- Най-голямата драма на Президентството е отнетото му право на свободен избор на нов служебен премиер и на целия състав на служебния Министерски съвет.
- ПП-ДБ искаха служебните правителства да отпаднат завинаги от Конституцията и редовните правителства в оставка да изпълняват функциите на служебен кабинет си до избора на нов редовен Министерски съвет. Но ГЕРБ и ДПС наложиха действащия сега вариант, в който президентът е ограничен да избира служебен премиер от списък с 10 позиции и няма думата при подбора на министри.
- Между май 2021 и юни 2023 г. държавата беше управлявана общо 525 дни от служебни правителства, назначени от Радев, т.е. 70% от двугодишен период (почти половин редовен мандат).
- Аргументите на Радев, накратко, са, че отнемането на тези правомощия е нарушило баланса на властите, отнето е правото му да "уволнява" служебни министри, сложният процес по съставяне на правителство бави изборите и нарушава демократичните принципи, неясната процедура по избор на премиер води до правна несигурност и затруднява държавното управление, не е ясно кой носи отговорност за действията на правителството, а част от длъжностите в "домовата книга" би трябвало да са независими от изпълнителната власт - т.е. в риск са от несъвместимост.
- Какво ще стане, ако този текст отпадне? Би се върнало правото на Радев да назначава свой кабинет, без да се консултира с парламентарните сили за състава му.
