Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Видях го малко късно, но пък е много хубаво: най-силното включване покрай “скандала” Петков-Чехов-Толстой идва от “Блиц”.
Авторитетната медия пуска материал, за да изобличи гафа на премиера. И докато се подиграва на Петков, заявява, че разказът е написан от… Алексей Толстой.
Значи, да преговорим: Кирил Петков цитира разказ, който не е на Чехов, а на Толстой. “Блиц” тръгва да громи и посочва грешния Толстой. Грешният Толстой (Алексей) е роден три години преди появата на цитирания разказ, следователно трябва да го е написал, преди да се научи да чете.
Бащата на грешния Толстой е от славния род на верния Толстой (граф Лев Николаевич), обаче майка му (и тук става сложно, внимавайте) е роднина на Иван Тургенев – друг класик, който не е написал разказа.
Междувременно Антон Павлович Чехов, който няма нищо общо, в момента чака българска статия, в която да бъде сбъркан с Михаил Чехов.
Но не този Михаил Чехов, който му е брат – би било твърде първосигнално, пък и един от псевдонимите на автора на “Три сестри” е “Брат на моя брат”, което започва да звучи леко объркващо.
Аз говоря, разбира се, за Михаил “Майкъл” Чехов – бележит актьор и театрален педагог, обогатил системата на Станиславски, на практика обучил Холивуд и все така нямащ никаква връзка с разказа на верния Толстой.
Tа този Михаил е племенник на Антон – тоест, авторът на “Вуйчо Ваньо” му е чичо...
Проблемът с руските класици, както виждате, не е само огромният корпус от текстове. По-лошото е, че имат и много роднини.
Цялата работа ме подсеща за един разказ, в който накрая луната се усмихваше, защото ѝ е приятно, че си няма роднини.
Мисля, че беше на единия Чехов, ама смея ли да кажа вече.
Не е Чехов, а Толстой, или "Колко земя му трябва на човек"
Още текстове от Иван Ланджев:
