"Хартиените" избори, които ГЕРБ, БСП и ДПС си осигуриха с промените в Изборния кодекс, не вдигнаха особено избирателната активност, но пък гарантираха четворен ръст на недействителните гласове.
На 2 април 2023 г. броят на недействителните бюлетини в страната е 37 725. Това показват сумарните данни от 31 избирателни протокола на районните избирателни комисии, публикувани в сайта на Централната избирателна комисия (ЦИК). На парламентарния вот през октомври 2022 г. ЦИК е отчела едва 9042 недействителни гласа.
За сравнение - 37 000 гласа са достатъчно са избор на около 1/3 парламентарна група в Народното събрание. Партия ИТН, която е на ръба отвъд 4-процентовата бариера за влизане в новия парламент, има малко над 100 000 действителни гласа. Това ще ѝ даде около 11 депутатски места.
За разлика от миналата есен, когато с хартия се гласуваше само в най-малките изборни секции с под 300 регистрирани избиратели, а всички останали гласоподаватели трябваше да подадат вота си задължително машинно, т.нар. "хартиена коалиция" от ГЕРБ, БСП и ДПС позволи сега гражданите сами да избират как да упражнят правото си на вот. Докато при гласуването с машина не е възможно да бъде подаден невалиден глас - защото устройството не позволява това, при хартиения вот секционните избирателни комисии преценяват кой глас може да се отчете за действителен и кой не. Основанията хартиена бюлетина да се обяви за недействителна са поне 3 по закон:
- Ако няма 2 положени печата от секционната избирателна комисия преди пускането ѝ в урната
- Ако вотът не е отбелязан недвусмислено със знак Х или V, изписан със синя химикалка в рамките на квадратчето с номера на партията, коалицията, независим кандидат или "не подкрепям никого".
- Ако по хартиената бюлетина има други изписани знаци, зацапвания и др.
Резултатът е повече четворен ръст на недействителните гласове в сравнение с октомври 2022 г.
Данните на ЦИК за вота през лятото на 2021 г. също са любопитни - тогава намерените недействителни бюлетини в урните отново са били под 10 000 - или точно 9342. Сходен е броят им и през ноември 2021 г., когато също имаше избори, недействителните бюлетини бяха 11 300. Общото между тези два вота и този през октомври е, че машинното гласуване беше задължително. На вота през април 2021 г. обаче вотът бе "смесен" - като току що преминалия, и недействителните хартиени гласове бяха цели 86 000.
В деня след вота от МВР повториха, че осигуряването на възможност да се гласува по желание и с хартиена бюлетина е повишило драстично опитите за манипулации, купен и контролиран вот. Още в изборния ден от министерството отчетоха 100% повече сигнали за опити за подобни практики, като по думите на служебния министър Иван Демерджиев най-много са били сигналите за нередности, подавани срещу ГЕРБ и ДПС, но почти не е имало формации, срещу които не е имало проверки.
При "възкресяването" на хартиения вот от предишното Народно събрание в София имаше протести.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
