След като HBO пусна новия сериал „Страната на Лъвкрафт“, няма как да не изникне въпросът защо всички главни актьори са чернокожи. Това не би било нещо необичайно, ако не ставаше въпрос за история, носеща името на великия „хорър“ писател Хауърд Лъвкрафт, който е известен с расистките си възгледи.

Inglourious Kunts ни гостуват с ревю на „Страната на Лъвкрафт“ по HBO

Роденият през 1890 американски автор насища творчеството си с явни расистки метафори. Чернокожите по принцип играят ролята на злодеи в неговите истории, но през 2016 писателят Мат Ръф преобръща тази представа с романа си „Страната на Лъвкрафт“, по който е направена 10-епизодната адаптация.

„Страната на Лъвкрафт“  изразява едновременно проницателна привързаност и отвращение към наследството, оставено от Хауърд Лъвкрафт. Защо обаче расизмът е толкова съществен за творчеството на писателя, вдъхновил Стивън Кинг, Рей Брейдбъри и Мишел Уелбек?

Лъвкрафт израства обзет от лудост

Хауърд Филипс Лъвкрафт е автор, чиито творби са ключова част от поджанра ужас и от литературния жанр „Странна фантастика“, зараждащ се в началото на 20 век. Американецът е роден в Провидънс и расте с агонизиращ страх от смъртта и едновременно с това от психически колапс.

Когато е на 3 години, баща му претърпява психологически срив, най-вероятно свързан със заболяването сифилис, и Лъвкрафт се мести да живее с богатото семейство на майка си. Смъртта на баба му и случващото се с баща му подтикват малкото момче да мисли постоянно, че и то може да преживее нещо подобно.

Като тийнейджър при него се наблюдава социална тревожност и страх от отворени пространства. Това го подтиква да се отдаде напълно на четенето предимно на ужаси, както и на изучаване на астрономия, пише vox.com.

Не завършва гимназия, а когато е към края на 20-те си години, майка му също получава психическо разстройство, по всяка вероятност също заради сифилис. Така всичките страхове на младия писател попадат върху страниците му. Не е ясно откъде точно прозхождат расизмът и ксенофобията у него – биографът му Сунанд Джоши отбелязва, че до 1930 всяка една научна обосновка на расизма е премахната. Точно тогава обаче Лъвкрафт изразява възгледите си в писмата, които изпраща на приятели – в тях възхвалява Адолф Хитлер.

Тогава вече е и писател, създаващ „зинове“ – самостоятелно публикувани произведения с малки илюстрации. Едно от най-популярните такива произведения е Weird Tales, което излиза от 20-те до 50-те години и в него публикуват известни автори като Рей Бредбъри и Робърт Блох. Там са и творбите на Лъвкрафт. Кратките му истории печелят почитатели.

Като автор Хауърд е бил изключително щедър. Той често е помагал на други писатели и ги е окуражавал. Давал е разрешения на всеки желаещ да преработва творбите му – дали като ремикс, дали като нова история с неговите елементи. Създава цяла една вселена, в която най-известната му история е „Зовът на Ктхулу“. За съжаление обаче, не печели финансови дивиденти и умира през 1937 – на 46-годишна възраст, беден и неизвестен.

За неговите почитатели обаче Лъвкрафт е създал такъв огромен култ към „хоръра“, че влиянието му се разпространява бавно и навсякъде до края на 20 век. Легиони от писатели, повлияни от творбите му, дават допълнителен тласък на неговото наследство. А този процес продължава, както става ясно от „Страната на Лъвкрафт“.

Лъвкрафт и специфичните му виждания за обширния космически ужас

Авторът на „Сянката извън времето“ често е сочен за създател на „Странната фантастика“, тъй като именно той определя термина, но не Лъвкрафт е създал жанра. Той пише по-скоро в рамките на свръхестественото фентъзи, което се развива още откакто през 18 век са публикувани първите готически ужаси. Пише под влиянието на автори от Викторианската епоха – и британски, и американски.

Лъвкрафт присвоява елементи от творбите на Робърт Чембърс, Артър Мейчън, Аброуз Биърс и други, които създават идеята, че свръхестественият свят може да се слее с реалния чрез отваряне на съседната врата. Героите им – бели мъже, най-често попадат в тези свръхестествени светове съвсем случайно.

Хауърд Лъвкрафт е известен още със сериозно написаните, богати на детайли и описания ужаси, в които присъства идеята за екзистенциалното чудо. Неговите герои се противопоставят на идеята за студена, различна и враждебна космическа вселена. Един от примерите е най-известната му история - „Зовът на Ктхулу“. Това е името на голямото чудовище с пипала, което е от расата на „Старите Богове“. То се намира в отвъден свят и може да бъде призовано.

Расизмът на Лъвкрафт оставя сянка върху жанра, който популяризира

Писателят е алчен расист, който ясно изразява възгледите си. Дотолкова, че в интернет има куизове от сорта на „Хитлер или Лъвкрафт са казали това?“. Темата за расизма присъства и в писмата му към приятели, и в преките му дискусии с тях, както и в творбите му.

Историите му „Сянка над Инсмут“ и „Ужасът в Ред Хуук“ може да са обичани от феновете на „хоръра“, но са изградени изцяло върху расистки метафори. Често те се основават на дълбокия страх на Лъвкрафт от смесването на расите и страхът му собствената му семейна линия да е нечиста. Заради това се появява известната му тропа „Чудовище съм аз“.

През всичките десетилетия след смъртта на писателя феновете му се опитват да оспорят факта, че е бил расист и че е щял да промени представите си, ако не е бил починал толкова рано. Но това е слаб аргумент – расизмът на Лъвкрафт е бил по-екстремен от обикновения.

Дебатите доколко Лъвкрафт е изявявал расистки възгледи се връща отново на дневен ред през 2011. По време на церемонията за Световната фентъзи награда – традиционно връчвана от 1975 под формата на трофей с главата на писателя – чернокожата писателка Неди Окорафор спечели приза. Получи го, но едва тогава разбра, че „главата“, която държи е на един от най-големите расисти в литературата.

Три години по-късно писателят Даниел Хосе Олдер инициира петиция за промяна на наградата. Поиска тя да бъде бюст на чернокожата авторка Октавия Бътлър. През същата година чернокожата София Саматар спечели приза и каза: „Не мога да не повдигна въпроса за големия проблем, който е противоречието около имиджа на тази награда“. През 2015 главата на Лъвкрафт най-накрая бе премахната и това доведе до още по-голям бунт – на хора, които мислеха, че този ход е закъснял, и на такива, които бяха ядосани заради заличаването на наследството, оставено от писателя.

„Той е чувствал страх, който мисля, че всички имаме – от хора, които са различни от нас и не ни желаят доброто“, каза авторът на „Страната на Лъвкрафт“ Мат Ръф, цитиран от vox.com. „Това е една от причините да вземем неговите истории и да им дадем нов смисъл. Може и да не е разбрал колко универсално е това, което е писал, но аз мога да го взема и да го променя“.


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

всичко от деня

СДВР предупреждава за нов вид телефонна измама

"Бъдете особено бдителни и внимателни при получаване на телефонно обаждане, в което ви се представят за банков служител"

Прокуратурата не бездействала по сигналите на Петков от времето на служебния кабинет

ПРБ отрече и изказване на шефа на Правната комисия за намесата на Гешев

BILLA раздава награди с онлайн играта "Завърти и спечели" - може да пробвате късмета си всеки ден

Кампанията е от 13 януари до 17 февруари, не е нужно да сте направили покупка

Гроздан Караджов освободи един от изпълнителните директори на "Автомагистрали"

Десислава Христова е задействала "инхаус" процедурите за "Хемус" още през 2018 г.

Големите хранителни вериги принципно подкрепят въвеждането на вендинг машини за отпадъци

Сдружението за модерна търговия подкрепя депозитната система за опаковки, каза Борислав Сандов

Историята на измамницата Анна Сорокин тръгва по Netflix през февруари (видео)

Първият трейлър на сериала с Джулия Гарнър излезе този уикенд

Цацаров поиска Гешев да го провери

Шефът на КПКОНПИ внесе оставката си в Народното събрание

Ограничават до 30 км/ч скоростта в центъра на София от февруари

"Зона 30" ще е между 4 булеварда, готов е и втори проект