Константин Кръстев, председатле на фондация "Хелп Карма", се ангажира да предостави "изчерпателен и документиран отговор" по всички дарителски кампании, които бяха представени в разследването на Мария Цънцарова за практиките за финансиране в платформата.
Кръстев твърди, че репортажът на bTV е подал "откъслечна информация за тях, която по-скоро имаше за цел отново да внуши недоверие към Хелп Карма".
В изявление по повод серията от репортажи, които разкриват съмнителни практики относно разпределението и отчитането на средствата от дарителските кампании, Кръстев казва, че фондацията е получила "тежък и несправедлив медиен удар".
Той посочва, че в България няма специализиран Закон за дарителството, който да регламентира всички различни аспекти на тази дейност в страната, поради което всяка подобна инициатива - включително неговата фондация, даваща обща платформа - "изработва свои правила".
"Хелп Карма се явява само и единствено платформа, своеобразен канал за двупосочна комуникация между дарителите и нуждаещите се, като гарантираме разходването на средствата да става съобразно обявените правила и заявените потребности", се казва в изявлението му.
Константин Кръстев обвинява авторите на разследването в bTV в създаване на "едностранчив, повърхностен и манипулативен репортаж, сглобен от отделни фрагменти, с явната цел да бъде напълно дискредитирана Фондация Хелп Карма и разбито доверието в нея".
Според неговите думи - разговорът на служителите му с Мария Цънцарова е продължил седем часа, "за които явно цял екип се бе готвил седмици наред, а от нас се очакваше за секунди да дадем детайлни отговори при положение, че съзнателно бяхме въведени в заблуждение за темата на разговора".
В разследването от събота се посочва, че първо е проведен разговор със Ралица Енева (служител на HelpKarma и организатор на една от дарителските кампании за лечението на детето й). След него е имало уговорка за второ интервю със собственика на платформата Константин Кръстев, а "освен него, в офиса на фондацията ни посрещат всички служители, включително и счетоводителят - на живо от Пловдив, и снимачен екип, който документира срещата".
В писмото си Кръстев описва регламента на използването на средства за кампаниите в "Хелп Карма", като прехвърля отговорността за целите и достоверността на кампаниите на техните създатели - например, родители на болно дете.
"Хелп Карма се опитва да изясни достоверността на всяка кампания. За медицинските кампании се изисква задължително създателят на кампанията да предостави епикриза. В случай на нужда се провеждат консултация с лекар. Но отговорност за достоверността имат и създателите на кампаниите", казва той. "Хелп Карма прави всичко възможно, за да предотврати злоупотреби с доверието на дарителите. За съжаление, рискът от злоупотреби от страна на нуждаещите се съществува в целия дарителски сектор. В един подобен случай Хелп Карма анулира кампания и възстанови за своя сметка разходите по нея", казва той.
В писмото му не се засяга друг проблем, който разследването освети - т.нар. медицински съвет, който би трябвало да се грижи за "прозрачността и достоверността на медицинските кампании", е описан в платформата поименно, без споменатите лекари да подозират за него.
Според репортажа на bTV - единственият от списъка с лекари, който е знаел за съществуването на съвета, е бил проф. Коста Костов, който също няма отношение към медицинските казуси в HelpKarma, но има роднинска връзка с основателя на фондацията.
HelpKarma епизод 2: Разходки из Америка, съмнителни разходи и фалшив медицински съвет
Кръстев твърди, че създаденият от фондацията клуб "TRUST & SAFETY CLUB", който дава допълнителни опции на създателите на каузи, ако използват само платформата на "Хелп Карма" и не събират пари от други места, цели "една по-голяма сигурност по отношение на злоупотреби".
По думите му - "не са редки случаите, когато нуждаещи се дублират свои кампании в различни платформи, като така получават дарения от различни източници за едни и същи нужди".
Конкретни примери в писмото му за такива практики не се посочват, а в репортажа на bTV се споменаваше, че при нужда от голяма сума за лечение на едно дете е почти невъзможно цялото дарение да се получи само от една платформа.
Кръстев твърди, че отчетите по кампаниите, които Мария Цънцарова е поискала, са с ограничен достъп заради Закона за защита на личните данни. Липсата на отговори за конкретни отчети от страна на служителка на фондацията той обяснява с това, че тя не е била в състояние да отговаря "на зададените в упор конкретни въпроси, за които са нужни справки с обширна документация".
Колкото до критиките за разпределението на средствата за издръжка на "Хелп Карма", Константин Кръстев казва, че процентът за отчисление е сравним с този на "сходни дарителски платформи" от чужбина.
"По-големите от тях с оборот над 50-60 млн. евро удържат 5-8% защото поради обема си реализират икономия от мащаба, докато по-малките стигат до 15%. Ние се стремим да останем в границата от 5%", казва той.
Той твърди, че усвояването на средствата се контролира "строго", а високите заплати за IT специалисти на дарителската неправителствена организация обяснява с това, че софтуерът е "сърцето на Фондацията".
"Възнаграждението им не бива да се разглежда като „заплата“, а като придобиване във времето на особено ценен и скъп интелектуален продукт, върху който е базирана цялата дарителска платформа (затова сумите са много различни от месец до месец)", казва той.
Кръстев твърди още, че заемът за жилищна покупка, който фондацията е дала на главния си IT специалист Славчо Славчев към днешна дата е "изцяло изплатен, а лихвата по заема ще послужи за развитие на Фондация Хелп Карма".
Заплати от десетки хиляди на месец в благотворителна фондация
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
