В нашата история има руснаци, за които си заслужава да си спомним, и такива, за които нашата независимост и нашето неподчинение трябва да бъдат наказани.
Първите са цар Александър Втори (водил Руско-Турската война от 1877-1878 г.) и Михаил Горбачов, а вторите са цар Александър Трети (враг на Съединението, прогонил княз Александър Батенберг) и Владимир Путин.
Първите ни оставиха да избираме. И двата пъти ни трябваха около 7 години - и на Захари Стоянов, Стефан Стамболов и съратници в периода 1878 - 1885 г., и на Петър Стоянов, Иван Костов и съмишленици между ноември 1989 и януари 1997 г. И в двата случая избрахме, тръгнахме и стигнахме в Европа, даже отвъд Атлантика.
Вторите ни изпратиха хора, които откровено ни презират. Хора, които да подкупват, поставят в зависимости и в крайна сметка – да управляват българските управници по руски модел - с пари, лъжи и пропаганда.
Да се успокоим с фразата, че така е с „великите държави“. Според моментните си държавни интереси: Уилиам Гладстон е "за", Бенджамин Дизраели - "против";, Жорж Клемансо е "против", Еманюел Макрон е с нас; Ото фон Бисмарк отначало е "против", а после освобождава Варна почти 5 месеца след края на войната, като принуждава турците да я напуснат. Америка винаги е „за“ - припомням Джануариъс Макгахан, Удроу Уилсън, та до Бил Клинтън.
Сега за всички тези държави - Великобритания, Франция, Германия, САЩ - сме наясно, поведението им е предвидимо - като си с тях в ЕС и НАТО, си с тях и те са с теб. Никога в нашата история не сме били в такава силна компания.
Само за Русия сме като слепи и глухи. За Русия губим чувството за национален интерес и пропагандата ни хвърля в мистика и догматика. Разумът заспива.
Нашите интереси са български, демократични, европейски и атлантически. Това е дългосрочният избор на разума. Русия е избрала пътя на разрушаването, разделението и агресията.
99,99% от българите, които учат или работят в чужбина, са в страни от ЕС и НАТО. Икономиката ни е силно европейска. Там са и финансовите ни интереси. Не са в Русия.
И газ, та газ. Идвал е от Русия, затова да се вдига шум до небесата, за се разбере, че с Русия и "Газпром" сме били добре. Да, някои са били добре, а сега не са, и затова използват целите си ресурси, за да направят от маргиналната тема за газа някакво гротескно плашило.
Постоянният разговор за газа е всъщност стимулиран разговор за Русия. Колко е зле без нея. Почти всички партии, явяващи се на изборите, пеят тази измамна песен.
Същото става и с горивото за АЕЦ "Козлодуй" - 100 % зависимост от "Росатом". Подложили сме се за шантаж, макар и с известно отлагане във времето.
Проблемът не е само Русия и моделът и на правене на “бизнес”. Проблемът е основно в България. Неумението и нежеланието да се защити българският интерес, неумението да се обяснява и работи в перспектива, неумението да се работи в един все по-сложен свят, неумението да се работи в екип, а не в подчинение, неумението да вярваш, че не само ти си знаещият, а има и други дори по-можещи, и най-вече неумението да се управлява в една европейска среда. Все ни тегли към руската командно-брутална система.
(Кандидат) политиците ни трябва да намерят съмишленици, а не подчинени.
Талантът на политика е да осигури среда и атмосфера на другите таланти. На истинските таланти, които създават, които творят, които помагат, които откриват. Талантът на политиците е и най-вече да се усмихват и да чуват хората с разбиране, за да може и хората да ги чуят и разберат. Да се види, че можем и вървим напред.
За да повярват хората в Бог и в себе си.
Време е и България да спре да се залъгва каква е путинова Русия
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
