Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
България трябва да се възползва от европейския фонд за възстановяване от корона-кризата, за да направи качествен скок, а не просто да догонва останалите европейски държави. Това послание отправиха участниците в първата от поредицата дискусии
Хоризонт 30: Каква България да имаме след 10 години
, организирана от "Булевард България" и Европейския съвет за външна политика.
Как България най-умно да инвестира средствата в размер на над 12 милиарда евро, предвидени за нея в европейския възстановителен фонд, дискутираха Ивайло Калфин, Кирил Добрев, Радан Кънев и Лъчезар Богданов. Европейските измерения на темата обсъждаха Джереми Шапиро и Джонатан Хакенбройх от ЕСВП, Гунтрам Волф от института „Брюгел“ и българският евродепутат от ЕНП Ева Майдел.
Повече пари, по-малко условия. А корупцията?
Сред най-обсъжданите теми беше въпросът, поставен от журналиста Огнян Георгиев от „Капитал“, за това как ще се контролира използването на тези средства, тъй като възстановителният фонд дава повече пари при по-малко условия. А на фона на доказаните лоши практики и корупцията в България и други страни от Централна и Източна Европа, това създава притеснения.
Тези пари са за модернизиране на икономиката, не за подхранване на корупцията. Убеден съм, че ако има злоупотреби, ще има силна обратна реакция от държави като Холандия и Германия, коментира Гунтрам Волф. „Северните“ данъкоплатци са разтревожени от възможността възстановителният план да доведе до корупция и увеличаване на неравенствата, затова общества като датското, холандското и германското виждат нужда от по-силен ОЛАФ, Eвропейска прокуратура и ефективни механизми за мониторинг, добави Радан Кънев, евродепутат от ЕНП. Според него България може да предложи идеята ЕК да разпределя по-голям дял от средствата към бизнеса, отколкото е заложено в момента. „Да застанем на страната на северняците в този разговор и да се държим като чиста държава“, предлага депутатът.
От политическа гледна точка е важно да се дадат гаранции за отговорното и прозрачно инвестиране на средствата, както пред българските, така и пред европейските данъкоплатци. Според Ивайло Калфин проблемът не е само български – в Италия казват, тука вече са разделили тортата и само чакат парите да дойдат. Парите от Европа трябва да стигнат до гражданите, а не до някое нощно шкафче, каза Кирил Добрев от БСП.
Икономика за след 30 години, а не компенсации са загубите
Според всички участници не става дума за еднократни компенсаторни мерки, а за дългосрочна национална програма, която трябва да се изпълнява с мисъл за следващите 10-20 години. Много ясно е казано, че целта на фонда не е да се помогне на загубилите от кризата и да се върне старата структура на икономиката, а да се гради нова. Да, ще умират бизнеси и отрасли, въпросът е как да подкрепим новите, подчерта Лъчезар Богданов. Цялото мислене и финансиране трябва да е насочено към това, което ще бъде двигател след 3-5-10 години, докато у нас дебатът е насочен към някакъв вид справедливост и компенсиране на загубите, смята икономистът.
На подобна позиция беше и Илия Кръстев, председател на Управителния съвет на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии: ние пак говорим как да запазим сегашните работни места с ниска принадена стойност, а не сме свършили нищо, за да образоваме хората от сектори, които дългосрочно ще изчезнат. Същото важи за дигитализацията на държавата – тя не може да се случи без съкращаване на държавните служители. В това отношение той вижда възможна негативна обществена реакция.
Вече няма оправдание, че за реформи трябват пари - ето, пари има, смята Кирил Добрев от БСП. Според него двата стълба, около които трябва да се гради българският план, са дигиталните технологии и социалната политика с фокус намаляване на неравенствата. Ивайло Калфин припомни, че България изостава не просто на фона на ЕС, а на фона на останалите държави от ЦИЕ по отношение БВП на глава от населението. Трябват ни инвестиции и хора, подчерта Калфин и акцентира върху повишаването на доходите и образованието.
Вместо в бензиностанции, държавата да инвестира в станции за зареждане на електромобили
Участниците обърнаха внимание върху неизползваните от страната ни възможности да се възползва от променените вериги на снабдяване. Според Кирил Добрев в индустрии като фармация или производство на електромобили България има потенциал. В същото време обаче държавата прави бензиностанции, при положение, че до 15 години ще караме коли на водород, коментира Илия Кръстев. Според него, това показва приоритетите и сигналите не са обнадеждаващи.
Т.нар. Европейски зелен пакт неколкократно беше споменаван в хода на разговора, но той ще бъде тема на отделна дискусия в рамките на големия разговор „Хоризонт 30“, затова не беше обсъждан в детайли. Участниците обърнаха внимание, че отлагането на трудните решения, свързани с енергийния сектор на страната, не е продуктивно.
ЕС трябва да гради икономически суверенитет
Що се отнася до Европейския съюз, той трябва да съсредоточи усилията си в изграждане на икономически суверенитет. Това означава, че държавите членки трябва да са по-единни по отношение на правилата за навлизане на чуждестранни инвеститори в единния пазар, от една страна. А от друга, че ЕС трябва да защитава и укрепва базирания на правила международен ред, в отговор на опитите на трети страни да подкопават този ред.
Пълен запис от дискусията можете да видите тук. Следващия разговор от поредицата „Хоризонт 30“ очаквайте през м. юли.
