През последните няколко години в света се появиха т.нар. хранителни барони – компании, които се възползват от рязкото покачване на цените и реализират огромни приходи, докато междувременно мнозина са принудени да намалят разходите си или да гладуват. Сред милиардерите, някога започнали семеен бизнес в сферата на търговията и бързооборнотните стоки, а днес собственици на мощни империи, са фамилиите Каргил и Уолтън.
Основана през 1865 г., Cargill – кръстена на създателя си Уилям Уолъс Каргил – е един от най-големите световни производители на храни и селскостопански продукти. Фокусирана върху земеделието и фермерите, тя има дейности също в областта на финансите, индустриалните продукти и услугите. През 2006 г. корпорацията създаде свое дружество и в България, което е фокусирано върху покупко-продажбата на зърнени култури и маслодайни семена. Впоследствие отвори втори офис във Варна и център за споделени услуги в столицата.
Семейство Уолтън пък стои зад най-голямата верига магазини за търговия на дребно – Walmart. Основана през 1962 г. от Сам Уолтън, днес компанията може да се похвали с приходи, равняващи се на БВП на държава като Тайланд, като брандът има над 4000 магазина в САЩ и над 3100 в 13 други страни по света.
Подобно на фирмите от енергийния сектори, хранителните барони също се облагодетелстват от кризата, но за разлика от превърналите се в нарицателни за този модел Shell и Exxon, остават малко встрани от медийното внимание. „В известен смисъл това е изненадващо, защото мисля, че те правят точно същото като корпорациите за изкопаеми горива“, казва Ник Диърдън, директор на неправителствената организация „Глобална справедливост сега“, пред Euronews. „Имаме група корпорации, които непрекъснато стават все по-мощни, придобиват все по-голям контрол върху различни аспекти на хранителната система и масово печелят.“
Парадоксът при храните е, че тяхното предлагане продължава да се увеличава – дори и на фона на войната в Украйна, която разстрои веригите на доставки. Количеството е достатъчно за всички хора по света, но въпреки това броят на хронично недохранени се увеличава. Според Диърдън „има нещо гнило“ в тази система.
Прозвището „хранителни барони“ идва от неотдавнашен доклад на изследователите от ETC Group. С названието те насочват вниманието към властта, която тези корпорации упражняват върху хранителната индустрия.
Откъде идват хранителните милиардери?
Хранителните барони е имало и преди пандемията и последвалите проблеми с разходите за живот. Това са компании, които са се утвърдили в продължение на десетилетия и са започнали да контролират големи части от сектора. Но кризите от последните години им помогнаха да задълбочат своята ролят.
Според неотдавнашен доклад на Oxfam, озаглавен „Печалба от болката“, колективното богатство на хранителните милиардери е нараснало с около 45% през последните две години – общо 328 млрд. долара. За същия този период са създадени 62 нови милиардери, тъй като компаниите са увеличили печалбите си, възползвайки се от пандемията от COVID-19, а сега и от нарастващата криза с разходите за живот.
Богатството на хранителните барони се е увеличавало с по 1 милиард долара на всеки два дни между 2020 и 2022 г., сочат изчисленията. Скокът се дължи най-вече на трилионите долари, които националните правителства инжектираха в икономиките си, за да ги предпазят от колапс. Печатането на пари обаче доведе до нежелания страничен ефект да повиши цените на ключови активи, като храните.
Данните показват, че броят на корпорациите, които контролират пшеничната индустрия, се е свил още повече. „Но освен това те намират синергии с други части на хранителната система, които им позволяват да затвърдят контрола си“, отбелязва Диърдън. Той дава пример с производството на пестициди и химикали и производството на семена. Ако една компания е успяла да си извоюва голям дял в тези ниши, тя си гарантира огромно преимущество в сферата на земеделието. Така „можете да гарантирате, че вашите семена работят с вашите торове или химикали и че те могат да се използват само заедно и това ви дава допълнителен контрол върху индустрията“, обяснява Диърдън.
Докладът на ETC Group „Food Barons 2022“ установява, че 2020 г. е била ужасяваща година за продоволствената сигурност и здравето, но много добра за гигантите при храните и в земеделието. Изследователите пишат, че в разгара на пандемията „тези хранителни барони се възползваха максимално от сближаването на кризите, за да затегнат хватката си върху всяко звено от Индустриалната хранителна верига“, подкопавайки „правата на селяните, дребните собственици, рибарите и скотовъдците да произвеждат храна за собствените си общности и за много други“.
Кои са компаниите, които наричаме „хранителни барони“?
ETC идентифицира 4 до 6 доминиращи фирми, доминиращи всеки аспект на хранителната промишленост – от селскостопанските машини до лекарствата за животни. Две от тях са назовани и от Oxfam в нейния доклад за хранителните милиардери: двете припокриващи се „династии“ са Cargill и Walmart.
Въпреки че името ѝ не е широко познато, Cargill е глобален хранителен гигант, собственост на 11-ата най-богата фамилия в света, и една от най-големите частни компании. През 2017 г. по данни на Oxfam компанията попада сред четирите, контролиращи над 70% от световния пазар на селскостопански стоки.
Колебанията в световните цени на зърнените култури са довели до увеличаване на печалбите на Cargill и до нарастване на богатството на семейство Каргил с 65% от 2020 г. насам, като четирима членове на фамилията са се присъединили към списъка на Forbes на 500-те най-богати хора в света.
Веригата супермаркети Walmart, която е популярна в САЩ, е получила около 15 млрд. долара под формата на парични дивиденти, тъй като стоките, продавани в нейните магазини, са станали по-скъпи. Заплатите на служителите обаче са се запазили на почти същите си нива, посочват изследователите.
Същевременно в списъка с милиардери на Forbes има седем представители на семейство Уолтън – наследници на Сам Уолтън, основателят на Walmart. Трима от тях – Джим, Роб и Алис – се нареждат съответно на 17-а, 18-а и 19-а позиции, а в топ 100 е още един от фамилията. Най-"бедна" е Нанси Уолтън Лори (дъщеря на брата на Сам Уолтън), със състояние от едва 8,5 млрд. долара, заемаща 250-о място в листата.
Счупена ли е хранителната система и може ли да бъде поправена?
Проблемът в момента, според Диърдън, е, че индустрията е концентрирана в тесен кръг играчи и „ефективно се контролира въз основа на това колко печалба могат да реализират тези компании“, а не за да се предотврати гладът на хората. По думите му гигантите са се възползвали от надигащата се паника около войната в Украйна, за да повишат цените. Същото са направили и хората, „които спекулираха с цените на храните на финансовите пазари“, като това е допринесло за ръста на цените.
На този фон обаче се разраства движенията за създаване на алтернативна хранителна система. Диърдън разказва, че неговата организация например работи с множество дребни фермери, включително в африканските и латиноамерикански страни, особено в Бразилия. Заедно с тях опитват да изградят модел за насърчаване на дребните земеделски производители.
Един от начините за създаване на алтернативна продоволствена система е да се превърне дребното земеделие във финансово устойчива професия. Предизвикателството е да се убедят хората, че този тип фермери – включително защото са местни и отглеждат характерни за съответния регион продукти – са много по-полезни за тях.
„Но трябва да имаме рамка, която да направи този вид бизнес управляем.“
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
