Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
"Между другото, колко зле бяха наградите на Академията тази година! Гледахте ли ги? И победителят е... филм от Южна Корея. Какво по дяволите беше това? Имаме си достатъчно проблеми с Южна Корея в търговията. И на това отгоре им дадоха наградата за най-добър филм на годината. Беше ли хубав? Не знам. Може ли да си върнем "Отнесени от вихър", моля?".
Доналд Тръмп очевидно не е фен на филма "Паразит". Но творческите качества на победителя от "Оскарите" нямат нищо общо с причините за недоволството на американския президент. Сарказмът спрямо символичния триумф на Южна Корея в Холивуд има много по-практични съображения. Американският износ към азиатската страна все още не може да догони вноса, а цената за сигурността в региона на Корейския полуостров продължава да се плаща предимно от САЩ.
Предизборното обещание на Тръмп за "Америка преди всичко" гласеше точно обратното: край на щедростта спрямо чужди страни, оттук нататък всеки ще си плаща сметката. Това се отнасяше както за идеята му да огради цялата мексиканска граница със стена, така и за намерението му да накара Европа да увеличи финансовия си принос за отбранителния капацитет на НАТО. Южна Корея обаче е особен случай.
Първият успешен пробив на Тръмп по линия на протекционизма беше именно спрямо Сеул. Първото търговско споразумение, което той успя да предоговори в качеството си на президент, беше т.нар. KORUS. През септември 2018 г. беше подписана редакция на двустранния договор от 2012 г., която предвиждаше премахването на някои регулаторни ограничения за износа на американски коли, налага 25% такса върху вноса на корейски товарни автомобили и премахва ограничението за обема на американския износ на автомобили, които не отговарят на стандартите за безопасност и вредни емисии на Южна Корея от 25 000 на 50 000 броя.
Южна Корея е един от най-големите търговски партньори на САЩ, но износът от азиатската страна към Америка е значително по-голям от вноса на американски стоки. Търговският излишък на Корея по отношение на стокооборота с Америка се оценява на 27 млрд. долара към 2016 г. Затова още в първите месеци от мандата си Тръмп обяви, че иска споразумението да се преразгледа, като го нарече "ужасна сделка, която съсипва Америка".
"Това е провал на Хилари Клинтън (държавен секретар на САЩ по време на последните преговори по споразумението). Това е сделка, която въобще не трябваше да сключваме. Или ще я прекратим, или ще я предоговорим. Може и да я прекратим", казва той през април 2017 г.
Писмото, което изчезна от Овалния кабинет
Книгата на Боб Удуърд "Страх: Тръмп в Белия дом" от 2018 г. описва по впечатляващ начин усилията, които помощниците на президента са полагали в продължение на месеци, за да не допуснат този краен сценарий да се сбъдне. Журналистът от Washington Post разказва, че готовото проекторешение за прекратяване на търговското споразумение с Южна Корея е "изчезнало" от бюрото на Доналд Тръмп след личната намеса на тогавашния икономически съветник Гари Кон (бивш ръководител на Goldman Sachs).
Кон е бил толкова притеснен от потенциалните негативни ефекти за стратегическите интереси на САЩ, че е откраднал документа от Овалния кабинет с риск да бъде обвинен в саботаж.
Оригиналният вариант на споразумението KORUS всъщност се обсъжда още от времето на Джордж Буш-младши. През 2007 г. е постигнато общо съгласие по текста. Важните точки в него са преходен период за премахването на повечето тарифи върху търговията, най-вече в областта на автомобилостроенето и земеделието.
Ратификацията обаче се отлага с няколко години заради световната финансова криза и президентските избори в двете страни. Едва през декември 2010 г. Сеул и Вашингтон се споразумяват за допълнителни промени по текста на търговското споразумение, които да забавят отварянето на американския пазар за корейски леки и товарни коли. Сделката влиза в сила на 15 март 2012 г.
KORUS дава значителен стимул за определени сектори на американската икономика. Увеличава се износът на телешко месо и млечни продукти, плодове, електротехника, самолети за гражданската авиация, петрол. Проблемът е, че американските потребители купуват много повече корейски продукти на по-висока обща стойност.
Най-големият фактор за търговския дисбаланс е автомобилният сектор. През 2016 г. американският пазар е внесъл коли от Hyundai и Kia на стойност 16 млрд. долара. За същия период, разходите на Южна Корея за американски автомобили са възлизали на 1,5 млрд. долара. Причината е свързана с предпочитанията на южнокорейските потребители, които се разминават с типа модели, които компании като Chevrolet или Ford предлагат. Годишният износ за Южна Корея на Fiat Chrysler е под 8000 броя за 2016 г., докато Ford са продали само 10 727 коли.
Предоговореният KORUS 2.0 въвежда ограничения на вноса на стомана от Южна Корея в САЩ, увеличава разрешения обем на американския автомобилен износ, вдига митото върху вноса на товарни коли от Корея, променя правилата за ценообразуването на корейски медикаменти и въвежда нови процедури за митнически инспекции.
Преподписването на споразумението дава известен резултат, като търговският дефицит намалява с 23% (5,3 млрд. долара) между 2017 и 2018 г., по данни на американското правителство.
"Помагаме на Южна Корея, защото това помага на нас"
Споразумението с Южна Корея всъщност е само част от сложните позиции на САЩ в източноазиатския регион. Втората ключова причина за напрежението между Тръмп и партньорите е свързана с армията. По силата на договор от 50-те години на 20 век, САЩ разполага с 28 000 войници на територията на Южна Корея, като управлява т.нар. Програма за специален достъп - система от разузнавателни и военни способности, насочени срещу възпиране на евентуална ракетна атака от страна на Пхенян.
Ако армията на Ким Чен Ун изстреля интерконтинентална балистична ракета с ядрено оръжие срещу САЩ, тя би достигнала американското западно крайбрежие за по-малко от 40 минути. Американските военни системи в Южна Корея обаче са способни да засекат изстреляването на вражеска ракета само за 7 секунди, което осигурява достатъчно време за ликвидирането на заплахата.
Проблемът на Тръмп с тази постановка е в цената за поддръжка. Боб Удуърд твърди, че военният министър ген. Джеймс Матис е бил принуден да разубеждава президента да не оттегля финансирането за една от системите за противоракетна защита, след като Тръмп е споделил плана си да я премести от Южна Корея в Портланд, щата Орегон, за да спести 1 млрд. долара.
"Не го правим заради Южна Корея. Помагаме на Южна Корея, защото това помага на нас", казва ген. Матис в цитат от книгата "Страх".
Три години по-късно, споровете между Сеул и Тръмп по въпроса за споделянето на военните разходи все още не са прекратени. През ноември 2019 г. американското правителство поиска Южна Корея да увеличи четирикратно вноската си за поддръжка на военните бази и системи. До този момент страната осигурява около 1 млрд. долара на година (1/3 от общата сума за програмата), но Тръмп поставя условие за повишаването на приноса до 4,7 млрд. долара.
Последното споразумение на САЩ и Корея изтича през април 2020 г., а преговорите по темата не са помръднали от януари досега. Всички предвидени средства за военното присъствие ще бъдат изчерпани на 31 март. Ако условията не бъдат предоговорени, служителите в базите ще трябва да се подготвят за постепенно прекратяване на дейността. Първият удар ще бъде понесен от около 9000 южнокорейски сътрудници, които ще бъдат освободени.
Напрежението между двете страни се случва в контекста на двойна предизборна кампания - Южна Корея ще гласува за нов парламент на 15 април, а Доналд Тръмп се готви за нов мандат през ноември 2020. Затова в символичната подигравка на риалити-президента с корейския "Оскар" няма нищо случайно. Това е битка за милиарди, която може да преначертае отношенията между страни с десетилетни стратегически връзки.
