Не сме фашисти и окупатори - казваме ние на ЕС - а македонците са измислена от Коминтерна нация, наричат ни татари и варвари.
Няма да ги пуснем в Съюза, докато не признаят българско малцинство, не го впишат в конституцията си и не започнат да го третират човешки.
Явор Сидеров е учил история и международни отношения в университетите на Сидни, Калифирния-Бъркли и Оксфорд.
Работил е в БНР, редица печатни медии, преподавал е в университетите в Западна Австралия, Бъркли и АУБ и е съветвал двама вицепремиери по въпросите на миграцията и антикорупцията.
Съавтор е на учебника по история за 9 клас на издателство "Просвета" и на помагала за учители по гражданско образование.
След което
- позволяваме на местни хора да кръстят българските клубове в Битоля и Охрид „Иван Михайлов“ и „Цар Борис III“,
- отказваме да признаем ролята си в депортацията на беломорските евреи
- и основният ни аргумент срещу РСМ е, че такава нация и такъв език няма.
После гамени пребиват македонски българин, караме го с правителствения самолет в софийска болница, тук спешно идва македонският външен министър и заедно с българския посещават човека в болницата като откровен саботаж на македонската кандидатура
Правим една мъчителна крачка напред, после две бързи назад.
Българо-македонските „односи“ са като местен вариант на „Омагьосан ден“ с Бил Мъри – кой каквото ще да прави, на следващата сутрин всичко почва отначало.
Отново и отново по българските телевизии дефилират хора, чиито аргументи по т.нар. македонски въпрос са формирани през 60-е, след като БКП установява, че национализмът е все пак по-добра опора в борбата с титовия великоюгославски шовинизъм от македонизма.
Проблемът с българската кауза в Македония е двоен – първо, че никой не знае каква е тя по-далеч от „Ура! Да живей!“ и второ, че голямата картина убягва на формираните през периода на реабилитирания национализъм (1960-1989) „експерти“.
- По отношение на първото – какво искаме ние всъщност от македонците? Каква е дългосрочната ни цел? Да ги накараме да признаят, че са "некъпани" българи? Да признаят българско малцинство и да спазват правата му?
Това са много различни стратегически цели, а нашето поведение скача между тях, все едно играем дама.
- По отношение на второто - ЕС е създаден именно за да предотвратява и изкоренява етнонационализмите като македонския и българския. В институциите му нашите тежнения са неразбираеми и чужди, гледа се на тях с враждебност.
Добавете и трудно изкоренимите симпатии към бивша Югославия от страна на съюзниците ѝ в две световни войни - и приятели в една Студена. Докато Тодор Живков се целуваше с Юмжагийн Цеденбал, Бабрак Кармал и Менгисту Хайле Мариам, Тито дефилираше по световната сцена, ръкуваше се с Никсън и създаде Движението на необвързаните. Всичко това, плюс изолацията на България като най-верния съюзник на СССР отвъд Желязната завеса, подкопават опитите на София да се позове на „историческите факти“.
Не че не са верни, просто никой не желае да ги слуша. Въпреки варварщината си от междувоенния период и Втората световна война, да не говорим за периода 1992-1999, бивша Югославия е популярна в Париж, Лондон и Вашингтон.
Сега нейните държави-приемници са необходими в борбата с руското влияние.
България може да е член на ЕС, но не се държи като такава, не разбира какво е ЕС, как работи и не използва механизмите му, за да защити интересите си.
Абсурдно е, но нямаме съюзници, при това заради собственото си твърдоглавие.
Исторически факт е, че Елзас, Лотарингия и Източна Прусия са германски. Сега са съответно френски и полска. Германската иредента* загуби, десетки милиони загинаха заради нея.
ЕС няма да отвори бурето с барута заради София и Скопие. Гнойната язва на българо-македонските отношения няма да се реши на двустранно ниво, в изолация от международните институции и без дълга и търпелива работа вътре в ЕС.
И в София, и в Скопие предимство имат бетонни глави с манталитет, формиран в друга геоложка епоха.
Българският национален интерес е
- първо и преди всичко правата на самоопределящите се като българи да бъдат стриктно спазвани,
- второ, българското културно-историческо наследство в РСМ да бъде уважавано и пазено
- и трето, РСМ да влезе в ЕС, за да бъдат стабилизирани Западните Балкани.
Инцидентът с пребития македонски българин няма да е последен, тъй като войната за бъдещето на Балканите едва сега се разпалва. Не само от нас, но и от нас зависи дали ще я потушаваме с вода или с бензин.
* Иредентизмът (на италиански: irredento – неосвободен, намиращ се под чужда власт) е политическо движение за анексиране на чужди територии към предполагаемо еднонационалната държава.Обикновено с аргументи за лингвистично, историческо, расово или културно единство между населението в иредентистката държава и населението в целевите територии.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
