Кавказките държави Грузия и Армения, чиито икономики неочаквано се разраснаха след началото на войната в Украйна, сега са изправени пред перспективата за ответни действия от страна на Запада – заради рязкото увеличаване на търговията с Русия.
Двете бивши съветски републики, разположени близо до южната граница на Русия, отбелязаха двуцифрен растеж през миналата година благодарение на увеличаването на броя на руските работници, капитали и търговия. Икономиката на Грузия нарасна с 10,1 % през 2022 г., докато тази на Армения скочи с 12,6 %, според данни на Международния валутен фонд.
През 2023 г. растежът им ще се забави съответно до около 4% и 5,5 %, отразявайки общото забавяне в по-широкия регион на Кавказ и Централна Азия, сочи прогнозата. Въпреки това анализаторите твърдят, че основните фактори за растеж „не са изчезнали“ и могат да привлекат международното внимание.
„Причината, поради която не се забавихме толкова много, колкото можеше, е, че се възползвахме от това, че Русия беше изтласкана настрана от останалия свят“, каза за CNBC Михаил Кукава, ръководител на отдела за икономическа и социална политика в грузинския мозъчен тръст Институт за развитие на свободата на информацията.
„Посредническа“ търговия с Русия
Тази година западните лидери алармираха, че някои търговци използват страни като Армения, Грузия, Казахстан и Турция, за да заобиколят санкциите срещу Русия. В последната си икономическа прогноза Европейската банка за възстановяване и развитие обърна внимание, че тези държави се превръщат в т.нар. посреднически търговски партньори на изолираната държава.
„Износът от Европейския съюз, Обединеното кралство и Съединените щати за Централна Азия и Кавказ [се е] увеличил драстично, което подсказва за възхода на „опосредстваната търговия“, при която стоките се изнасят за икономиките на Централна Азия и след това се продават на Русия“, заяви ЕБВР.
По предварителни данни на Националната статистическа служба на Грузия, Геостат, през тази година Русия се е превърнала във втория по големина търговски партньор на страната по внос и в третия по износ. До 2022 г. руският внос в страната се е увеличил със 79%, а износът за Русия – със 7%.
Същевременно Русия е най-големият търговски партньор на Армения както по отношение на вноса, така и на износа. Киргизстан, Таджикистан и Азербайджан, както и други държави от региона, също отбелязват рязък ръст на търговията с Русия през последната година, сочат още данните на МВФ.
„Променящите се търговски модели в региона са възможност, но и риск“, заяви Субир Лал, заместник-директор на МВФ за Близкия изток и Централна Азия, по време на брифинг по-рано този месец.
Особено внимание заслужава фактът, че броят на автомобилите, самолетите и плавателните съдове, изнесени за Русия от Грузия, се е увеличил четирикратно през 2022 г. и понастоящем е около два пъти по-голям от този през 2021 г.
„При някои артикули се наблюдава увеличение от 1000% или 500%. Това е подозрително, нали?“, изтъква Мухаил Кукава. „Това е много важно.“
На теория няма нищо незаконно – предвид, че са несанкционирани стоки. Подозира се обаче, че става въпрос за изделия с двойна употреба. Например, търговия с перални машини, които след това да се разглобявят на частите, а те да се преработват във военни продукти или пък от тях да се вземат чиповете и да се влагат в друг тип електроника.
Разрастващите се търговски потоци предизвикаха призиви от страна на Европейския съюз и съюзническите държави или да накарат тези страни да се присъединят към санкциите, или да им наложат вторични такива на тях. Говорител на ЕК заяви пред CNBC, че в момента се проучва „пренасочването на търговските потоци от някои трети страни, действащи като възможни врати към Русия“.
По-рано този месец на председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен също даде сигнал, че 11-ият пакет от санкции на групата срещу Русия ще се съсредоточи върху „пресичането на заобикалянето (на санкциите)“ в координация с държавите от Г-7.
Армения твърди, че подкрепя санкциите, а увеличаването на търговията се наблюдава „навсякъде“, включително в областта на хранително-вкусовата промишленост, селскостопанските стоки и автомобилите, тъй като местните предприятия се възползват от повишеното търсене след напускането на западните предприятия от Русия.
Заместник-управителят на централната банка на Армения Армен Нурбекян призна, че процентното увеличение на търсенето на части за по-високотехнологични продукти е било „доста голямо“, но заяви, че това е така, защото нивата са започнали от ниска база.
„Ние няма да бъдем опортюнисти“, добави той, казвайки, че да се търси умисъл е по-скоро наивно.
Западните съюзници все още не са уточнили как ще изглежда следващият кръг от санкции, нито кога биха могли да влязат в сила. Някои анализатори обаче твърдят, че перспективата за тях може да накара засегнатите държави да преосмислят своята лоялност.
„Трябва да се освободим от тази зависимост от руската икономика“, каза Михаил Кукава. „Това е страна парий и икономиче
ската зависимост от тях означава, че няма да можем да търгуваме с ЕС, САЩ и западните страни. Растежът трябва да дойде от търговията с тях, а не с Русия.“
Това е особено вярно за държавите, които се стремят към членство в ЕС и НАТО. Грузия подаде молба за присъединяване към Европейския съюз през март 2022 г., една седмица след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, и работи за получаване на статут на кандидат за членство. Страната, наред с Украйна, е заявила стремежа си към влизане и в НАТО.
Междувременно Армения никога не е подавала молба за членство в някоя от двете организации, а други централноазиатски страни не биха имали право да се присъединят към ЕС.
„Ние наливаме масло в огъня, като засилваме тези търговски отношения с Русия. Геополитическият контекст, в който сега ни поставят [Грузия], е заедно с други държави от Централна Азия. Но те нямат за цел членство в ЕС – ние имаме“, каза Кукава.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
