Илия Кръстев: Терминът “на гише” трябва да изчезне

Илия Кръстев е председател на Управителния съвет на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии.
Илия Кръстев има MBA от Cotrugli Business School и сертификат от Ritsumeikan Asia Pacific University за глобално управление и лидерство. Специализирал е и „Развитие на човешките ресурси в малки и средноголеми предприятия“ в Токайския университет.

Изпълнителен директор е на A Data Pro, част от която са SeeNews, компанията за медиен мониторинг Perceptica, глобалната бизнес платформа за възобновяеми източници Renewables Now и Identrics – специализираното звено на групата за научна и развойна дейност.

Как вашият сектор преживя извънредното положение и изолацията?

Бих го разделил на фази и първата фаза е начинът, по който целият сектор мина от “работа в офис” в режим “работа от вкъщи”.

Целият сектор превключи двата режима много бързо. Средносрочно и дългосрочно това ще повлияе на индустрията, защото тази трансформация не се случи толкова плавно на други пазари, включително и в Западна Европа.

В България, първо, подготовката на компаниите в тази индустрия да преминат изцяло към home office се оказа доста добра и второ, качеството на нужната инфраструктура, имам предвид дигиталната инфраструктура и бързината на Интернет се оказа ясно конкурентно предимство.

Как ще стане обаче връщането на работа?

Преди седмица направихме вътрешно допитване сред нашите компании, което показа, че след края на извънредното положение 85% от компаниите не планират завръщане към работа в офиса. Някои от компаниите изобщо няма да се върнат, други само частично и само 15% имат очакване да възстановят изцяло работа от офисите си.

Вече има достатъчно сигнали, които идват през наши партньори и през компании в сферата на недвижимите имоти, че глобално се прави подготовка за режим на “включване” и “изключване” - отварят се офиси, при нова вълна - се затварят.

Компаниите активно преосмислят начина, по който управляват хората си, защото голяма част от работещите в сектора ще предпочетат да останат вкъщи. Това ще промени начина на общуване със служителите, подхода за мотивация, обучителните процеси през, които преминават. Разбира се че тази тенденция съществуваше и преди Covid-19. Но здравната криза, която е и социален експеримент просто я ускори.

Очертавате обаче проблем, който не е във вашия сектор, но очевидно е факт - недвижимите имоти и по-специално офисните площи?

На практика непряко това е и в нашия сектор, защото нашите компаниите са най-големият ползвател на офис площи в София. В този смисъл ние сме в една лодка.

Когато говорим за това как индустрия като тази на недвижими имоти ще бъде адекватна на настоящето, става въпрос за преосмисляне на начина, по който се ползват площите, за ценовите равнища, за дългосрочността на договорите.

Интересно е да се наблюдава това развитие. Ние няма да го правим пасивно, а сме в диалог с хората от real estate сектора, които са й наши партньори.

Цялата т.нар. споделена икономика, на която се възлагаха толкова надежди преди Covid-19 и която е много добре дигитализирана, се оказа най-ударена от кризата. Коуъркиг пространства, Airbnb, Uber.

Бих разделил отговора си на две, защото тези компании, които споменавате, те на практика са компании, които пряко са ударени от здравната част на кризата, а не от икономическата. В здравната си част са повлияни заради социалната изолация.

Това, което се случи в последните два месеца обаче ясно показа, че всяка компания, която по някакъв начин не е дигитална, има голям шанс да не е компания в близко бъдеще.

Става ясно, че - едно, бизнесите трябва да се дигитализират и автоматизират и две - всички, които си мислят, че са офлайн и се гордеят с това, няма да имат голям шанс в средно и дългосрочен план.

По какъв начин компаниите във вашия сектор пострадаха от пандемията?

Компаниите от нашата индустрия са засегнати най-общо в две посоки. На първо място идва нарушението в паричните потоци. В подобна ситуация много фирми търсят начин да удължат срока за плащане. Там където клиентите са международни, те опитват да го предоговорят с 15-20, в някои случаи и с 30 дни. Това влияе на възможността на компаниите да са финансово стабилни.

Другият пряк ефект е забавяне или отмяна на сключване на нови договори и сделки.
Компании, които са били пред подписване на договори или пред продажба и партньорства с други големи компании за дистрибуция на продукти на нови големи пазари виждат как плановете се променят в движение.

Как реагират компаниите? Някои замразяват увеличаването на заплатите и наемането на хора, лишават се от нефинансови стимули.

В други случаи, които са по-крайни, намалява броя часове на заетост за някаква част от екипите. Но нямаме нито една компания, която е съкращавала драстично хора и нито една компания, която да се е възползвала от икономическите мерки на правителството.

Защо не се възползвахте от 60:40?

Защото нито една от компаниите, които са в асоциацията на практика не може да влезе в критериите, които са необходими за подобен тип подкрепа.

А на практика имате ли нужда от подкрепа?

В известен смисъл да, но предвид как се държи цялата индустрия като стабилност, по-скоро не смятам, че трябва да получаваме подкрепа от подобен тип. Подкрепата, която тази индустрия би имало смисъл да получи, според мен, е свързана с промяна на някои регулации, които да облекчат част от случващите се в момента процеси и трансформации. Като работата от вкъщи, например.

Има законодателство, което е доста рестриктивно в това отношение, а всички знаем, че хората по целия свят вече са доста маневрени откъде работят - дали от вкъщи, от кафето или от офиса.

Тази тема не е от сега, въпросът е поставян и преди, но сега може би вече е дошъл моментът за промяна?

Точно така и ще ви дам още един поглед върху възможността за увеличаване на хората, които влизат в тази индустрия. Очевидно не може да има компании във всеки град в България - няма икономически смисъл. Същевременно има много хора, пръснати из страната, които са адекватни със знанията и с възможностите си.

И ако има точната регулация сега, можем да стигнем до тези хора и да им обясним как могат да се реализират в България и то със заплати, които са много над средните в България, с възможност да работят от вкъщи.

Друг такъв пример са хората с увреждания. При текущата регулация ние не можем почти под никаква форма да ги привлечем, просто защото тя предполага достъпност до офис и др. Така лишаваме тези хора от възможността да си генерират добри доходи и създаваме допълнителни рестрикции по отношение на компаниите. Това е само пример.

Подобен тип промени са полезни за хората, за обществото и за държавата, ако щете от гледна точка на постъпленията от данъци в хазната. Ние като асоциация сме се концентрирали върху теми, които са полезни и ще променят средата.

Да кого ще ги адресирате?

Конкретно по тази тема подготвяме предложения, които ще отправим към министерството на труда и социалната политика.

Нещо друго, за което едва ли ще има по-подходящ момент от този - България е малък пазар и предвид на всичко, което се случва глобално, страната има уникалния шанс да се превърне в пример за дигитална държава. Може да стане, ако сме достатъчно бързи и смели.

Тук говоря за пълна дигитализация на административните процеси. Терминът “на гише” трябва да изчезне, да бъде забранен. Видяхме какво се случи по време на рестрикциите - опашки, невъзможност за извършване на определен тип услуги.

В България има голям брой старт-ъпи, които в момента доста страдат. Те нямат или имат малко приходи от клиенти. Голяма част от тях са в развойна дейност и това е един чудесен момент, в който могат да работят заедно с по-големите бизнеси, така че да си прехвърлят интелектуална собственост, да правят по-бързо иновации. Държавата може да се намеси и да промени част от регулациите, които са свързани с финтех, споделената икономика, за която стана дума и срещу която тя направи доста неща за да попречи на влизането ѝ. Ето, например и темата с 5G. Развитието през последните два месеца със сигурност ще даде тласък за навлизане на такива технологии. Държавите, които са бързи могат да променят регламенти, могат да се променят комуникационно по отношение на глобалния пазар и могат да привлекат компании, които са готови да инвестират в R&D, в иновации, да намират хора на локалния пазар - това ще са държавите, които ще са най-успешни.

Мисля, че България има уникален шанс, защото вече има изграден образ по отношение на старт-ъпи, иновации, изнесени услуги, технологии и т.н. Достатъчно малка е като пазар, за да може да е по-бърза.

Виждате ли недоверието в Китай, което логично следва от пандемията, като шанс за страни като нашата?

В момента се изследва как това “затваряне” (lockdowns) на различните пазари влияе върху индустрии, които работят с крайни клиенти. Колко са удовлетворени тези крайни клиенти от продуктите и услугите, които получават. И как трансформациите, които се случват, са гарантирали непрекъснатостта на процесите.

Отчитат се проценти на удовлетвореност от 70%-75%-80% за Китай, Индия, Западна Европа. Тези цифри са изключително ниски за нашите пазари.

И като се има предвид, че индустрията ни не оперира с кой знае колко активи, а с хора и интелектуален труд, може да се очаква, че чисто геополитически, САЩ и Европа ще се опитат да станат по-независими от Китай и Азия.

Очевидно, ще сработи и протекционистка политика за част от процесите. Но друга част ще се изтеглят към Европа и Америка. И като имаме предвид, че ние под някаква форма сме периферия на ЕС, дори и чисто ценово (макар, че цените отдавна не са фокус, заради развитието на индустрия), това завръщане ще стане от периферията към центъра - в ценовата му част.

Тенденция, която лесно мога видя в действие за изследователската и развойната дейност, бизнес услугите, разработка на софтуер. Възможност, от която трябва да се възползваме. Като бизнес, асоциации, правителство и обществото като цяло.

В момента най-важна е скоростта. Асоциацията работи и представя България като дестинация, в която има смисъл да се инвестира.

От кого зависите повече - от това, което ще реши българското правителство или чуждите правителства?

Няколко са факторите. Единият фактор е свързан с това каква ще е подкрепата на други пазари за месните компании. Ако има много голяма диспропорция, ако някое правителство, например немското, реши, че всички процеси, които са свързани с R&D в държавата няма да се облагат въобще или ще се финансират с някакъв процент от държавата, това може да повлияе сериозно върху решението на компании къде всъщност ще извършват подобен тип дейности.

Данъците също са такъв фактор. Ние сме добре с данъците. В момента обаче данъчната подкрепа, която се предоставя на други пазарите е доста по-сериозна. Това е риск, защото може да намали потока на клиенти и на нови проекти към България. Ако обаче се реши да се вдигат данъци тук, това ще е пагубно. Затова всяка стъпка, която се предприема трябва да е много добре премислена.

Ще е по-интересно какво решават глобалните компании. Дали ще диверсифицират рисковете си като се преместят на други пазари или започнат да ползват продукти и услуги, които изглеждат по-стабилно, геополитически и здравно. Пазари, които са част от съюзи, които могат да им осигурят допълнителна подкрепа и стабилност. В този случай имаме предимство.

В момента глобално всички се опитват да си намалят разходите и това е възможност да се продават и реализират продукти и услуги, които са свързани с автоматизация.

Години наред сме си говорили каква е ползата от автоматизацията и кои процеси трябва да се автоматизират. Сега може да се случи. Защото тази криза, всъщност ускорява сериозно всичко, което е отлагано. И това е добра новина.


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

Важно днес

Две бебета са починали от коклюш в Кюстендил (Обновена)

Бебетата са били в предимунизационна възраст

12:22 - 19.04.2024
Важно днес

Даниел Митов се отказа да е външен министър

Разочарован е, че ПП-ДБ "не приеха нашата номинация"

11:32 - 19.04.2024
Бизнес

Да отгледаш талант или първите 20 години на Experian в България

Вътрешната култура и израстването на служителите са водещи за българския офис

11:20 - 19.04.2024
Важно днес

Украйна свали руски бомбардировач Ту-22М3

"Техническа неизправност" е причинила падането на самолета, според Русия

10:07 - 19.04.2024
Важно днес

Нинова обвини Желязков в цензура и му поиска оставката

Повод за това станах промени в правилника на НС

09:32 - 19.04.2024