Тимоти Гартън Аш* е британски автор и професор по Европейските науки в Оксфорд. Пише книги по актуални политически теми, занимаващи се най-вече с трансформацията в Източна Европа и падането на комунистическите режими.
„Европа ще бъде изваяна по време на кризи и ще се превърне в сбора от решения, взети през тези кризи ” - казва Жан Моне, един от бащите основатели на Европейския съюз.
Каква Европа ще излезе от кризата с коронавируса ще зависи от отговорите, дадени на три теста.
Първо, унгарският тест: може ли диктатура да бъде страна-членка на ЕС?
Виктор Орбан и неговата партия Фидес разрушаваха демокрацията в Унгария от толкова време, че ако страната сега трябваше да кандидатства за членство в ЕС, нямаше да бъде приета.
В момента Орбан използва пандемията като оправдание, за да придобие обширни извънредни правомощия, които му позволяват да управлява с укази и декрети за неограничен период от време. До момента, в който той управлява по този начин , Унгария е диктатура.
Моне каза също, че диктатура не може да бъде член на Европейската общност (която впоследствие стана ЕС). Днес това е факт.
Санкциите, които институциите на ЕС могат да наложат, са бавни и сложни, но има една структура, която сега трябва да действа решително: Европейската народна партия (ЕНП) - изключително влиятелната дясноцентристка група, към която Фидес все още принадлежи.
Въпреки че партията е условно отстранена, членовете на ЕП от Фидес все още действат като част от групата на ЕНП в Европейския парламент. ЕНП трябваше да изгони Фидес отдавна. Вместо това, тя провежда политика на умилостивяване. Ако не изключи партията на унгарския диктатор сега, тя ще загуби всякакво доверие.
Докато политиците на ЕНП изнасят красиви речи за демокрацията, върховенството на закона и европейските ценности, младите европейци имат пълно основание да крещят: “вие, лицемери”!
На следващо място - италианският тест. Има ли солидарност в сърцето на Европа?
Ще позволи ли еврозоната, най-силно засегнатите държави-членки да се възстановят?
Миналия месец наблюдавахме с ужас как една от най-силно развитите части на нашия континент, с едни от най-добрите здравни услуги, беше поразена от пандемията.
Когато Италия излезе от тази Геена, тя ще бъде изправена пред огромно предизвикателство за икономическо възстановяване, препятствано от факта, че вече има един от най-тежките национални дългове в еврозоната.
Способността ѝ да получи необходимите големи суми ще зависи от надеждността на взаимната подкрепа в еврозоната.
Още преди пандемията Италия се превърна от една от най-еврофилските страни в ЕС до една от най-евроскептичните. Кризата изостри тези чувства.
В проучване, проведено в началото на миналия месец, 88 процента от италианците заявиха, че смятат, че Европа не подкрепя Италия, а потресаващи 67 процента казаха, че виждат членството в ЕС като недостатък.
Има ЕС без Великобритания. Няма ЕС без Италия.
И на последно място предстои тестът за Германия. Може ли да спаси положението? Дали централната сила на Европа най-накрая ще приеме логиката на паричния съюз, от който тя дълго време много се възползва? Германия стои зад най-впечатляващия национален отговор на пандемията на всяка демокрация извън Азия.
Масовото тестове, осигуряването на респриратори и допълнителни реанимационни легла показа предимствата на наличието както на добри обществени услуги, така и на силна медицинска индустрия.
Канцлерът Ангела Меркел отправи изключително телевизионно обръщение към нацията - лекция за демокрацията, солидарността и индивидуалната отговорност, изнесена с ума на учен и сърцето на дъщеря на пастор. Само едно нещо липсваше. Думата „Европа“ не беше спомената.
Междувременно Германия прояви солидарност към своите силно притиснати европейски съседи, като изпрати защитни маски за Ломбардия и транспортирайки критично болни италиански и френски пациенти до немски болници.
В отговора си както на икономическата, така и на политическата криза, германското лидерство наистина е нужно.
Германия може да помогне на Европа да премине унгарския тест, не на последно място защото християндемократите на Меркел са най-мощната партия в ЕНП. Сега със сигурност те трябва да застанат зад изгонването на Фидес. Всички кандидати на християндемократите за наследник
на Меркел трябва да бъдат попитани къде застават по този въпрос.
При отговора на италианския тест обаче, приносът на Германия ще бъде решаващ. Както беше казано в неотдавнашно заглавие, бъдещето на Италия е в немски ръце. Ако еврозоната, и следователно Европа, трябва да възстанови икономическото си здраве, италианското правителство и други южноевропейски правителства трябва да могат да заемат пари, използвайки финансовата благонадеждност на Германия и на други северноевропейски държави. Грубо казано ще има „споделяне на дълга“.
Наред с Италия, Испания е най-силно засегната от кризата. Испанският премиер Педро Санчес говори за необходимостта Европа да изгради „икономика на военното време“ и апелира за нов вътрешноевропейски План Маршал.
Седем водещи немски икономисти твърдо заявиха, че този план за възстановяване трябва да включва отпускането на 1 трилион евро общностни облигации, съвместно гарантирани от всички правителства в еврозоната. За разлика от еврооблигациите, обсъждани след финансовата криза, това ще са нови пари, предназначени за справяне с резултатите от бедствие, за което никое правителство от Южна Европа не би могло да носи отговорност.
Задаването на въпроса как точно да се предостави тази подкрепа би ни отнесло в дълбоките води на ЕЦБ, ЕИБ, ЕСМ и дори ЕМФС (Европейски механизъм за финансова стабилизация).
Основният въпрос е прост: Германия се отказа от собствените си фискални табута („спирачка на дълга“, „черна нула“), за да си помогне с около 1 трилион евро, а готова ли е да направи това, за да помогне на други държави, които се возят на същата лодка? В случай на паричен съюз,
„същата лодка“ не е просто хлабава метафора. До какъвто и пакет европейските лидери да стигнат тази седмица, той трябва да бъде голям и да е видимо такъв.
Водещият немски таблоид “Bild” наскоро публикува отворено писмо до Италия, озаглавено „Ние сме с вас!“. Медият похвали Италия за това, че е донесла "добрата храна" в Германия и заключи: "Ciao, Италия. Скоро ще се видим отново. Вдигаме тост за еспресото и червеното вино, независимо дали на почивка, или в пицария.";
Интересна идея за солидарност. Няколко дни по-рано същият вестник публикува статия с надпис „Какво ще стане с еврото? Споделянето
на дълга е застрашено. :Уважаеми читатели на “Bild”, това, от което се нуждае Италия, не е вашият обичай за празнично еспресо в Тоскана, колкото и да е очарователно. Това, от което се нуждае Италия, е споделянето на дълга като необходимо следствие от европейския валутен съюз, от който вие, уважаеми читатели, се възползвате значително“.
В Европа има един човек, който едновременно може да предприеме и да защити необходимите действия - Меркел. Миналата година аз твърдях, че Германия се нуждае от смяна на правителството, защото голямата коалиция се беше изчерпала и засилваше политическите крайности в противопоставяне на нея.
Това вече не е опция - по средата на буря със сила 10 бала. Вместо това, Меркел има неочакван последен шанс да влезе в историята като основен архитект на по-силен Европейски съюз.
Бисмарк казва, че задачата на един политик е да чуе стъпките на Бог, напредващи през историята, а след това да скочи и да се хване за шлифера му. Сега шлиферът се изплъзва през пръстите ни.
Този текст е част от постоянната рубрика на Европейски съвет за външна политика (ЕСВП) в boulevardbulgaria.bg. ЕСВП е паневропейски тинк танк с офиси в седем европейски страни. Целта на ЕСВП София е да въвлича българската политическа общност в дискусия по европейските външнополитически въпроси.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
