Ашли Греъм, Палома Елсесер, Прешъс Лий, Тес Холидей и Барби Ферейра - това са все имена на plus size модели, които през последните години станаха популярни заради формите си. Те се превърнаха в магнит за модните марки, които искат да продават дрехи в размер, различен от XS или S.
И въпреки че отварянето към жените с по-пищни форми изглежда като тренд, все още е трудно да се разбере каква точно е концепцията зад plus size модата, къде е границата между стандартните и големите размери и има ли истинска разлика между това да си plus size и жена с извивки.
Основният проблем е, че всяка марка поддържа собствена номерация в големите размери, така че една жена с малко повече килограми тук или там би могла да носи дрехи между М и XL. И също така, въпреки голямото отваряне на рекламните кампании и ревютата към по-едри жени, някои марки от високия клас продължават да не таргетират пълни жени. Причината - производството на по-големи размери се смята за твърде голям финансов риск.
Концепцията за това какво е "жена с извивки" също се променя. Примерът, който често се дава, е Мерилин Монро, която е носила дрехи номер 14 US, което е равносилно на 18 UK или L. Само от няколко снимки на Монро може да се каже, че някогашната номерация няма нищо общо с днешната и че макар и да не е болезнено слаба, Мерилин днес би била нещо като голям S.
CNN се допитва до модни експерти в опит да разбере какво се крие зад "големите размери" днес. Общото разбиране е, че номерата на дрехите се смаляват, докато самите дрехи се уголемяват.
,,Размер 14 през 50-те години е нещо съвсем различно от това, което е сега“, казва Кармен Кийст, преподавател по облекло и дизайн в университета Брадли в Илинойс.
,,Свидетели сме на драстична „инфлация на номерацията“ през последните 100 години“, смята и Лорън Даунинг Питърс, преподавател Колумбия колидж в Чикаго, която има издадена книга, посветена имено на модата преди plus size моделите.
Според Даунинг Питърс повечето винтидж тоалети не отговарят на днешния еквивалент на техните размери, а са поне няколко пъти по-малки.
„В таблиците с размери от 1915 до 1920 г. големият размер започва от 30-инчова талия, което са 76 см., и 42-инчов бюст - малко над 106 см. гръдна обиколка. Днес това са еквивалентите на размер 8 или 10, т.е. европейски голям S или М. По днешните стандарти Монро не би се смятала за жена, която носи голям размер", казва още Питърс.
С времето идеята за това какво представлява тяло с големи размери също търпи трансформация. Средната жена днес в Съединените щати и в Обединеното кралство носи размер 16, което си е XL или европейски 48. Според Лорън Даунинг Питърс 67% от жените в САЩ смятат, че са plus size.
Същевременно обаче според данни на Statista най-големият размер, който повечето търговци на дребно предлагат, е 12.
В България, по данни на Евростат, 54.9% от българите са със свръхтегло, 13,6% са затлъстели*.
В същото време, в големите размери дрехи две стоки от различни марки - по етикет в един и същ размер - могат да стоят по много различен начин на тялото на човек.
Затова и експертите по мода препоръчват на потребителите да спрат да разглеждат дрехите по номер, а вместо това да вземат точните си мерки и да се ориентират по таблицата с размери на конкретната марка, от която пазаруват, ако искат да намерят дрехи, които наистина им стоят добре.
За разлика от жените мъжете не срещат чак такива проблеми.
Като цяло мъжката мода включва повече размери, което означава, че ако един мъж е по-едър, може да пазарува от повечето магазини, без те да са специализирани, и в тях ще открие достатъчно голяма гама от размери. Това автоматично води до положението по-едрите жени да бъдат възприемани по-зле и дори обществено маргинализирани.
Производството на дрехи с големи размери може да струва малко повече на марките, но допълнителните разходи не са свързани толкова с по-голямо количество материали, колкото с научно-изследователска дейност, смята Даунинг Питърс.
„Това, което е още по-скъпо, е измислянето на всички нови модели за по-големи размери, защото не може просто да вземете скиците, върху които работите, и да ги произведете в по-голям размер, трябва напълно да преосмислите пропорциите“, допълва тя. Този екстра разход се отразява в крайните цени за клиентите и разговорно е известен като „данък мазнини“,
Той може да направи дрехите в големи размери до 25% по-скъпи от същите в стандартна номерация, казва още Даунинг Питърс.
На фона на процъфтяващото движение за позитивизъм по отношение на всички типове фигура, зад което стои идеята за приемането на собственото ни тяло дори и то да не съответства на общоприетите идеали, някои марки въвеждат еднакво ценообразуване, като сами поемат допълнителните разходи. Или леко повишават цените във всичките си линии.
Колко всеобхватна или представителна е гамата от големи размери може да зависи и от ценностите или естетиката на компанията.
Марки като Nike се възползват от тенденцията на приобщаването, като представят моделки с голям размер в своите рекламни материали. Но твърде често предложенията на марките за клиенти с голям размер са много ограничени.
,,Луксозните брандове са по-малко гъвкави и някои от тях директно казват че клиентът в голям размер не е техният целеви потребител“, подчертава Даунинг Питърс.
Привличането на модели с големи размери или извивки в кампаниите на тези марки или ревютата все още е трудна задача, споделя агентът на IMG за модели Мина Уайт, цитирана от CNN.
Уайт, която представлява модели, включително две от най-популярните лица на големите размери - Ашли Греъм и Палома Елсесер, твърди, че често ѝ е обяснявано как производството на по-големи размери се смята за твърде голям финансов риск. „Не вярвам, че е така. Мисля, че хората не са добре обучени как да го направят по правилния начин“, допълва тя.
Носталгията по 90-те, която ни заля в последните месеци, доведе със себе си и до възраждането на „хероиновия шик“ - кльощави жени с плоски кореми, ниски талии, блед тен.
„Мнозина се опасяват, че победите, които постигнахме в полето на приобщаването в модната индустрия, ще бъдат заличени“, споделя Даунинг Питърс.
Липсата на дрехи с по-големи размери допринася за стигмата, която кара хората с по-едри тела да се чувстват маргинализирани.
„Израснах, когато „хероиновият шик“ беше много популярен и имаше много малко дрехи за мен. Не можех да пазарувам с приятелите си, защото бяха по-слаби от мен. Налагаше се да си измислям причини защо не пробвам нищо, защото се срамувах.", казва Кармен Кейст.
,,Обществото ме накара да се чувствам така сякаш трябва да се срамувам от тялото си“, споделя още изследователката.
Няколко марки за по-висока мода, сред които Christian Siriano и Michael Kors, все пак направиха стъпки в посока приобщаване на едрите жени.
„Като човек с голям размер, който се опитва да се облича в този свят, наистина съм развълнувана от това, особено като си помисля колко различни щяха да бъдат преживяванията в тийнейджърските ми години, ако имаше повече опции за дрехи в моите размери”, завършва Кийст.
"Махате единственото plus size момиче" - Барби Ферейра се сбогува с "Еуфория"
* Най-често разпространеният метод за определяне на степента на затлъстяване сред медиците е т.нар индекс на телесната маса (ИТМ), разработен от белгийския социолог и статистик Адолф Кетле през 1869 г. ИТМ e медико-биологичен показател, който служи за определяне на нормалното, здравословно тегло при хора с различен ръст и за диагностициране на затлъстяване и недохранване.
ИТМ се измерва в килограми на квадратен метър, тоест, телесната маса в килограми се разделя на ръста в метри на квадрат. Ако например тежите 75 кг. и сте високи 1,73 м., индексът на телесната ви маса ще е 25 (75:1, 732, получено от 75:2,99 = 25,1).
Човек, чийто ИТМ е 25, е с телесна маса в рамките на нормата. Индекс на телесната маса от 25 до 30 (схвръхтегло или още наднормено тегло) вече е заплаха за здравето, а над 30 (затлъстяване) - последиците могат да са рискове за живота. Обратно, при ИТМ под 18,5 говорим за поднормено тегло.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук: