Снимка: © Getty Images
  • Ген. Касем Солеймани - командир на иранските спецчасти "Ал Кудс" - беше убит при въздушна атака край Багдад 
  • Солеймани е смятан за един от най-влиятелните военни разузнавачи в Близкия Изток, а в мрежата му на влияние влизат политици от Ирак, Ливан, Сирия и др. 
  • Службите за сигурност на САЩ го смятат за отговорен за смъртта на стотици американски войници в региона, както и за терористични удари по цял свят. 

Да умреш, означава да служиш. Това е част от ценностната система за Иранската революция. Всеки боец, загинал за каузата на революционната гвардия, е мъченик. А покушението срещу генерал Касем Солеймани - командир на бригадите Ал Кудс - се превърна в повод за тридневен траур в Иран и събуди притеснения за начало на поредна "вечна" война в региона.

Бивши служители на ЦРУ определят Солеймани като "най-влиятелният играч в Близкия Изток, за когото никой не е чувал" в интервю за Декстър Филкинс, автор на подробен политически профил, посветен на иранския генерал в New Yorker от 2013 г.

Ген. Дейвид Петреъс, бивш директор на ЦРУ и бивш главнокомандващ международните сили в Ирак и Афганистан, нарича командира на Ал Кудс „истински зловеща фигура".

Хора, които познават Солеймани отблизо, го определят като "плашещо интелигентен стратег". "Когато той влезе в стая с 10 души, той сяда настрани, сам, по много тих начин. Не говори, не коментира нищо, само седи и слуша. И разбира се, всеки мисли само за него", казва бивш държавен служител в правителството на Ирак пред Филкинс.

"Оста на съпротивата" в Близкия Изток

Ал Кудс е подразделение на Иранската революционна гвардия, което се занимават с разузнаване, финансови операции, военни акции и саботажи. Името им идва от персийската дума за Йерусалим, в чието освобождение се кълнат бойците на Ал Кудс. От 1979 г. целта на спецчастите е да надмогнат враговете на Иран и да разширят влиянието на страната из целия регион на Близкия Изток.

Ген. Солеймани, който командва бригадите от 1998 г., принадлежи към група военни, чиято слава се дължи на постиженията им по времето на кръвопролитната Ирано-иракската война от 1980-1988 г. Конфликтът има катастрофални последици за населението, но за режима в Техеран тя поставя началото на тридесетгодишен план за изграждане на шиитска сфера на влияние. Заедно със съюзниците си от Дамаск и Бейрут, Иран формира т.нар. Ос на съпротивата срещу доминиращите в региона сунитски държави и Запада.

Войната в Сирия през 2011 създава огромна заплаха за този план, затова подкрепата за Башар ал Асад се превръща в екзистенциална мисия за ген. Солеймани. Командирът посвещава последните 20 години от живота си в опити да преформатира силите в Близкия Изток в полза на Иран, с личното си политическо влияние и военната мощ на Ал Кудс - с атентати срещу противници, въоръжаване на съюзници и ръководство на мрежа от въоръжени групировки, избили стотици американски войници в Ирак.

Солеймани и Ирано-иракската война

Въпреки бруталната история на Солеймани, за хората в Иран той има образ на безукорен военен герой. В публичните си прояви той е почти театрално скромен. В едно от интервютата си той се определя като „най-малкият войник“, а според иранските медии – отблъсква всеки, който се опита да целуне ръката му.

Влиянието му се дължи най-вече на близките му връзки с Али Хаменей, върховният лидер на Иран, който още преди години беше нарекъл Солеймани „живият мъченик на революцията“. Бившият ръководител на Мосад Меир Даган коментира, че Солеймани „има връзки във всяко кътче на системата“.

В инструментариума му влизат всякакви мерки – от подкупи за политици от всички страни в Близкия Изток, през изнудване при необходимост, до убийство като крайна мярка.

През последните години силите Ал Кудс изграждат международна мрежа от агенти, за която често се използват членове на иранската диаспора по света. Солеймани ръководи атаки срещу американски и израелски цели от Тайланд, през Индия до Нигерия като реакция на западните разузнавателни мисии срещу иранската ядрена програма. Една от най-дръзките му операции е от 2011 г., когато наема мексикански наркокартел за атентат срещу посланика на Саудитска Арабия в САЩ, докато жертвата се храни в ресторант на няколко километра от Белия дом. Участникът в картела, с когото се свръзва агентът на Солеймани, се оказва информатор на американската Служба за борба с наркотиците DEA, а планът се проваля.

Сред шпионите от западните служби за сигурност ген. Солеймани влиза в специална категория – враг, когото едновременно мразят и на когото се възхищават. Нещо като близкоизточният еквивалент на „Карла“, неуловимият съветски шпионин от книгите на Джон льо Каре.

От дъното до върха на политическата пирамида

Солеймани е роден в Рабор, бедно планинско село в източен Иран. През 1979 г., когато той е 22-годишен, шахът е свален от власт след въстание, ръководено от аятола Рухолах Хомейни в името на исляма. Солеймани се включва в Революционната гвардия, която се създава от новото духовно лидерство на Иран с цел възпрепятстване на преврат от страна на военните. Въпреки че се обучава само за няколко месеца, Солеймани напредва бързо. Една от първите му мисии е в северозападен Иран, където помага за смазването на въстание на етнически кюрди.

Година и половина след революцията, Садам Хюсеин нарежда на иракската армия да нахлуе през границата на Иран, като се възползва от вътрешния хаос. Вместо очакваната бърза победа, инвазията утвърждава лидерството на Хомейни и обединява съпротивата в страната, като слага началото на брутална окопна война.

Първоначално Солеймани е изпратен на фронта със задачата да осигури вода за войниците, но не се връща от бойното поле до края на войната. Армията на Иран е значително по-слаба от противниковата, затова командирите й залагат на сурови и тежки тактики. Една от тях е т.нар. „човешка вълна“, когато хиялди младежи са изпращани директно към иракските линии, за да прочистват минните полета. Солеймани преживява тежко загубата на войниците си.

Бившият американски посланик в Ирак Райън Крокър посочва, че това, което движи Солеймани, не е религията, а „национализмът и любовта към битката“. През 1987 г. иракската армия атакува отряда на Солеймани с артилерийни снаряди, съдържащи химически бойни вещества. Над 100 от войниците му са поразени от отровата.

Един от уроците, които Техеран научава по време на Ирано-иракската война, е нуждата от смяна на стратегията за директна конфронтация. Вместо това режимът решава, че може да изгради капацитет за асиметрична война, така че да атакува по-мощните държави от позиции извън територията на Иран.

Бригадите „Ал Кудс“ са идеалният инструмент. Хомейни създава прототип на спецчастите през 1979 г. с цел да защитават Иран и да изнасят ислямската революция. Първата им голяма възможност се отваря в Ливан, където са изпратени войници от Революционната гвардия през 1982 г. с цел организиране на шиитски групировки за участие в гражданската война. Тази операция поставя основите на Хизбула.

Солеймани превръща Ал Кудс в служба с изключителен обхват и фокус върху разузнаването, финансите, политиката, саботажите и спецоперациите. Базата на бригадите се намира в комплекса на бившето американско посолство в Техеран, числеността им варира между 10 и 20 000 души, разделени между бойни единици и отговорници по подготовката и контрола на чуждестранни агенти. Подкрепа се предлага не само на шиитски организации, но и на сунити като Хамас.

Идеята за Оста на съпротивата не е оригинален план на Техеран, но когато възможностите се появяват, режимът се възползва от тях. При всички случаи Солеймани действа по-бързо и по-умно от всички останали играчи в региона. След 11 септември 2001 г. той влиза в контакт и с Държавния департамент на САЩ, след като става ясно, че Иран е готов да помага в борбата срещу талибаните.

Стратегията "Преговори - унищожение"

След началото на инвазията в Ирак през 2003 г. режимът в Иран започва да изпраща сигнали към Америка, че желае мир и не възнамерява да влиза в конфронтация. След падането на режима в Багдад, бъдещият американски посланик, натоварен с мисия да помогне в съставянето на ново правителство, вижда, че мнозина от потенциалните иракски политици пътуват до Техеран за консултации и решава да влезе в пряк контакт със Солеймани. В рамките на няколко месеца двамата координират избора на бъдещите членове на Управляващия съвет на Ирак.

След формирането му и след отслабването на американската окупация обаче Солеймани започва агресивна саботажна кампания.

От години той разполага със свои агенти на иракски терен, така че когато Садам Хюсеин е свален от власт, Солеймани вече разполага със своя бойна сила – бригадата Бадр, въоръженото крило на шиитска партия на име Върховен съвет за ислямска революция в Ирак. Партийните лидери са толкова тясно свързани с иранската революция, че бойци на Бадр се бият на страната на иранските сили по време на Ирано-иракската война.

Бадр не атакуват американците – тази дейност е оставена на друга въоръжена групировка, подкрепяна от Иран – армията Махди, ръководена от духовния водач Моктада ал-Садр. Солеймани смята Ал-Садр за непредсказуем и трудно-управляем, затова силите „Ал Кудс“ започват да организират алтернативни групировки за борба с американците.

В определен момент контролът му върху иракските паравоенни организации изглежда тотален, а срещу американските войски са прилагани брутални мерки – вкл. т.нар. EFP – снаряди, формиращи се при взрив, детонирани от сензори, на които се дължат 20% от смъртните случаи на бойци. През 2003 г. дори дава свобода на действие и на „Ал Кайда“ в Иран, които готвят удари по обекти на САЩ в Ирак. Впоследствие се оказва, че стратегията за подпомагане на сунити-екстремисти се оказва погрешна – същите групировки започват да нападат цивилното шиитско население в Ирак.

Политиката на Иран спрямо американците в Ирак невинаги е враждебна. И двете страни имат обща цел – да дадат власт на шиитското мнозинство в страната, затова Солеймани сменя тактиката от договорки към унищожение, и обратно. Противопоставянето кара ген. Стенли Маккристал през 2006 г. да формира звено за избиване или пленяване на бунтовници, подкрепяни от Иран, и на агенти на „Ал Кудс“ в Ирак.

"Аз контролирам политиката спрямо Ирак, Ливан, Газа и Афганистан"

Кюрдски лидери твърдят, че мисията на ген. Солеймани винаги е била да държи иракските политически партии разделени и нестабилни, така че държавното управление да остане слабо, като никога не забравя раните от Ирано-иракската война.

В този период Солеймани започва да комуникира през посредници с американски държавни служители. През 2008 г. президентът на Ирак Джалал Талабани предава телефон с sms на ген. Дейвид Петреъс, който поема командването на американските сили през тази година. В съобщението пише „Уважаеми ген. Петреъс, следва да знаете, че аз, Касем Солеймани, контролирам политиката на Иран по отношение на Ирак, Ливан, Газа и Афганистан. Посланикът в Багдад е член на „Ал Кудс“. Човекът, който ще го замени, също е член на „Ал Кудс“.

В друг случай, след убийството на петима американски войници в Кербала, Солеймани праща послание на посланика на САЩ в Ирак, в което се кълне „в гроба на Хомейни“, че не е издавал разрешение за изстрелването на „един куршум срещу САЩ“. Никой не приема думите му за истина.

Според американски и иракски източници, Солеймани държи под контрол политиците в Ирак, като им плаща подкупи, субсидира телевизии и вестници, а когато се наложи, стига до заплахи. Ирак е използван за прикриване на схеми за избягване на американските санкции чрез натиск върху местната банкова система за разрешаване на нелегални транзакции.

Едно от големите му постижения е принуждаването на агентите му в иракското правителство да отворят въздушното пространство на страната за пренос на ирански войници и боеприпаси до Сирия. Според ген. Джеймс Матис, бивш командир на американските сили в Близкия Изток и бивш министър на отбраната при Тръмп, без тази помощ режимът на Асад е можел да падне за месеци.

Полетите се случват под надзора на министъра на транспорта на Ирак Хади ал-Амри, който е стар съюзник на Солеймани, бивш ръководител на бригадата Бадр.

„Сирия е фронтовата линия на съпротивата и тази реалност е безспорна“, казва той в една от речите си. „Имаме дълг да защитаваме вскеи мюсюлманин, защото хората са потискани и мачкани. Ще подкрепяме Сирия докрай“.

Прочети