Истинската история зад шпионина на Саша Барън Коен в "The Spy"

България е в центъра на шпионски скандал, но в историята има много по-дръзки операции по инфилтриране на агенти. Саша Барън Коен играе ролята на израелски агент под прикритие в Сирия в един от най-добрите шпионски сериали през последните години – „The Spy". Още по-интересното е, че това не е художествена измислица, а истинска история.

Сюжетът се фокусира върху работата на Ели Коен – израелец, който се представя за арабски бизнесмен, но всъщност действа в полза на разузнавателните служби „Мосад“. През 60-те години на миналия век успява да проникне до високите етажи на властовата и военната йерархия в съседна Сирия, става главен съветник на Министъра на отбраната и снабдява Израел със секретна информация за режима в Дамаск.

Историята на Коен е разказана в шест епизода в минисериала на Netflix, който донесе номинация за „Златен глобус“ на комика през 2020 г. Режисьор е израелецът Гидеон Раф („Homeland“). Той показва как Ели Коен изминава целия път от секретар до главен участник в една от най-опасните операции по шпионаж в историята.

Хубавите нови шпионски сериали

Ели Коен е египетски евреин, роден в Александрия през 1924 г. Като млад помага тайно на други евреи, живеещи в страната, да емигрират за Израел. По-късно той става част от шпионската мрежа на Тел Авив в Египет, която е разкрита и заличена от местните власти през 1954 г.

През 1956 г. Израел, Великобритания и Франция нахлуват в Египет с цел установяване на контрол от западните сили и сваляне на президента Гамал Насер. След така наречената Суецка криза Коен заминава за Израел и иска да се включи във военното разузнаване на страната като доброволец, но не му е позволено.

Действието в „The Spy“ показва случващото се след този момент нататък. През 1960 г., на фона на нарастващо напрежение между Сирия и Израел, „Мосад“ вербува Ели Коен и го обучава повече от шест месеца, преди да го изпрати в Буенос Айрес. В Аржентина той е нов човек – носи името Камал Амин Табет и трябва да проникне в сирийската емигрантска общност.

В Южна Америка шпионинът се представя като богат бизнесмен и завързва приятелства с влиятелни членове на сирийското общество в Аржентина. През 1962 г. пътува до Дамаск и вече е готов да започне същинската си мисия. Там кани на партита в луксозния си дом високопоставени сирийски политици, от които успява да си осигури важна информация за режима и да я изпрати отвъд границата.

Новите приятели на агента го канят на посещения във военни бази, включително в Голанските възвишения – обектът на най-голям спор между Сирия и Израел. През 1967 г. започва Шестдневната война и Тел Авив завладява планините, които и до днес се намират на тяхна територия.

Една от основните заслуги за успеха е на Ели Коен, който навлиза толкова дълбоко във военната йерархия отвъд границата, че редовно изпраща шпионски доклади към ръководителите си чрез „морзовата азбука“ или чрез документи, прекарвани първо през Европа.

В „The Spy“ агентът умело изгражда приятелски отношения с полковник Амин ал-Хафиз - това също е истинска история. Ал-Хафиз е човек, който първо служи като военно аташе за Сирия в Аржентина, а през 1963 г. се завръща в страната си и застава начело на правителството. Той е от „Баас“ – Партията за арабско социалистическо възраждане – основана в Дамаск в началото на 40-те години на миналия век.

По-късно Ал-Хафиз става президент, а най-много от това печели Ели Коен, който изпраща скъпи подаръци на приятеля си, ходи му на гости и дори се говори, че държавният глава е готов да назначи агента за министър на отбраната. Всичко това, докато „Мосад“ се снабдява с държавни тайни на Сирия, за които дори не са си мечтали.

Баас е радикална партия на арабските националисти, която е задвижвана от социализма и обединението на арабите в региона. Ген. Ал-Хафиз управлява от 1970 до 2000, а след смъртта му синът му Башар Асад поема властта. Социалистите управляват по същото време и Ирак – макар да са прогонени от властта, се завръщат през 1968 г. под ръководството на Саддам Хюсеин.

„Мосад“ дълго време осъществява успешни операции в Сирия, но през 1965 г. Ели Коен е заловен. Сирийското контраразузнаване го уличава, след като агентът праща кодираните съобщения по едно и също време всеки ден. Подпомогнати от съветско оборудване за разкодиране, военните нахлуват в апартамента на Табет и го изправят пред съда.

Въпреки опитите на европейските правителства и дори на папата Ели Коен да бъде помилван, това не се случва. Властите в Дамаск го измъчват, след което шпионинът получава смъртна присъда и е обесен в столицата на 19 май 1965 г.