Текстът разказва историята на филма "The Man Who Could Not Remain Silent", както и събитията, случили се преди и след показаното в него.
Всеки, който желае, може да гледа целия филм във видеото по-долу и след това да прочете статията.
Късометражният филм "The Man Who Could Not Remain Silent" заслужи номинация за "Оскар" след успеха си на фестивала в Кан, където спечели "Златна палма" в своята категория.
В България филмът на Небойша Слиепчевич стана известен заради факта, че е подкрепен от български продуценти - Катя Тричкова и Кристина Самсарова, и разширен екип, работил по продукцията.
Най-ценното качество на филма е неговата действителна история - пример за трагична смелост, който заслужава да се познава от всички народи на Балканите.
Действието се развива през февруари 1993 г., снимките са направени изцяло във вагона на пътнически влак. Композицията пътува от Белград в Сърбия до Подгорица и Бар в Черна гора.
Внезапно влакът е спрян на малката гара Штрпци, на територията на Босна и Херцеговина.
Въоръжени мъже от сръбска паравоенна групировка на име "Отмъстители" се качват във вагоните, правят проверка на личните документи и свалят общо 18 мюсюлмани бошняци.
Томо Бузов - пенсиониран офицер от хърватски произход - е единственият пътник, който се осмелява да се противопостави на заповедите на мъжете с камуфлажни униформи.
Той спасява младо момче от мюсюлмански произход, което се вози в неговото купе - но плаща с живота си за тази дързост.
Отрядът оставя момчето без документи, но нарежда на Бузов да слезе. Не му позволяват да вземе принадлежностите си. Влакът е пуснат да продължи по пътя си.
Томо Бузов никога повече не се връща у дома.
Общо 19 души са отвлечени. Мъжете са откарани в сградата на близко училище, обрани са, наредено им е да се съблекат по бельо. Военните връзват ръцете им с тел и ги пребиват от бой. След това ги отвеждат в изоставена къща и ги разстрелват на групи по двама-трима души.
Телата на повечето от тях са изхвърлени в река Дрина. Останките на трима мъже са намерени в езерото Перучац.
Във влака са пътували и полицаи, но никой от тях не е реагирал, защото са решили, че армията издирва дезертьори.
Спасеното момче днес е баща на три деца.
Кой е Томо Бузов
Вероятно ще разпознаете актьора в главната роля - това е Драган Мичанович, който се превъплъти в образа на покойния сръбски премиер Зоран Джинджич в сериала "Операция Сабя".
Истинският герой на филма "The Man Who Could Not Remain Silent" Томо Бузов е роден през 1940 г. Неговият баща загива във Втората световна война. Израства сам със своята майка, брат и сестра.
Като младеж успява да завърши две военни школи - за свързочници и за военноморски сили.
Години по-късно синът му Дарко разказва пред BIRN, че баща му е бил "много строг, но и ужасно справедлив" човек.
Бузов се пенсионира от армията една година преди избухването на войната в Югославия през 1991.
"Той смяташе, че в армията се знае, че нещо ще се случи. Реши, че не иска да има нищо общо", казва синът му.
На 27 февруари 1993 г. Томо Бузов пътува с влака от Белград, за да посети сина си Дарко - по това време на военна служба в Подгорица.
Влакът пристига с голямо закъснение, а от Томо Бузов няма следа. Дарко вижда само, че всички пътници са разтревожени.
"Никой нямаше информация какво е станало. Буквално не знаех какво се случва цяла нощ, до сутринта. Към 8 - 8:30 ч. дежурният офицер дойде и каза, че имам посетител", казва той. Черногорски журналист на име Рифат Растодоер е човекът, който му съобщава, че част от пътниците са били отвлечени по време на пътуването.
Дарко Бузов е шокиран от това, което чува. Въпреки всичко решава, че баща му ще бъде освободен, след като се разбере, че е военен офицер от резерва. Надеждите му са напразни.
Да търсиш справедливост в Югославия на Милошевич
Съпругата на Томо Бузов - Ковилка Бузова - го обявява за безследно изчезнал и посвещава години от живота си, за да разбере какво се е случило с него. Не иска да приеме, че мъжът ѝ е загинал до последно.
В интервю преди самата тя да почине през 2016 г., жената споделя, че се надявала Томо да е бил задържан на служба в Армията на босненските сърби, защото като свързочник е щял да бъде много ценен за хората на Ратко Младич.
Ковилка Бузова и други хора, изгубили своите близки във влака, организират протести и дори се срещат с тогавашния президент Слободан Милошевич. Той им обещава, че ще потърси информация, но така и не разкрива истината пред тях.
Едва пет години по-късно, през 1998 г., един от участниците в паравоенната групировка Небойша Ранисавлевич разказва пред съда какво се е случило.
Командирът на отряда "Бели орли" Милан Лукич се смята за главен организатор на масовото убийство.
Той вече е осъден на доживотен затвор от Международния трибунал в Хага, когато през 2020 г. му е повдигнато обвинение и за клането в Щтрпци, но не признава вина. През 2023 г. в Сараево са осъдени и още 7 виновни за убийствата.
Има данни, които сочат, че престъплението е било предварително планирано и че в него са замесени и по-висши командири и институции.
Българското участие в "The Man Who Could Not Remain Silent"
Продуцент на филма от българска страна е Катя Тричкова, a асоцииран продуцент – Кристина Самсарова.
Българският екип на филма включва художника на костюми Гео Павлов, художник-гримьор Магдалена Бояджиева, звукорежисьорa Веселин Зографов, асистент на звукорежисьорa София Жечева.
Цялостната пост-продукция на звука се реализира в СОНУС филмпост с екип: звуков дизайнер – Иван Андреев, асистент звукова пост-продукция -Александър Симеонов, фоли запис и монтаж – Ивайло Нацев, фоли артист – Цветан Кадийски.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
