Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
"Операция Сабя" по Max е плашещо добър сериал от Сърбия - и то създаден с българско участие.
Толкова е добър, че заслужава да се гледа няколко пъти.
Заслужава не само защото разказва забравената истинска история на убийството на премиера Зоран Джинджич през 2003 г.
Това е политически трилър с безкрайно много аналогии с България - от вътрешните властови заговори и интриги, до съмнителната лоялност на службите за сигурност, до връзките между медиите, държавното ръководство и полицията.
Сериалът започва с разстрела на Джинджич, убит едва на 50-годишна възраст от снайперист, докато влиза сградата на правителството.
Показва и мъчителните му усилия да постави държавата на нов път, показва и още по-странните събития след смъртта му, когато се появява "сглобка" между предполагаемите нови демократи и хората от стария режим. 20 години по-късно Сърбия се управлява от някогашния министър на информацията на Милошевич Александър Вучич.
"Сабя" е името на операцията по залавянето на организаторите, поръчителите, извършителите и предателите през 2003 година.
Над 10 000 са разпитаните заподозрени, 4500 са арестувани.
Докато полицията използва правомощията си от обявеното извънредно положение, са разкрити още 28 убийства, включително жестоката екзекуция на бившия сръбски президент Иван Стамболич, извърешна три години по-рано. Образувани са десетки други дела срещу групи за мокри поръчки, изнудвания, производство на дрога и наркотрафик.
В дъното на всичко стои т.нар. Земунски клан - смятан за най-голямата престъпна групировка на Балканите, която имаше и български "метастази".
В края на операцията новата власт в Белград триумфално обявява, че мафията е разгромена.
Нищо подобно, както сериалът показва. Събитията през следващите десетилетия може би щяха да разбият сърцето на Зоран Джинджич дори да беше преживял покушението.
Формално, главните действащи лица са телевизионна журналистка, полицейски инспектор и едно младо момче, което по неволя се оказва замесено в престъплението на века. И тримата са събирателни образи на своето поколение. Истинският герой на сериала е реален човек, платил с живота си за смелостта и способността да вижда по-напред от мнозинството свои сънародници.
Зоран Джинджич е личност, каквато рядко получава шанс да стане национален лидер в държава на Балканите, която отказва да се учи от грешките на миналото.
Той е реформатор, визионер, "по-голям европеец от мен", както му казва германският канцлер Герхард Шрьодер, с когото разговаря свободно на немски. Джинджич е философ е по образование, защитил докторска дисертация в Германия, учил е при Юрген Хабермас.
През 2001-2003 г. управлява бивша Югославия / днешна Сърбия в повратен момент от историята ѝ.
Това е моментът, в който Слободан Милошевич най-после е свален от власт и е предаден на Международния съд в Хага заради престъпленията на режима в Косово.
Хората на Джинджич се опитват да помогнат за излизането на Белград от международна изолация и веднъж завинаги да сложат край на причинителите на най-големите страдания от 90-те.
Вместо да получат подкрепа и разбиране, реформаторите са подложени на тотална преса от всички възможни страни за всяка своя грешка.
"Червените барети", спецчастите на Милошевич под командването Милорад Улемек – Легия, си позволяват да излязат на въоръжен протест с "Калашници" в ръце и да блокират булевардите на Белград.
Вместо гражданите да застанат зад демократично избраното си правителство, те изпращат сигнали за подкрепа към бунта на "момците".
Туморите на крайните националисти са се развили по всички етажи на властта - полиция, охранителна служба, контраразузнаване, прокуратура, съд, партийни ръководства.
Истинските "кукловоди" се оказват хора, които привидно се сливат с интериора на ведомствените кабинети, опушени от цигарен дим и лепкави от вечните компромиси.
Сериалът показва колко самотен и уязвим може да бъде един политик, когато залага на непопулярни реформи.
Джинджич е разстрелян, докато е най-слаб - едва се движи с патерици заради травма на крака.
"Сабя" показва какво означава службите за сигурност да бъдат подчинени изцяло на лични или партизански цели. Същите служби са съучастници в тежки, човекоомразни престъпления, и отказват да поемат отговорност.
Показва какво става, когато политиците допуснат тези служби да станат по-силни от избраната власт. Показва и как се израства в кариерата на репресивния апарат независимо от поредица смъртни грехове. Показва колко малко разбиране проявява "международната общност" в най-сложните моменти за една "обречена" държава.
Най-интересният урок от сериала е, че показва какво се случва, когато обществото не разбира защо има нужда от промяна и предпочита да живее в миналото.
Когато поколението на бащите допусне поколението на синовете им да започне да се оглежда в мутрите като пример за подражание и защита.
"Не може един народ да избере грешна политика и да не си плати", казва Зоран Джинджич приживе.
Погребението му се превръща в протестно шествие на десетки хиляди души в Белград.
Всеки от осемте епизода на "Операция Сабя" е интересен за гледане, но най-вълнуващата част идва след финала - тогава, когато авторите на сериала дават думата на покойния политик със записи от негови речи.
Контрастът между неговите послания преди 20 години и съвременният политически език е жесток.
"Историческата несправедливост не може да се поправи. Може да вземете аквариум и да направите рибена чорба. Но не можете да вземете рибена чорба да направите аквариум - сготвили сте рибата и това е".
Създателите на "Операция Сабя" заслужават поздравления, включително българските копродуценти от "Агитпроп" и Националния филмов център. Може да се гледа в стрийминг платформата Max.
.jpg)
