Той и съпругата му са световноизвестни шеф-готвачи, отворили над 200 ресторанта в 114 страни. Италианецът Джанфранко Киарини и Анна Киарини, която е с полски корени, могат да живеят във всяка точка на света, която си пожелаят – от екзотичен хавайски остров до Ню Йорк, Дубай или Сидни. Въпреки това обаче избират за свой дом… търговищкото село Девино.

Реновират изоставената сграда на старото местно училище и за няколко месеца я превръщат едновременно в изискан ресторант и в свое жилище. Готвят предимно с български продукти – даже и с ракия! – които получават от местните и ги преплитат с италианския кулинарен стил. Получават обаждания за резервации от Лондон, Париж и Рим, а ресторант „Диечи“ става толкова известен, че шеф Джанфранко очаква да донесе на България първата звезда „Мишлен“.

След като разбрах за проекта на семейство Киарини, веднага се обадих на шеф Джанфранко, за да го питам най-логичния въпрос: Как и защо световноизвестни готвачи решават да се преселят в село с 8 души население, намиращо се по средата на нищото? И какво в този ресторант е толкова различно и специално, че е забелязан от агентите на „Мишлен“?

Шеф Киарини ми отговаря почти веднага. Той е дружелюбен и отворен за разговори на всякакви теми. На секундата можеш да разбереш, че гори в работата си и прави всичко с любов към нея и хората. Мнозина го наричат луд за това, че е избрал да живее тук, но той вече има много приятели и с Анна се чувстват като у дома си.

„Всеки казваше "Не, този човек е загубен, пил е твърде много“, разказва ми шеф Джанфранко. „Аз обаче съм италианец, креативен съм и виждам как някои неща ще се случат в перспектива. Един луд човек от чужбина идва в малко, изоставено българско село и отваря най-висококачествения ресторант в България, с най-високи стандарти на обслужване. Кой ще дойде чак дотук? Е, не се оплаквам - резервациите ми до края на август са запълнени. Горд съм, защото нашата кухня е българска, но презентирана по италиански начин. Италианска креативност и страст, примесена с българско вдъхновение".

Приказката на 55-годишния Джанфранко и Анна в нашата страна започва още през 2015 г. Тогава той е поканен като гост-готвач, който да подготви меню за 100 души по време на кулинарен фестивал в Банско. След това шеф Киарини и съпругата му решават да си организират едноседмично пътешествие из страната.

„Казах си „Уау!“. Осъзнахме, че това е една непокътната и чиста страна, в която живеят много скромни хора. Италия е невероятна - имаме култура, история, страхотна храна, класни дрехи и автомобили. Но днешната Италия не е онази отпреди 50 години, която аз помня като дете. България ми помогна да си припомня детството“, казва Джанфранко.

Така той и съпругата му решават да прекарат още повече време у нас. Скоро се завръщат и в продължение на месец посещават София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Велико Търново. „Казах си – няма как, трябва да си купим къща тук“, припомня си шеф Киарини.

Тъй като познават добре Банско, двамата си вземат апартамент в града, с гледка към планината. Точно тогава обаче настъпва Covid-пандемията. „Бяхме задължени да се карантинираме, да се затворим у дома, но се нуждаехме от повече пространство. Започнах да търся къща в България. Не очаквах да успея да открия, защото имах много претенции към детайлите и високи критерии. В ума си вече бях изобретил перфектната къща, но трябваше да бъда реалист – понякога мечтите нямат общо с реалността“, казва Джанфранко.

Скоро обаче получава телефонно обаждане от приятел: „Намерих къщата, която търсиш“. „Отидохме в село Девино, община Антоново. Бяхме хипнотизирани и омаяни от гледката, напомняща на зелените хълмове на Тоскана. Селцето е толкова чисто и подредено, толкова красиво. О, Боже – това беше нашето място“, разказва ми шеф Киарини.

По типичната италианска интонация в гласа му веднага се разбира колко е бил впечатлен. Къщата, за която говори, е била напълно изоставена през 2020 г. Това е сградата на старото училище, простираща се на 480 квадратни метра. Джанфранко и Анна се захващат с ремонта, защото умът им вече е моделирал перфектния ресторант, който може да се получи на първия етаж, и потенциалния уютен дом на втория.

Кметовете на Антоново и Търговище откликват на молбата им за помощ, в реконструкцията се включват още хора и през май изисканият ресторант вече отваря врати.

„Диечи“ значи „десет“ на италиански и името не е случайно – с идването на двамата шеф-готвачи в село Девино вече живеят 10 души. Освен това, за вечеря шеф Киарини посреща максимум по 10 клиенти – странно на пръв поглед решение, но когато Джанфранко ми разказва за концепцията, това правило придобива доста по-логични изражения.

„Приемаме клиенти само за вечеря. Всички идват тук в 18:30 ч. Разполагат с едно и също време, в което да се нахранят, и получават еднакво 10-степенно меню. Вечерята започва в 19 ч. и в рамките на половин час гостите се срещат и се запознават, пият заедно по чаша просеко от Вила „Мелник“, който е наш партньор (те са №39 сред най-добрите 50 винарни в света). Първо клиентите консумират по 5 ястия, после следва 15-минутна почивка, наречена „интермецо“, в красивата зелена градина. Все едно си в опера или театър, където има антракт. След кратката почивка те довършват вечерята си“, обяснява шеф Киарини.

„Всеки приключва около 22:30 ч. За разлика от други ресторанти, където шефът е зад кулисите, тук, когато вечерята свърши, аз влизам и сядам в обособената всекидневна в трапезарията заедно с моите гости. До полунощ си говорим за всичко – за живота, за нашата история, как се озовахме в България, за историята на гостите. В края на вечерта тези хора не са вече мои клиенти, а приятели. Имам много лични контакти с тях и пътуваме заедно през уикендите, събираме се в домовете им. Създаваме социално събитие, което е трудно да се открие в друг ресторант“, казва той.

Специалното на „Диечи“ е, че двамата шеф-готвачи искат да предоставят индивидуално преживяване на всеки един клиент. Има обаче и строги правила. Анна и Джанфранко нямат помощници, а искат всичко да е напълно под техен контрол. В ресторанта не се пуши – освен на почивката, няма силна музика, не се допускат и деца.

„Обичам децата, но не можеш да принудиш едно малко момче или момиче да стои мирно 6 часа и да се държи като възрастен, зрял човек. Защото не е. В България има едно красиво нещо, което не бях виждал досега – всички родители оставят децата при бабите и дядовците си“, казва през смях Джанфранко.

Той и Анна получават пресни домати, чушки, лук и краставици от бабите в селото, а скоро ще имат и своя зелена градина. „Мистър Данчо“, както го описва шеф Киарини, му носи трюфели, а двама братя го снабдяват с мед. „Да, нямам прошуто от Парма, но мога да готвя с еленски бут. Обичам и кашкавала, който често опушвам. Получавам българско сирене, което подлагам на процес на стареене, както правим в Италия. Произвеждам си вкусове, които не са типично италиански, но са интересни, защото са с български продукти“.

Питам го кое ястие от менюто му е любимо и разбирам, че това е панакота – но не оригиналната, а по приготвена по български, с малко ракиени капки в специалния сос. „Не си поставям правила за готвене. За панакотата ползвам ябълки, мед, фоа гра от Ямбол и ракия, която си складирам в малки бъчви“.

„Това е едно от емблематичните ястия, заедно с още няколко други. Сервираме сладолед от чушки и пуканки с лют шафран. Друг от десертите ни е сладка баница с Казанлъшка роза и велурена шоколадова крафт боза“, обяснява шеф Киарини, докато аз се боря с желанието да опитам на момента всеки от деликатесите.

В менюто на „Диечи“ може да видите още горнооряховски суджук с картофено капучино, солен крем Брюле с шафран, ньоки от полента и извара, лютеница, Балкански октопод. Мама миа!

„В Търговище са горди, клиентите ми от града не могат да повярват какво се случва. Казват неща като „Благодаря, че ми върнахте любовта към моята страна“, „Благодаря, че ми показахте как се сбъдват мечти“, „Не съм опитвал такъв вкус, откакто бях малък“. Хората наистина се вдъхновяват около нас и чувствам, че се случва нещо специално“, сигурен е Джанфранко. „Искаме те да се чувстват като крале и кралици“.

"При нас идват не богати хора, а хора с класа. Има разлика между двете. Парите не ти носят класа", казва шеф Киарини.

„Диечи“ впечатлява с интериорния си дизайн, изчистените детайли и уюта. Сякаш Анна и Джанфранко приемат всяка вечер по 10 гости в дома си, а не клиенти в ресторант. По белите стени висят наградите на двамата шеф-готвачи от различни „Мишлен“ ресторанти в Хонконг, Франция, Германия. Закачени са и снимки на ястията на семейство Киарини. Кулинарните им енциклопедии стоят на рафтовете в ресторанта, там са и 6-те книги на Джанфранко, както и двете, написани от Анна.

„България се нуждае от нещо, което може да я приравни с великите кулинарни сили като Италия, Франция, Испания. В момента аз сбъдвам мечтата си, но може да сбъдна и мечтата на България, ако евентуално донеса първата звезда „Мишлен“ тук. Ще работя здраво, за да се наредя сред най-добрите ресторанти в света“, поставя си за цел шеф Киарини.

Питам го как знае, че агент на „Мишлен“ ще посети ресторанта му, не е ли това по принцип тайна? „Той не идва веднага, може да дойде и след две години. Затова трябва да си постоянен и на високо ниво още от ден номер едно. Нашата цел е да обслужваме клиентите по възможно най-високи стандарти, с възможно най-добрата кухня, с най-качествените продукти. Следващата ни цел е „Мишлен“ да ни оценят. Ако не се случи и не получим звезда, това не е най-важното нещо за нас. Нашите клиенти са най-важни“.

„Мишлен“ имат над 20 хиляди критерия и не търсят само изисканото обслужване, а уникалните истории. Тази на Джанфранко и Анна Киарини наистина е впечатляваща. „Никога няма да достигнеш перфекционизма, но можеш постоянно да го търсиш. Иначе, какъв е смисълът?“, е мотото на Джанфранко.

От време на време си говорим и с думи на български, Анна Киарини даже го изпреварва и знае повече от него. Той обаче полага големи усилия да бъде на ниво и в този компонент. Разговорът ни води до съвсем логичния си край с въпрос от моя страна дали двамата със съпругата му планират да останат тук в дългосрочен план.

„Завинаги“, казва Джанфранко без нотка съмнение. „Това е моят дом. България е моят дом“.


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

всичко от деня

Вече има Viber бот за превенция на домашното насилие в България

"Силна" е разработен от фондация Future Perfect

Съдия Мирослава Тодорова, която критикуваше Борисов и ВСС, осъди България в Страсбург

Основната цел на санкциите срещу нея била да бъде сплашена заради критиките ѝ към ВСС и властта

Секс, лъжи и тайни плащания: Bild смени главния редактор след дългогодишен скандал

Axel Springer първо защити Юлиан Райхелт, после го освободи

Капитанът на Vera Su и вторият му помощник остават за постоянно в ареста

Започна акцията по разтоварване на заседналия кораб

Мистичната авторка на криминални романи Кармен Мола се оказа измислица на трима мъже

Бестселърите са писани не от жена, а от трио ТВ-сценаристи

Болницата в Монтана е в критично състояние след рекорден брой болни от Covid-19

Пациенти са принудени да чакат за освобождаване на легло

Днес отбелязваме Деня на българския лекар

Доц. Ангел Кунчев спечели отличието "Лекар на годината"

Обсъжда се тестът за антитела да влезе в "зеления сертификат" за учителите

Учителите без сертификат могат да преподават онлайн, държавата трябва да осигури антигенни тестове