Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
България е "нищожна цел" за Русия от гледна точка на парите, които Кремъл влива в Европа за купуване на агенти на влияние - политици, журналисти и експерти - а в страната няма мнозинство от последователи на Путин. Това коментира бившият премиер Иван Костов, който описа като "чудовищна" корупционната практика на Москва в ЕС и Великобритания през последните десетилетия.
"Канцлери, министри, лордове, всички са по някакви високоплатени позиции. Това показва, че за Русия България е нищожна цел. Тя никога няма да направи Георги Първанов шеф на "Газпром" или ръководител на големите богати руски компании", каза Костов в интервю за БНР, като даде за пример описаните схеми на злоупотреба с власт в книгата "Хората на Путин" от Катрин Белтън.
Доказателство за липсата на обществена подкрепа в България за руския режим е фактът, че нито един от държавниците, които имат заявена близост до Москва, вече не смее да се заявява като поддръжник на Путин в страната.
"Къде са големите позиционирани говорители? Къде е Първанов? Къде е Станишев, който казваше, че "всички сме виновни" за войната? Къде е сега Станишев да вземе отношение? Къде е Симеон Сакскобургготски, който си каза приказката "С ЕС, но не срещу Русия", но непрекъснато подаваше към Русия? Къде е Румен Радев да говори? Защо сега говорят по-скоро хора, които се представят за общественици, за някакви експерти и политолози, но техните гласове са много слаби в сравнение с тези, които упрекнах, че позициите им са като на руски агенти на влияние в България. Няма ги, защото усещат промяната в съотношението на силите вътре в обществото. Не може един политик да не е чувствителен към това. Знае, че ако се обади сега, ще бъде завинаги зачеркнат. Политиците, които имат какво да губят, те мълчат", каза Иван Костов.
Преходът ще завърши тогава, когато гражданското общество стане по-голямо от посткомунистическата общност, коментира още той. Костов даде пример с историческата промяна, която се случва в Германия и в други държави от Европа след избухването на войната в Украйна.
"Сега изглежда, че има криза на лидери, но тези хора, макар да нямат тези качества, направиха нещо неочаквано от никого - те се обединиха и застанаха зад Украйна. Те загърбиха огромни интереси на своите държави. Аз не знам дали някой в България си представя какви огромни интереси на Германия са жертвани в този момент. Това са милиарди съсипани средства. Това не е нашият АЕЦ "Белене" - това са огромни проекти, като "Северен поток 1 и 2", газохранилища, огромни експортни и импортни връзки с Русия. На тези кризисни процеси заложи Путин - тези слаби лидери не могат да удържат и консолидират. Но те го консолидираха. Защото отдолу, в общественото мнение има огромна симпатия към нападнатата Украйна", каза той.
На 26 септември Иван Костов ще представи новата си книга - "Политиката отвътре" - изследване върху "истинските мотиви, истинските двигатели, истинската съпротива" в държавното управление.
"Политиката вкарва сега много хора в своя оборот, правейки ги зам.-министри, министри, депутати. Но те нямат политическо минало, нямат политическо битие, преди да станат такива. Идеята ми е тези, които ще влизат в политиката, да знаят какво ги очаква вътре и какво тя очаква от тях. Според мен те не са наясно какво тя очаква от тях, по-скоро, отколкото подозират какво те биха желали да намерят, влизайки в политиката. А тя очаква доста отговорност от тях - да вземат решения, да правят трудни избори. Много често трябва да избират между два лоши варианта", каза още той.
Решението за осигуряване на въздушен коридор за НАТО за възпиране на Слободан Милошевич през 1999 г. е моментът, който Иван Костов определя като един от най-тежките в управлението си - отново заради това, че "бяхме изложени на колосални манипулации от страна на Русия".
"Хората, които са тръгнали в политиката, трябва да знаят какво е изпитанието, да се подготвят да го посрещнат. Ако успеят да го посрещнат, значи ще станат политици и ще могат да функционират добре на служба на обществото. Ако обаче не могат да издържат изпитанието, трябва да знаят да се оттеглят", казва още той пред БНР.
Костов твърди, че не е хранил илюзии за мотивите и намеренията на хората в ръководството на СДС през 90-те години, като определи тогавашното ръководство на демократичната общност като твърде разнородно и неориентирано в политическия контекст.
Самият той твърди, че е оглавил СДС не по своя лична инициатива, а под натиск от страна на съмишлениците си в организацията.
"Просто ме накараха да стана лидер на СДС, аз никога не съм имал желание - дотогава си бях експерт, който се занимава с икономика, с финанси, познава тази сфера и иска да помогне на политическата сила със своята експертиза", коментира той.
"Никой не ни учеше как политически се изгражда демокрация. През цялото време бяхме по-слаби от посткомунистическата "общност", ако с това обобщим всички тези сили, които бяха заинтересовани да саботират прехода - а и все още го саботират. Имаше много мощна съпротива от страна на специалните служби и елита на комунистическия режим, които първо, разбираха от тази материя - от конфронтациите в обществото, освен това тези хора разбират от битки, от нанасянето на удари, от демаскирането на противника, от психически атаки, от издевателства върху хората, което си позволяваха много пъти. Тези хора знаят как да бранят и да завземат власт - освен това бяха политически организирани. Докато ние нямахме нито политическа организация, нито единна политическа идея, зад която да застанем, нито някой разбираше от сектора на сигурност - как се водят тези битки. Имаше мощно въздействие от страна на медиите, които бяха изцяло в техни ръце", казва той.
