Иван Костов: Кабинетът рискува членството в еврозоната да започне със свръхдефицит

Бившият премиер Иван Костов предупреди за опасност България да влезе в процедура по свръхдефицит точно след приемането в еврозоната през 2026 г.

Причината за това е, че отчетите на Министерството на финансите за изпълнението на бюджета прикриват действителния размер на касовия недостиг към юни 2025 г.

Ако това продължава, годината няма да приключи с дефицит от 3%, а по-близо до "4 - 4,5 процента от БВП".

"Европейската комисия и Евростат вероятно ще оценят тези практики не просто като временна фискална маневра, а като системно изкривяване на отчетността", пише Иван Костов в публикация за Mediapool.

Той определя това като "репутационен и институционален риск", а не просто счетоводен проблем.

"Настъпването му ще извади на преден план недостатъчната надеждност и съпоставимост на българските публични финанси със стандартите на еврозоната", казва още той.

Костов дава няколко аргумента за твърдението си, че има разминаване между официалните данни на Министерството на финансите и реалното състояние на държавните финанси към юни 2025.

Формално отчетеният дефицит към средата на годината е 3,45 млрд. лв., но "под повърхността се открояват значими несъответствия".
Отрицателното вътрешно финансиране е 4,54 млрд. лв., а голяма част от тези средства "са насочени към капиталови трансфери и увеличаване на капитала на държавни предприятия и на Българската банка за развитие".
Според Костов - това представлява само "техника", с която значителни текущи разходи се маскират като операции по финансиране на дефицита, вместо да се добавят към него.
Външното финансиране е 8,96 млрд. лв., което е двойно повече от текущия дефицит. Новият дълг не е използван единствено за покриване на касовия недостиг, а "в по-голямата си част е пренасочен с въпросните капиталови трансфери".
"Тези операции могат да се представят като инвестиции, но реално представляват изразходване на публични средства, което прикрива по-голям дефицит", казва още той.
Проблеми има и с изоставането на събираемостта на ДДС и акцизи, която засега се компенсира с приходите от корпоративни данъци, но няма гаранции, че годишният план ще се изпълни.
Изразходването на планираните капиталови разходи се бави, което "предполага концентрация на плащанията през последното тримесечие и изместване на риска напред във времето".

Всичко това според Иван Костов означава, че отчетната касова позиция за юни 2025 г. "не отразява реалното фискално състояние".

Той твърди, че при прилагането на европейската методология ESA 100 се вижда, че вероятният дефицит за годината ще се измести "устойчиво над 3%" и че може да достигне до 4-4,5% от БВП.

Ако това се потвърди и в редовните наблюдения на ЕК и Евростат, "правдоподобният сценарий е откриване на процедура по прекомерен дефицит непосредствено след присъединяването" на България към еврозоната".

Ако европейските институции откажат да приемат "техниките за маскиране на касовия недостиг", както Иван Костов предполага, "авторитетът на Министерството на финансите се поставя под въпрос".

"Въпросът вече не е дали фискалната цел за 2025 г. ще бъде постигната, а дали отчетността на публичните финанси ще остане достатъчно надеждна, за да бъде приета от европейските партньори", пише още той.

Фирмите в България не са се втурнали да запълват с дарения дупката в бюджета