Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Целта на американските санкции срещу Делян Пеевски, Васил Божков и Илко Желязков е "унищожаване на корупционните мрежи на нарушителите на човешки права чрез прекъсването на операциите им в щатски долари и активи в САЩ, независимо от причинените съпътстващи щети на икономиката и бизнеса".
"Смисълът на санкциите е да се спре кръвоносната система, паричните операции на корупционните мрежи. И това не е ядрен взрив. Това е изсушаване на тези мрежи, за да не могат да функционират", каза бившият премиер Иван Костов в интервю за БНР.
Той постави два ключови въпроса - защо БНБ все още не е предприело мерки за ограничаване на свързаността на български банки със санкционирани лица, и как се е стигнало до изтичането на информация за готвените наказателни мерки на САЩ срещу Делян Пеевски, който в последните месеци направи серия от формални сделки за прекъсване на пряката си връзка с компании или недвижими имоти.
"Как централната банка защитава българските банки от риск да не попаднат под тези санкции? Ако те продължават да обслужват левовите сметки на санкционираните лица, самите банки ще подлежат на санкции от САЩ. Аз не знам дали УС на БНБ си дава сметка, че така те не пазят интересите на вложителите в такива рискови банки. А ние знаем, че има банки, които първо са давали кредити, след това държат авоари на санкционираните лица. БНБ изпълнява ли дълга си пред обществото или пак ще стане, както стана с КТБ", попита Иван Костов.
Той призова БНБ да публикува документ, в който да предупреди банките за рисковете, които поемат, и да ги накара да излязат с планове как ще намалят и управляват тези рискове.
"Ако не го направи, БНБ ги лишава от основание те да предприемат на свой ред мерките, които трябва да бъдат осъществени в защита на банките и на вложителите", каза още Костов.
Бившият премиер поиска отговор и от страна на американските власти за това "как, кога и от кого е бил предупреден Пеевски, за да се опита да прикрие собствеността си с фалшиви продажби на свои активи и участия".
"Всички видяхме, че той изпълни множество маневри, за да изчезне от собствеността на много фирми. Как става това нещо? Знаеше ли някой в България, че точно той ще бъде санкциониран - и той, и другите? Не. Откъде той е разбрал? Това е много съществен въпрос, защото от него зависи ефикасността на санкциите - могат ли да постигнат целите си, след като предварително са предупредени някои от тези, срещу които са насочени?", каза Костов.
Той защити мерките на служебното правителство по изготвянето на разширени списъци от юридически лица, притежавани и контролирани от санкционираните, чийто достъп до държавен ресурс ще бъде спрян.
"Никой не може да задължи ръководителите на държавните фирми, след като са били предупредени, да участват в операции със санкционираните фирми и лица. Правителството ги е предупредило, че това означава да поемат голям риск. Това не са черни списъци. Това е управление на криза, за да не достигне тя до държавните активи и предприятия. Правителството се стреми да опази стопанисваната от него собственост", каза още Иван Костов.
В интервюто си той защити кадровите решения на служебния здравен министър Стойчо Кацаров по отношение на смяната на ключови кадри в системата на здравеопазването - вкл. пенсионирането на Тодор Кантарджиев от Националния център по заразни и паразитни болести.
"Когато се твърди, че антикризисната политика е била успешна и били спасени хиляди човешки животи, ми се налага да посоча един ужасяващ факт - България е втора след Перу по загуба на населението по повишена смъртност. Не казвам, че тези хора, които са били начело, не са дали всичко от себе си. Но техните възможности са били малко по-големи от тези на Перу и по-малки от всички останали здравни специалисти, системи, политически правителства и други в целия свят. Наглост и безобразие е пред хората, които загубиха близките си и са инвалидизирани, да се твърди, че си управлявал най-добре кризата", каза Иван Костов по повод защитната теза на проф. Кантарджиев.
Единствената партия, която има шанс да състави правителство след изборите на 11 юли, е "Има такъв народ", каза още той.
"ГЕРБ е в глуха изолация, даже тези дни от него се отказаха и т.нар. патриоти. БСП поради тежките си обременености и съавторството на този модел, който сега трябва да бъде "изчегъртван", също не е в състояние да събере мнозинство и да управлява.
Единствените, на които се пада тази отговорност, са "Има такъв народ" - каквото и да означава това. Те имат основание да не желаят да си партнират с ГЕРБ, БСП и ДПС. През 2009 г. дойде правителство с обещание да се справи с този проблем. Дори тогава демократичните формации се опитаха да му помогнат да управлява. Оказа се, че всеки, който прави компромис със статуквото, което охранява властта, довела до корупцията, се превръща в инструмент на властта, а не в реформатор. Капаните са много. ИТН са видяли, че това се случва в България и се стремят да се предпазят", каза още Иван Костов.
И на трети избори да тръгнем, няма да има изход, ако няма консенсус за това как да излезем от трайната политическа криза в България - как да се конструират наново службите за сигурност и съдебната система, как тя да функционира така, че да гарантира върховенството на закона, предупреди той. Костов изтъкна като позитивен пример поведението на "Демократична България", които държат темата за съдебната реформа като приоритетна от самото начало.
"Не виждам въобще да се дебатира по това, което предложиха. Те са умерени, не стигат в крайности, няма истерия, няма шоу, опитват се да бъдат позитивни. Опитват се да подскажат тона на останалите, но не се получава някакси", каза той.
Дебатът за предстоящите реформи трябва да започне по същество и да се подкрепи с изрична съвместна декларация, която трябва да се съгласува още преди изборите, призова Костов.
Без да станат екип, без много хора да са с едно виждане за това какви реформи трябва да се направят, не може да се направи стъпката напред. Не може да го направи само една партия, защото няма капацитет, нито опит, нито доверие, каза той.
