Иван Костов: Време е за антиинфлационна политика, не за самозаблуда

Ако правителството не предприеме навременни действия, инфлацията в България може да излезе извън контрол, предупреждава бившият премиер Иван Костов. В анализ, публикуван в сайта Mediapool, той очертава конкретни мерки, които според него могат да бъдат приложени незабавно, за да бъде овладян вътрешният натиск върху цените.

Какво предлага Костов:

• Ограничаване на темпа на нарастване на заплатите, особено в публичния сектор

• Отлагане на увеличенията на административни такси и акцизи

• Стимули за местното производство, което предлага по-ниски цени

• Насърчаване на конкуренцията, включително чрез внос на работна ръка

• Спиране на автоматичното прехвърляне на по-високите разходи върху крайните цени

• Въвеждане на временни тавани на търговските надценки за основни стоки като храни и лекарства

• Мерки срещу сивата икономика – намаляване на лимита за кешови плащания до 2000 лв., забрана за покупка на имоти и коли в брой, задължителна електронна отчетност в реално време към НАП

• Облекчения за малки фирми, които преминават на светло

Костов подчертава, че овладяването на инфлацията не може да бъде задача само на БНБ. „Необходими са действия на изпълнителната и законодателната власти: административни, фискални и структурни. И то – навреме“, посочва той.

По думите му, управляващите не бива да се успокояват от статистиката за овладяна инфлация. Основният вътрешен инфлационен двигател – политиката на доходите – остава активен.

През март 2025 г. средната работна заплата е нараснала с 11.1% на годишна база, докато инфлацията е едва 2.9%, показват данни на НСИ. Това означава реален ръст на покупателната способност от около 8%, а на пенсиите – близо 7%. В същото време производителността на труда расте само с 2.8% – несъответствие, което създава сериозен икономически дисбаланс.

„Изпреварващото нарастване на заплатите спрямо производителността увеличава разходите за труд и оскъпява произведените у нас стоки и услуги. Това е инфлация на предлагането. Именно този процес се наблюдава в България сега“, пише Костов.

Опасна комбинация: доходи, страх и сива икономика

Значителна роля за увеличаване на инфлацията има сивата икономика, която съставлява около 31–32% от БВП. С наближаващото въвеждане на еврото, „скрити пари“ излизат на повърхността, често се влагат в имоти или луксозни стоки, и така отново допринасят за покачване на цените.

Причината – фиксираният курс към еврото създава усещане за последен шанс за "парично убежище".

Според Костов, този ускорен "спринт" на сивия сектор към консумация и инвестиции не се регистрира в официалната статистика, но създава допълнителен натиск върху цените. Така се създава важен, макар и трудно проследим източник на инфлация.

Политическата несигурност и обществените страхове създават допълнително напрежение върху цените. Според Костов, кампаниите срещу въвеждането на еврото, включително от страна на президента, подхранват инфлационни очаквания.

„Страхът е най-силният проинфлационен фактор. Когато гражданите и бизнесът очакват инфлация, те бързат да харчат. Това увеличава търсенето, вдига цените и ускорява спиралата“, предупреждава той.

Време за политика, а не за самозаблуда

„Не е време за самозаблуда“, категоричен е Костов. Той припомня, че страната вече е преживяла тежка инфлационна криза в края на 90-те години.

Днес рисковете са различни, но също така сериозни – и според него изискват ясен план още преди приемането на еврото, при подготовката на бюджета за 2026 г. и в общата фискална и парична стратегия.

„Ако има доверие във властта и ясен план за действие, страната може да премине успешно през този чувствителен преход – без инфлацията да увеличи броя на хората в риск от бедност“, завършва анализа си Костов.