Иван Костов: Време е за антиинфлационна политика, не за самозаблуда

Ако правителството не предприеме навременни действия, инфлацията в България може да излезе извън контрол, предупреждава бившият премиер Иван Костов. В анализ, публикуван в сайта Mediapool, той очертава конкретни мерки, които според него могат да бъдат приложени незабавно, за да бъде овладян вътрешният натиск върху цените.

Какво предлага Костов:

Ограничаване на темпа на нарастване на заплатите, особено в публичния сектор
Отлагане на увеличенията на административни такси и акцизи
Стимули за местното производство, което предлага по-ниски цени
Насърчаване на конкуренцията, включително чрез внос на работна ръка
Спиране на автоматичното прехвърляне на по-високите разходи върху крайните цени
Въвеждане на временни тавани на търговските надценки за основни стоки като храни и лекарства
Мерки срещу сивата икономика – намаляване на лимита за кешови плащания до 2000 лв., забрана за покупка на имоти и коли в брой, задължителна електронна отчетност в реално време към НАП
Облекчения за малки фирми, които преминават на светло

Костов подчертава, че овладяването на инфлацията не може да бъде задача само на БНБ. „Необходими са действия на изпълнителната и законодателната власти: административни, фискални и структурни. И то – навреме“, посочва той.

По думите му, управляващите не бива да се успокояват от статистиката за овладяна инфлация. Основният вътрешен инфлационен двигател – политиката на доходите – остава активен.

През март 2025 г. средната работна заплата е нараснала с 11.1% на годишна база, докато инфлацията е едва 2.9%, показват данни на НСИ. Това означава реален ръст на покупателната способност от около 8%, а на пенсиите – близо 7%. В същото време производителността на труда расте само с 2.8% – несъответствие, което създава сериозен икономически дисбаланс.

„Изпреварващото нарастване на заплатите спрямо производителността увеличава разходите за труд и оскъпява произведените у нас стоки и услуги. Това е инфлация на предлагането. Именно този процес се наблюдава в България сега“, пише Костов.

Опасна комбинация: доходи, страх и сива икономика

Значителна роля за увеличаване на инфлацията има сивата икономика, която съставлява около 31–32% от БВП. С наближаващото въвеждане на еврото, „скрити пари“ излизат на повърхността, често се влагат в имоти или луксозни стоки, и така отново допринасят за покачване на цените.

Причината – фиксираният курс към еврото създава усещане за последен шанс за "парично убежище".

Според Костов, този ускорен "спринт" на сивия сектор към консумация и инвестиции не се регистрира в официалната статистика, но създава допълнителен натиск върху цените. Така се създава важен, макар и трудно проследим източник на инфлация.

Политическата несигурност и обществените страхове създават допълнително напрежение върху цените. Според Костов, кампаниите срещу въвеждането на еврото, включително от страна на президента, подхранват инфлационни очаквания.

„Страхът е най-силният проинфлационен фактор. Когато гражданите и бизнесът очакват инфлация, те бързат да харчат. Това увеличава търсенето, вдига цените и ускорява спиралата“, предупреждава той.

Време за политика, а не за самозаблуда

„Не е време за самозаблуда“, категоричен е Костов. Той припомня, че страната вече е преживяла тежка инфлационна криза в края на 90-те години.

Днес рисковете са различни, но също така сериозни – и според него изискват ясен план още преди приемането на еврото, при подготовката на бюджета за 2026 г. и в общата фискална и парична стратегия.

„Ако има доверие във властта и ясен план за действие, страната може да премине успешно през този чувствителен преход – без инфлацията да увеличи броя на хората в риск от бедност“, завършва анализа си Костов.