Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
“Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят" - гласи една от популярните кухи фрази, с които някои хора аргументират собствената си гражданска пасивност. Да не кажем безотговорност. Фразата никога не е била чак толкова грешна, колкото погледната от перспективата на днешния ден. И въпреки че свикнахме да гласуваме през няколко месеца и дори да харесваме служебните правителства повече от редовните, истината е, че изборите на 19 април промениха всичко. Резултатът от гласуването изненада дори победителя Румен Радев - видя се с просто око в едно от включванията му в изборната нощ.
Какво всъщност стана и какви изводи можем да направим от числата, които виждаме.
Непоносимостта към Бойко Борисов и Делян Пеевски е основното гориво на тези избори. И то си намери ясен проводник.
Можем да твърдим това, дори и само ако се върнем няколко гласувания назад - въпреки че ГЕРБ се държеше на стабилните 24-26 % с ниска избирателна акитивност, вотът беше кристално ясен - срещу статуквото. Не ГЕРБ и ДПС бяха електорално силни, а опозицията им беше електорално слаба.
Появата на Румен Радев не дойде с ентусиазъм и голяма медийна еуфория (логично след 9 години в президентството), но тя беше достатъчна, за да намери и оползотвори най-малкото общо кратно между повечето български граждани - нетърпимостта към корупцията в особено големи размери.
Мащабът на кампанията - най-вече финансовия - беше знак за негласен консенсус и сред българския бизнес, който традиционно плаща сметката на политиците. Между редовете се четеше, че промяната няма да продължава, а ще се случи на 19 април.
Младите гласуват като старите.
Младостта не е порок, нито е актив. В общество без авторитети, в което единствената здрава клетка е семейството (виж изследването ни "Млада България"), политическите предпочитания често се формират у дома. За поколение, което до късна възраст живее с родителите си, не е никак чудно, че гласува като по-старите вкъщи.
Социологията не може да се ползва нито за моментна снимка, нито за реална картина.
Ние от “Булевард България” отдавна предупреждаваме за провала на социологията, но този път няма да злорадстваме много. Дълги години социолозите четяха бъдещето от телевизора.
След това започнаха да дават “моментна снимка”, за да стигнем до точката, в която нищо от това не е истина, защото хората “лъжат”, “страх ги е” и “нямат доверие”. Цитатът е сбор от изказвания на Първан Симеонов (“Мяра”) и Андрей Райчев (екс. “Галъп”).
Картината преди изборите, в която между ГЕРБ и партия на Румен Радев имаше 5-6 процента разлика, меко казано няма връзка с реалността на 19 април.
Това са фактите и те са напът да убият една цяла професия, от която няма да има нужда, ако лайковете и споделянията в социалните мрежи са по-показателни за голямата картина.
Нито куче със салам може да се плаши, нито българин с Русия
Докато не сменим учебниците по история, не отделим патриотизма от любовта към Москва, и не започнем да прилагаме поговорката, че "приятелството си е приятелство, но сиренето е с пари”, Русия ще си остане нещо близко за българския народ.
Проф. Евелина Келбечева започна този кръстоносен поход с “Второто освобождение”, но една птичка пролет не прави. На дете, на което алгоритъмът от бебе предлага “Маша и мечокът”, трудно ще обясним за една нощ, че трябва да избере премиер, който гледа само на Запад. Особено ако като родители не сме сигурни в това.
С приятелите на градската десница не ѝ трябват врагове.
Ако половината хора от листата се борят с преференции срещу другите в същата тази листа, а през това време хората, които формират общественото мнение, анализират фона и шрифта на рекламните визии, работата е обречена. Това не е отбор, а е брак по сметка и всички съседи знаят това. Приятелите им също.
Купеният вот променя изборния резултат. Честният вот - също.
Дълги години експертите по избори изтъкваха предимствата на пропорционалната избирателна система, при която малките дефекти се компенсират от крайния резултат. Десетките хиляди преференции за хостеса от Варна будеха учудване, но щетите винаги се брояха по проблемни секции и никоя държавна институция не искаше или не можеше да навърже голямата картина, в която партии се промъкваха над 4-процентовата бариера със стотина хиляди гласа.
Сега резултатът на ГЕРБ с под 500 хиляди гласа, а и липсващите 4% на ДПС - на база първоначалните очаквания - показват, че нещо липсва. Срещу това стоят ясни сигнали за контролиран вот, които този път МВР огласи. Не, че прокуратурата се трогна много, но явно сме на етап, в който дори само видимостта върши някаква работа.
Дали някои хора се движат със силните на деня, както са казали на служителите си в "Центъра за градска мобилност" в София, или цели масиви от гласове липсват заради работата на МВР? Вероятно и двете. Но купеният вот променя играта, дори и да не сменя посоката.
Когато не можеш да капитализираш вълната на недоволство, идва следващият, който може.
"Продължаваме промяната" плати шоуто на протестите, но друг се качи на вълната. Това е късата версия на този разказ. Още през декември стана ясно, че шествията в традиционно пасивни градове като Пловдив и Варна крият електорална изненада. Сега само си потвърдихме, че сме били прави.
Хората не викаха "не искаме Орбан", а “Когато - па...”. В крайна сметка и Орбан Па, и Шиши Па.
Цените побеждават външната политика.
Няма бизнес в България, който да не ви каже, че това е крайно сензитивен пазар. Ако беше друго, Lidl, Kaufland и Billa щяха да рекламират краставици без нитрати, а не краставици за 1,27 евроцента.
Като инфлацията вдига цените, а еврото онагледява обедняването ви, няма смисъл да се спори. И тук стигаме до следващия извод:
В кампания трябва да казваш, какво искат да чуят хората, а като управляваш - да правиш, каквото трябва.
Имаше едни избори, които Бойко Борисов спечели като кмет, като единственото му обещание беше да запълни дупка на пътя близо до bTV.
Сигурно и това нямаше да обещае, ако не го бяха питали за точно тази дупка. Кампанията не е време за сложни лекции по икономика, нито за концепция за здравна реформа - по избори се казва къде е проблемът. С прости думи.
Никой не може да спечели България от София. Без ходене на терен не става.
Кебапчията Захари ще гласува за "Прогресивна България", защото Румен Радев го е питал: ”Ей, как ги правиш тия кебапчета?”
Румен Радев може да напише книга за българското село, докато други бъркат Карлово и Калофер. "Око да види, ръка да пипне" са казали хората.
Да питаш как са децата в чужбина понякога има по-силен ефект от това да говориш за бюджетния дефицит. Последния всеки го има.
И накрая бонус:
Дънки и официално сако не е добра комбинация - или си по дънки, или си с костюм.
Ако служебният премиер Андрей Гюров ви “стои добре”, то хич да не е е и защото костюмът му е по мярка.
Политиката изисква приличие. Понякога се демонстрира дори и през дрехите, където има етикет. И той не може и не трябва да се разчупва, особено в кампания. И никога не е добре със сако Hermes да помагате на бедните.
За първи път от създаването си ГЕРБ губи с толкова голяма разлика
"Изборите приключиха, ние не". МВР с над 900 сигнала за купуване на гласове в полза на ДПС и ГЕРБ
