Занимава се с дизайн и изкуство "откакто се помни”, а хобито ѝ е да се явява на състезания по дебати. Можете да говорите с нея за почти всичко - само без математика. Тя е Рада Димитрова - веднъж като я видите, не можете да я забравите. Фина, висока девойка, с дебела очна линия, сериозен, граничещ със загадъчен вид и пълна с изненади.
Рада вече е в света на големите - въпреки че е ученичка в СофтУни, тя ходи на работа, посещава уроци по дизайн и не желае да губи време в детски неща. За това лято е планирала първата си изложба от дигитални картини.
Рада е поредният ни участник в проекта ТийнТок, с когото се опитваме да разберем как изглежда светът на хората от 13 до 19-годишна възраст.
Като истински добра домакиня тя ни приготвя чай и завързва класически small talk.
Нейните приятели индийците
Влиза в света на изкуството още като малка, а индийците в Youtube са най-добрите ѝ приятели.
“Докато другите деца си играеха с кукли и гледаха Mean Girls, аз се прибирах всеки ден след училище, взимах си играчките, снимах и ги монтирах на някаква безплатна програма. На 10 г. вече настоявах нашите да ми купят iMovie, защото това бяха дните, когато на iPad 4-ката нямаше приложение за монтаж”. Родителите "инвестират" в приложението "за моето професионално развитие и така започнах със сериозните занимания и до днес", разказва.
В момента Рада се специализира в плакат и бранд идентичност. Ходи при нейния “фантастичен учител по дизайн” Филип Попов и едновременно с това му асистира. Изкарва си и пари като прави банери или някаква друга дребна дизайнерска работа.
Казва, че мисълта ѝ работи по “шашав начин” - препуска, а тя самата тича след нея - вместо да я е хванала за ръчичка и просто да я води.
“На много хора работният им процес е да седнат, да скицират, да обмислят, да направят рисърч. Аз си го визуализирам - сънувала съм го или съм го видяла в медитация, или някак си ме е “ударил”. Така е и с моя вътрешен свят, не мога да го обясня. Единственият начин е да го визуализирам.”
Казва, че държи на родителите си добрия вкус, които са го възпитали у нея от ранна детска възраст. Когато започва да ходи сериозно на уроци, вече има много познания в различни сфери:
“Имаше го огънят, но трябваше да му се доналее бензин”.
Определя стила си като “експресивен”. Черпи вдъхновение от работата на пионери в дизайна като Ейприл Грейман, Невал Броуди и Сол Басс.
“Искам да направя изложба през лятото с мои графични картини, които са насочени към вътрешни травми. Самата серия се казва ‘‘Не можеш да избягаш от себе си“. Половината от тях са готови”.
В стаята си Рада ни показва картините си. Впечатляващ труд за човек на 17 години. Когато работи, Рада се отнася за часове, слива ден и нощ. Онова, което истински я вълнува, е вътрешният свят - “искам да успея да го покажа и да го обясня на останалите по някакъв начин”.
За да се подреди, Рада си води дневник. Вярва, че любопитството е в основата на всичко, особено на вдъхновението в изкуството.
Единственото, към което не проявява особено любопитство, е училището. Ходи няколко пъти в седмицата без особен ентусиазъм и още в края на 11 клас смята да кандидатства в университет, за да може, ако я приемат, да не ѝ се налага да е много прилежна в 12-и.
Да не се объркате - Рада е доста амбициозна и със силен състезателен дух. Някои битки просто не са ѝ на нивото. “Аз съм отличник, била съм отличник цял живот. Никога не съм отваряла учебник, то е елементарно.”, казва тя с уговорката, че от това уравнение вадим математиката: “Тя не фигурира тук, тя не съществува (смее се)".
Борбената натура се вижда и от хобито ѝ. “Винаги съм била много взискателна към себе си и изключително състезателна като характер. Отивам на дебати с идеята какво искам да постигна като минумум и ако не взема 10 медала, съм готова да започна да рева.”
Има нещо, без което Рада казва, че не може да живее. И то е музиката. Слуша постоянно и със слушалки. Топ музикантите в плейлистата ѝ са незнайни за широката публика, част от тях са стари - от 80-те, други вече не са между живите:
“Един от любимите ми артисти е Макс Винсент, той е ню уейв, дори по-точно е дарк уейв като стил, и е много специфичен. Сърбин, умира 2004 г. Абсолютно непопулярен, но гениален. Намерих го с много ровене, човек много трябва да се рови.”
“Слушам много Soft Cell, Duran Duran, Depeche Mode… аз съм най-големият фен на Duran и Джон Тейлър (на бас китарата в групата) - в друг живот е мой мъж”.
ТийнТок е авторски проект на "Булевард България". Партньори в него са ни френският дермокозметичен бранд BIODERMA, част от семейството на екобиологична компания NAOS и бижутерийната марка Pandora.
От години Bioderma натрупват знание и експертиза в една много деликатна сфера – грижата за кожа, склонна към акне, което неизменно е свързано с качеството на живот и самочувствието на децата.
Със серията си Pandora Me бижутерийният бранд, от своя страна, се обръща именно към тази най-млада възрастова група, която все още търси отговора на въпроса кой съм.
Стила си определя като gothic, въпреки че намира “това цялото нещо със субкултурите за много абстрактно”. Понеже е цялата в черно и с тъмен грим, я питаме дали gothic културата не е малко мрачна.
“Не, хич. Хората, които слушат готик, те са ню уейв, много са весели, просто носят черно.”, обяснява ни и добавя, че тя самата всеки ден изглежда различно.
“Днес съм изцяло в черно, утре например ще съм супер ню уейв – вратовръзката, ризата и огромните цветни панталони. Винаги съм се възхищавала на хората, които изглеждат странно.”
Дрехите си намира в магазините за втора употреба. Един от най-добрите ѝ приятели иска да се занимава с моден дизайн и той е човекът, който ходи на лов из цяла София. Голяма част от облеклото ѝ е от него. “Преди си поръчвах дрехи или отивах до мола, но този тип неща не ми харесват вече, искам да е много по-персонално, по-лично.” Факт е, че стилът ѝ е доста специфичен и я допълва. Гримът е част от него. Успокоява ни, че го прави “много бързо - за 30 минути”.
“Очната линия е 5 минути. Останалите 25 са за фон дьо тен, коректор, контур, сенки, червило, руж, мигли. Сама се научих. С тюториъли. В един момент като виждаш как някой изглежда и като имаш някаква база знания как работят нещата,,ги навързваш.”
За себе си признава, че често се лута между крайни настроения - нещо много типично за възрастта, която е като пролетно време - облаците се събират изведнъж и могат да доведат до буря от емоции.
Вкъщи нивото на взаимоотношенията е променливо - понякога се сдърпват леко, рядко се стига до скандали. Родителите ѝ винаги я подкрепят.
Карат се главно за пространство - впечатляващо точна формулировка за някого на 17 години.
"Родителите ми са страхотни хора, но често са или много дистанцирани, или много нахлуващи. Рядко е по средата. Едно от двете. Pick your enemy е положението, нямаш много право на избор.”
Разказва, че често я бомбардират с въпроси, които тя усеща не като интерес към нея, а по-скоро като тяхно право да разберат и да знаят. Понякога е фрустриращо, казва тя.
Друг път се прибира и не получава вниманието, което очаква. Дава пример и с кучето им, порода корги. Взели са го, когато тя е била на 10 г. - периодът, в който почти всички деца искат много силно домашен любимец.
“Той обаче се влюби в майка ми и това беше. Моето куче беше “мое куче” за месец. Имаше един момент, в който супер много ревнувах от него, защото майка ми се прибира от работа, мен ме игнорира, обаче: ,,Ооо, Треворче“, и аз изперквам. Мамо, питай ме как ми е минал денят!”
По отношение на споделянето смята, че е открита за много неща. Повече с майка си, но и немалко с баща си. Все пак някои неща си остават между жени.
На няколко пъти в разговора споменава и “най-добрия ми приятел”, но всеки път това се оказва различен човек.
“Познавам много хора, но истински близките ми приятели са само няколко”, уточнява тя.
Рада няма много свободно време. Цялата ѝ седмица е работа, рисуване, работа, рисуване. "Уикендите ще се съберем у някого и това е".
Когато е била на 14-15 г. животът е бил друг: висене на Съветска, пиене на бира - “за да сме готини” - и слушане на Pantera от колонка.
“Това да опънеш един много тежък метъл на Паметника на съветската армия си беше всичко. И да водиш едни безумни разговори, които продължаваха часове.” Според нея, ако си над 16 г. и продължаваш да правиш това, вече е супер странно. След периода със сбирките в "9-те кръга на Ада" - както тя и приятелите ѝ наричат популярните места за срещи на младите, "накрая ставаш човек, евентуално, ако решиш да станеш човек. От теб зависи.”
Работата и дизайнът ѝ действат разтоварващо. Когато и от това ѝ гръмне главата, играе видео игри с приятели - “да стрелят по някакви хора”. В последно време играе Valorant - от създатели на League of Legends.
“Играя видеоигри, откакто се помня.” С книгите не е точно така.
“Ненавиждах да чета допреди 3-4 г. Мразех, защото баща ми през цялото ми детство ми повтаряше: “трябва да четеш, трябва да четеш”! “
Сега обаче има периоди, в които чете много. Миналия месец е чела Камю, Хармс, Маяковски, Вонегът...
“Много си разменяме и препоръчваме книги. Например Вонегът не е мой избор, а на един много добър приятел. Не ми допадна обаче. Подхванах Маяковски, после прочетох още малко от Вонегът. Чета едно, после чета трето.”
Добавя и че книгите при нея са тясно свързани с дизайна. Когато рисува нещо, иска да знае цялата му символика.
“Диаболизмът и екцистенциализмът са много интересни и искам да науча повече, самите значения, например огледалото в диаболизма, искам да нарисувам нещо с огледало, да знам цялата символика, за да мога да го изиграя добре.”
Следващите няколко години Рада вижда своя път в чужбина - харесва ѝ Прага - заради симбозата между минало и настояще. Гледа също и университети в Австрия. Но градът, в който е влюбена, е Берлин. Допада ѝ, че германската столица има отношение към музика и особено, че е голяма сцена за електронната музика.
“Бях там преди 2 години. Аз съм пътувала много - за което съм супер благодарна, и никога не съм плакала със сълзи в самолета на връщане. В Берлин обаче за първи път се чувствах все едно съм на място си.”
Идеята на Рада е там да учи магистратура. А дотогава ще рисува. Има много какво да каже за демоните в главата си.