Изкуството на добрия късмет - как да се възползваме от случайността

Александър Флеминг открива пеницилина, защото една от лабораторните му стафилококови култури, изложена на въздух, хваща плесен. Историята на човешкия и технологичния прогрес е пълна със случайности и злополуки. Много от най-интересните открития са направени само защото хората са изпуснали или разлели нещо.

Кристиан Буш е икономист от Хайделберг - живее в САЩ, където преподава в Нюйоркския университет. Чете лекции и в London School of Economics. Темата, която го интересува е как случайностите влияят на живота ни и как да се възползваме максимално от тях - професионално и лично.

Автор е на книгата "The Serendipity Mindset: The Art and Science of Creating Good Luck" /"Серендипната нагласа: Изкуството и науката да създаваме добър късмет."

Серендипността е "щастлив инцидент": нещо, което илиза извън плана ни, но ни води да неочкавано добър край. Точно като откриването на пеницилина. Думата произлиза от персийската приказка "Тримата принцове от Серендип", в която героите попадат на открития, които не са търсили, но, благодарение на своята прозорливост, успяват да намерят.

Може би си спомняте филма на Питър Челсън "Serendipity", преведен у нас като "Знак на съдбата", в който героите на Джон Кюсак и Кейт Бекинсейл се влюбиха и събраха въпреки и точно заради щастливите случайности, които ги водеха към едно и също място.

Терминът "serendipity" е въведен от английския философ Хорас Уолпол през 1754 и добре описва много научни открития, до които се стига по силата на късмета - гравитацията, менделеевата таблица, електрическата крушка. Често небрежността в науката води до гениални открития.

Щастливите съвпадения често са пасивни - като например да се родиш в богато семейство, обяснява Кристиан Буш в интервю за "Зюддойче Цайтунг".

Има обаче и активни щастливи случайности. Въпреки че не можем да контролираме дали нещо неочаквано ще се случи, това, което ни е подвластно, е нашата реакция към него. Успешните хора често казват, че са имали късмет с нещо. Но ако погледнете по-отблизо ситуациите, за които те говорят, ще откриете, че в повечето случаи настройката им към живота и културата им, правят случването на подобни щастливи съвпадения по-вероятно. И това е нещо, което се научава.

They’re here! Overjoyed to see (and hug!) the German edition of "The Serendipity Mindset" for the first time! "Erfolgsfaktor Zufall" is very close to my heart and I’m looking forward to spending more time in Germany—and hope to see many of you!—during my https://t.co/7GNevC4GIn… https://t.co/pubsZocwtP pic.twitter.com/3223CoUEVL

— Christian Busch (@ChrisSerendip) February 17, 2023

Буш дава пример с експеримент с две групи хора - едните са самообявили се за "каръци" , а другите се възприемат като "късметлии".

Представителите и на двете групи трябва да направят едно и също - да пресекат улицата, като не знаят, че всичко се снима със скрити камери, че на улицата лежи банкнота от пет паунда, а на масата до бара седи успешен бизнесмен, който може да сбъдва големи мечти.

Това, което се случва, е че късметлиите вървят по улицата, виждат парите, взимат ги, отиват в кафенето, сядат до бизнесмена. Запознават се, говорят си и си разменят визитки. Не се знае какво ще се случи по-късно, но вече е налице възможност от това ново запознанство да излезе нещо.

Каръците вървят по улицата, не виждат парите, поръчват си кафе и сядат до бизнесмена, но не му обръщат внимание. И това е всичко.

Накрая и двете групи отговарят на въпроса "Как мина денят ви?". Късметлиите казват "Страхотно!", а каръците: "Скука".

Много проучвания показват, че в зависимост от начина, по който подхождаме към живота, имаме повече или по-малко шансове за късмет, казва Буш.

Случайността е само първата стъпка. Втората важна стъпка е да разберете и да използвате това неочаквано наблюдение или среща. Трябва да видите връзките или мостовете между хората и информацията там, където другите виждат разделения, смята икономистът.

От случайни срещи и разговори възникват много интересни идеи. С начина, по който водите разговор, вече можете да създавате "случайност".

Вместо просто да водите общ разговор по време на публично събитие, можете да опитате да навлезете в по-голяма дълбочина. Хвърлете две или три кукички: „Аз съм архитект, но всъщност се интересувам от електромобили и от Пикасо“. Така че бързо да намерите най-много допирни точки за с партньора отсреща - така се раждат щастливите случайности.

"Шансът за случайни, щастливи връзки се увеличава, когато познаваме много хора, но аз самият съм по-скоро интроверт и много случайни неща идват от "тихи" източници - когато чета книга, гледам филм. Понякога е достатъчно да отидете на работа по друг маршрут и да вървите по улицата с широко отворени очи. Внезапно виждате книга на витрина, която ви дава нови идеи. Става въпрос за повторното създаване на онази откритост, която сме имали като деца.", казва Кристиан Буш.

Разбира се, много хора се страхуват от случайностите и се опитват да планират максимално, за да избягват рисковете. Така ни възпитават в училище: направете план, помислете внимателно какъв искате да станете, когато пораснете. Повечето хора смятат, че животът им е линеен, но поглеждайки назад, разбират, че това не е вярно. Почти винаги има много случайности - хубави и лоши, които са ни довели до мястото, където сме.

Разбира се, срещата с неочакваното може да е плашеща и никой не говори за това никога повече да не планираме нищо - напротив, става дума за включването на неочакваното в нашия план.

Докато Стив Джобс стои начело на Pixar, той кара архитектите да проектират сградата на компанията по такъв начин, че да има възможно най-много неволни срещи между хора. За кратко дори има идеята тоалетните да бъдат разположени в атриума, което в крайна сметка не се случва.

Кафе машината, местата за пушене - това са все кътове с потенциал за предизвикване на случайността.

Кристиан Буш цитира психиатъра-екзистенциалист и основател на логотерапията Виктор Франкъл, който пише, че "невинаги можем да избираме кои ситуации да се случват, но винаги можем да избираме как да реагираме на тях".

"Човек трябва винаги и във всичко да вижда положителното - поне този, който владее изкуството да живее. Става въпрос за това, какво може да бъде спестено на човек в бъдеще, но и за това какво му е спестено в миналото. Всеки трябва да е благодарен на такива щастливи случайности и да си спомня за тях, да ги отбелязва като паметни дни и да ги празнува." (В. Франкъл, "Ненаписаното в моите книги").