Служебното правителство е предложило нови спорни поправки в Закона за защита на класифицираната информация.
Водещата сред тях е създаването на възможност определени данни да остават под специална защита "до отпадане на основанията" за това - т.е. безсрочно.
- Друго странно предложение е идеята да се прекратяват правомощията на кметове, които не са подали заявления за достъп до класифицирана информация или са с отказан достъп от ДАНС.
Това изглежда като пряко продължение на скандала между ГЕРБ и кмета на София Васил Терзиев, който с няколко месеца беше забавил процедурата за достъп.
Промяната обаче създава двоен стандарт - такова изискване със заплаха от отстраняване от длъжност никога не е имало за други пряко избирани от гражданите органи като президент или народни представители.
Това влиза в противоречие и с третото предложение за промяна: да не се извършва проучване за надеждност по отношение на вицепрезидента на Република България, предвид мястото в управлението на държавата и неговите функции, които обуславят правото му на достъп до класифицирана информация без необходимостта от проучване.
Целият текст на проектозакона е публикуван в първия работен ден на 2025 г. в Портала за обществени консултации. Забележките по него могат да се подават в едномесечен срок.
Може ли да има безсрочни държавни тайни?
В момента най-дългият срок за защита на строго секретна информация е 30 години. Според оценката на ДАНС за въздействие на закона обаче, можело да има информация с по-ниско ниво на защита с "обективна нужда" да бъде защитена за по-дълъг период.
Например: комуникационни и информационни системи, военновременни планове, данни за възложени военновременни задачи, дълготрайни материални активи, данни за защитени лица, плаки за отпечатване на български банкноти и българските лични документи и др.
Законът обаче не позволява да се удължават сроковете за защита по усмотрение на службите.
Може ли ДАНС да уволнява кметове, като им откаже достъп до класифицирана информация?
Кметът на община в България е т.нар "ръководител на организационна единица" и при изпълнение на функциите си той има достъп до класифицирана информация.
Според ДАНС обаче имало "множество случаи", при които кметовете не подават заявления за проучване за надеждност, но продължават да получават достъп до класифицирана информация. Това, според мотивите на проекта, създавало рискове от нерегламентиран достъп до класифицирана информация от страна на кметовете.
В България има 265 общини, но само в един случай неподаденото заявление се оказа национален въпрос - при кмета на София Васил Терзиев.
През лятото на 2024 г. от ГЕРБ вдигнаха въпроса в Народното събрание и искаха обяснения от Димитър Главчев по случая. Терзиев все пак е подал заявлението си през юли, след като му е съставен акт.
Решението, което служебният кабинет предлага, обаче отваря вратата за политически произвол - прекратяване на пълномощията при неподадено заявление, при отказ за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация или при отнемане на това разрешение.
Не е ясно защо избран по демократичен начин кмет се третира по различен начин от депутатите и президента, които не се подлагат на проверки за надеждност, а имат право да четат класифицирани доклади.
Не е ясно и защо същият служебен кабинет предлага вицепрезидентът да се изключи от задължението за проверка за надеждност, за да може да върши законовите си пълномощия, но за кметовете се въвежда подобна санкция.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
