В съвременната си версия въпросът дали яйцето или кокошката са се появили първи може да се перифразира така – първо идва нуждата или първо идва услугата, която я създава. На пръв поглед изглежда нелогично човек да търси нещо, за което дори не подозира, че е възможно да съществува. Но също толкова лишено от логика е и предлагането на услуга, за която още няма ясно формулирана нужда.
При мобилните мрежи обаче условието, което отключва потреблението, често е качеството. Когато връзката е стабилна, бърза и налична на повече места, хората започват да я използват по-смело.
През февруари тази година Yettel получи деветия си пореден сертификат Best in Test от независимата организация umlaut, която дава на телекома най-високото си отличие за качество на мобилната мрежа в България*. Освен най-висока оценка за общо представяне, мобилният оператор печели първото място и в три от ключовите подкатегории - „Надеждност“, „Времезакъснение“ и „Широколентово покритие“.
Практически това означава най-стабилна връзка, най-бърза реакция на мрежата и най-дълго време, в което клиентите на Yettel ползват 4G и 5G свързаност.
И ако тестовете показват техническата страна на качеството, потреблението е това, което дава представа за неговия практически ефект – дали хората реално използват мрежата повече там, където тя им дава тази възможност. Именно затова едно от най-интересните доказателства за ефекта от качествената мрежа идва не от сертификати и тестове, а от данните за самото потребление.
Истината е, че в големия град качествената връзка често се приема за даденост. В по-малките населени места обаче тя има по-видим ефект. По вътрешни данни на Yettel, най-силният ръст на интернет трафика през миналата година спрямо предходната е точно в градове с население под 6 хил. души – Бяла черква (2.59 пъти), Дряново (2.35 пъти) и Никопол (2.34 пъти).
Градове като Смолян, Хасково и Плевен също бележат осезаем ръст – близо 45% повече през 2025 спрямо данните от 2024 г. А най-натоварената клетка в мрежата на Yettel през миналата година е в Самоков – за 365 дни през нея са преминали близо 2600 терабайта мобилни данни – обем, достатъчен за над 1 милион часа видео стрийминг в HD качество.
Според данните на Yettel, в малките градове (под 20 хил. души) се вижда и доста по-голям ръст при абонаментите за домашен интернет и телевизия в сравнение с останалата част на страната. Там потребителите на интернет за дома с неограничени данни са се увеличили с 50%, а тези на Yettel TV – с около 40% през миналата година спрямо 2024.
Не по-малко интересен е въпросът какво може да стои зад това увеличено потребление. Част от тези градове имат икономически профил, в който туризмът, услугите и по-гъвкавото всекидневно придвижване вече имат важна роля. На такива места добрата мобилна мрежа е важна не само за местните жители, но и за посетителите – за навигация, споделяне на съдържание, търсене на услуги и откриване на маршрути, които иначе остават извън масовия поглед.
Бяла Черква е малък град в община Павликени, където живеят 1578 души (по данни на НСИ за 2024 г.), но историята му е значително по-голяма от настоящия му мащаб.
Градът още пази спомена за Бачо Киро и неговите 101 четници, които поемат пътя към безсмъртието в Дряновската епопея. Това е и родното място на Цанко Церковски и д-р Райко Даскалов, чиито къщи днес са превърнати в музеи. Преди повече от век градът е бил активен занаятчийски и търговски център, с развита градска култура.
Днес той има друг чар и не спира да намира поводи да събира все повече хора. Ежегодният Фестивал на рибената чорба вече има няколко издания, а Rositsa River Rock Fest направи първите си стъпки миналата година.
Една от най-големите атракции в региона, която привлича стотици посетители, е край моста над река Росица до Бяла черква. В началото на есента се събират между 60 и 80 лебеда, които прекарват зимата там и отлитат през пролетта.
Дряново е доста по-разпознаваема дестинация – основно заради манастира си. Днес в града живеят малко повече от 5500 жители, а тази година се навършват 150 години от една от най-драматичните битки по време на Априлското въстание – Дряновската епопея.
Другата голяма забележителност е пещерата „Бачо Киро“ – известна с праисторическите си находки и смятана за едно от ключовите места в Европа за изследване на най-ранните следи от Homo sapiens. Сред местата, които си струва да се видят, са още водопадът „Скокля“, мостът на Колю Фичето и първата релефна физическа карта на България.
Екопътеките в района пък стават все по-популярни сред хора, търсещи алтернатива на масовите дестинации. Малко над пещерата има място, познато като „Пейката на любовта“ със страхотна гледка към Дряновския манастир и цялата долина. Достъпът е само пеша, но усилието си заслужава.
Никопол е град с малко над 2000 жители. В миналото беше символ на едноименната българска марка батерии. За съжаление, заради липсата на първокласен път, до града се стига бавно, но местни ентусиасти се опитват да популяризират някои от забележителностите му като раннохристиянската скална църква Св. Стефан, до която се стига само по вода, или рибената чорба на остров Градина.
Покрай маратона “Дунав ултра” общината в Никопол почисти плажа и сложи шезлонги и чадъри – пример как малките промени водят до по-голям икономически ефект. Истината е, че плажът на Дунава, както и каналите по реката са чудесна опция за алтернативен туризъм. Те тепърва набират популярност.
След пандемията градът отчита положителен механичен прираст. И макар той да е сравнително малък (+20 души през 2024 г.), според Петър Ганев, старши изследовател от Института за пазарна икономика, може да се приеме като сигнал за обръщане на дългогодишната тенденция за отлив на население и повишаване на социалната активност в общината.
За сравнение, съседната община Белене отчита отлив от по около 100 души на година (2023 и 2024 г.).
В малките населени места ръстът на мобилния трафик често разказва повече от суха статистика. Той показва къде има движение, посещения, интересни събития и хора, които използват свързаността като естествена част от пътуването си.
Когато има добра връзка, дистанционната работа също вече престава да е привилегия само на големия град.
Така въпросът вече не е дали първо идва нуждата или първо идва услугата. Когато мрежата е достатъчно добра, тя може да стане основа за нови възможности – за туризъм, за работа, за забавление. А малките градове дават най-ясния знак за това, защото там всяко подобрение се усеща много по-силно.
И ако някога дилемата беше дали изобщо можем да работим, да гледаме съдържание и да останем свързани извън големия град, днес въпросът е друг – къде още можем да стигнем, когато свързаността вече не ни спира.
* Изследването на umlaut в България е проведено в периода 14 юли – 28 декември 2025 г. и стъпва на огромен масив от данни: над 12 000 независими крайни потребители и близо 120 млн. измервания. Сертификацията е базирана на потребителското изживяване, като в оценката се включват данни от крайни клиенти – реални потребители на телеком услуги и на трите оператора в България.
Иван Шишиев от "Етюд-и-те на София", който се катери по покривите и умее да вижда красивото
Витоша и нейните малки тайни: пистата на „Звездица“ и купонът под звездите
