"Най-големият ми страх е, че ще одобрим ваксини, които не са сигурни, а това ще доведе до негативно влияние върху цялата концепция за имунизирането" - думите са на главния изпълнителен директор на германската фармацевтична компания Leukocare Михаел Шол, който наблюдава с тревога политическия натиск върху здравните експерти.
Притесненията му се споделят и от ръководителите на 9 от водещщите американски и европейски фармацевтични компании. Преди дни дни Johnson & Johnson, Merck, Moderna, AstraZeneca, Sanofi, BionTech, Pfizer, GlaxoKlineSmith и Novavax декларираха публично, че експерименталните им ваксини за Covid-19 ще отговарят на всички научни стандарти и че няма да допуснат производството на препарати, в чиято безопасност и ефективност не са убедени.
Необичайната единна позиция на най-големите конкуренти във фармацията беше провокиран от политизирането на дебата за Covid-ваксините в САЩ.
Американският президент Доналд Тръмп настоява, че имунизацията срещу коронавируса може да започне още преди края на годината и то - преид изборите на 3 ноември. Независимо от обещанията му, нито една от големите компании не е преминала през последната фаза на изпитанията. Съпротивата от страна на здравните експерти стимулира Тръмп да ги уличи в съучастие с "дълбоката държава" в заговор за саботаж на предизборната му кампания.
През август директорът на американската FDA (Службата за контрол на храните и лекарствата) Стивън Хан каза, че изискването за завършване на Третата фаза от клиничните изследвания може да отпадне при разработките за ваксина срещу Covid-19, ако властите са убедени, че ползите превишават рисковете. Тази позиция провокира ответна реакция от Световната здравна организация и в крайна сметка накара фармацевтичните гиганти сами да поемат ангажимент пред обществеността, че няма да прескачат необходимите проверки за безопасност.
Това не означава, че работата се бави - в момента има шанс да се създаде нова ваксина за около 1 година, а досегашният рекорд за най-бърза разработка е отнел цели 4 години. Още една иновация в процеса е, че производителите на ваксини вече произвеждат дози, макар че нямат гаранция за ефективността им. Целта е всички процеси да се движат едновременно, така че в момента, в който ваксината докаже ползите си, разпространението й да започне незабавно.
Според насоките на FDA - ваксината за Covid-19 трябва да предотвратява или да намалява усложненията на болестта с най-малко 50%, за да бъде одобрена за използване.
Проучване на STAT и Harris Poll показа, че цели 78% от американците се тревожат от това, че процесът по разработване на ваксина е задвижван по-скоро от политиката, отколкото от науката. Притеснението се споделя както от симпатизантите на Демократите (82%), така и от Републиканците (72%).
Доверието в здравните институции беше разтърсено още от началото на пандемията заради проблемите с осигуряването на тестове за Covid-19, публичните спорове между щатските и федералните власти, скандала около разрешаването на терапията с хидроксихлорохин и последвалата забрана за ползване на медикамента в болнични условия и др.
Едва 46% от населението в САЩ има доверие в обективността на информацията, която президентът и Белият дом предоставят за разработването на Covid-ваксините. Над 70% от симпатизантите на Демократическата партия не вярват на здравната политика на Тръмп. Общото недоверие в медиите като източник на информация за напредъка с ваксините е сравнимо с това спрямо президентската институция.
Данни от изследване на Kaiser Family Foundation от миналата седмица показват, че ако ваксината за Covid наистина бъде одобрена преди 3 ноември и се предоставя безплатно на хората, около 54% от американските граждани няма да участват в кампанията за имунизация. Общественото недоверие към FDA и процеса на одобрение на ваксината ерозира доверието още преди тя да бъде готова за масово разпространение.
СЗО определя антиваксърството като една от 10-те най-големи заплахи за световното здраве през 2019 г. Движението на съпротива срещу масовото имунизиране се противопоставя дори срещу доказани животоспасяващи препарати срещу морбили, едра шарка, варицела, полиомиелит, и др.
Новините за напредъка или неуспехите при разработването на ваксини са от критично значение в ситуация, в която компаниите влагат милиарди за проектите си, а пазарите се влияят от всеки публичен сигнал.
"Ако ваксината не проработи, компанията губи много пари. Но смятаме, че това е достатъчно сериозна задача, за да си струва финансовия риск", казва Антъни Фаучи.
През април правителството на САЩ обеща да инвестира половин милиард долара в кандидата за ваксина на Moderna, a малко по-късно компанията обяви ранни положителни данни от изследванията си. Това веднага доведе до бум на цената на акциите до $95 на компанията преди стабилизирането им на $60-70, а решението на няколко от мениджърите в Moderna да продадат част от дяловете си на печалба беше подложено на сериозни критики.
Пазарната оценка на AstraZeneca падна с 2% за един ден, след като в началото на септември компанията обяви, че спира временно изпитанията на своята ваксина заради появата на сериозен страничен ефект при участник в експеримента. Подобни епизоди са нещо нормално в обичайния процес по проверка на нови медикаменти - но при търсенето на ваксина за Covid-19 вече няма нищо обичайно.
Скъсяват се срокове, преодоляват се нови научни граници, а правителствата по цял свят наддават за ранни заявки за огромни количества от все още неодобрени препарати.
AstraZeneca e сред компаниите, за които се смята, че имат най-висок шанс да приключат скоро изследванията от късната фаза. Другите две напреднали разработки са на Moderna и на Pfizer и BioNTech.
Анализаторът Джош Шимър казва пред MarketWatch, че при повечето ваксини фармацевтичните компании са склонни да пуснат препарат с по-ниско ниво на имунитет в замяна на по-висока поносимост на пациентите към продукта. Сега компаниите се опитват да постигнат максимален защитен ефект с кандидатите за ваксина срещу Covid-19. Той оценява с 50/50 вероятността да се появи ваксина с поне 90% успеваемост срещу новия коронавирус от първата вълна на разработките.
Следващият най-вероятен сценарий, според него, е ваксините за Covid-19 да действат за предотвратяване на заразата и ограничаване на усложненията, но процентът на въздействието им да не е особено висок по подобие на противогрипните ваксини. В този случай надеждата би била във втората вълна на кандидати за имунизация, които може да покажат по-добри резултат.
Според оценки на епидемиолози, за да се пречупи пандемията, 70% от населението трябва да развие имунитет към болестта - или с помощта на ваксина, или след излекуване на инфекцията.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук: